Решение № 5226 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5226 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330111315 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Р. П. Л. е предявила против „Неткредит“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл.

23 ЗПК за заплащане на сумата от 156, 40 лв. (след прието с Определение от 12.11.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за кредит № ....../30.09.2022 г., формирана от заплатена сума за неустойка и заплатена сума за възнаградителна лихва, дължими поради недействителността на договора за кредит, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В случай на отхвърляне на главния иск, в условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 115, 25 лв. (след прието с Определение от 12.11.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по клауза за неустойка по Договор за кредит № ....../30.09.2022, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № ....../30.09.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 500 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 60 % и годишен процент на разходите – 49, 09 %. Сочи, че в договора е 1 установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 703, 04 лв.

Твърди, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора е установено задължение за осигуряване на обезпечение чрез банкова гаранция или гаранция, осигурена от небанкова институция в размер на 1 000 лв. със срок на валидност до 30.09.2027 г. Сочи, че с клаузата на чл. 6 от Договора установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 4 лв. плюс 0, 89 % от сумата по усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0, 89 % от сумата по усвоения транш за всеки следващ ден. Поддържа, че лихвеният период по договора е от един месец, поради което сумата за неустойка за месец е от 129, 05 лв. Твърди, че ищецът е заплатил задълженията си по договора за кредит, както следва: сумата от 258, 10 лв. за неустойка, в размер от 203, 04 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 500 лв. за главница. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради което не дължи плащане на сумите за неустойка и възнаградителна лихва. Поддържа, че с посочения в договора годишен процент на разходите кредиторът привидно е спазил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка. Сочи, че неверността на посочения в договора годишен процент на разходите води до липса на този задължителен реквизит и до нарушаване и заобикаляне на изискванията, установени в ЗПК. Твърди, че потребителят не е запознат с изискването за представяне на обезпечение преди обвързването му с договора, а изпълнение на това задължение е дължимо веднага след сключване на договора, което е невъзможно с оглед определените от кредитора изисквания. Сочи, че по този начин възникват допълнителни разходи по договора под формата на неустойка. Поддържа, че клаузата за неустойка се намира в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че задължението за заплащане на неустойка представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя, поради което неустойката е следвало да бъде включена в годишен процент на разходите по кредита. Поддържа, че при съобразяване на клаузите на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице не само, когато в договора не е посочен годишен процент на разходите, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови данни. Поддържа, че посочения в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е недействителна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за кредит, като твърди, че на основание чл. 19, ал.

3, т. 1 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите не е включено 2 задължението за заплащане на неустойка. Оспорва изложените в исковата молба съображения за недействителност на договора за кредит и клаузата за неустойка. Твърди, че при определяне на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, което е в унисон с установеното в Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че в разпоредбата на чл. 19, ал.

3 ЗПК и в Директивата не е предвидено изискване, че в годишния процент на разходите не се включват разходи, свързани с неизпълнение на основно задължение по договора за кредит, в който смисъл е налице широко застъпено в съдебната практика становище. Поддържа, че в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че неизпълнение на задълженията на страните в съответствие с условията и сроковете на договора е отклонение от нормалното развитие на облигационните отношения, поради което и разходите във връзка с тях не следва да се включат при определяне на годишния процент на разходите. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Р. П. Л. и ответника „Неткредит” ООД е сключен договор за потребителски кредит „До 500“ № ....../30.09.2022 г., по силата на който ответникът е поел задължение за предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв. със срок за ползване от 1 година от датата на сключване на договора и предоставена възможност за автоматичното му продължаване за срок до 5 години. Установено е, че в рамките на срока на договора потребителят може многократно да усвоява суми по кредитната линия до максимално разрешения лимит. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Договора е установено, че първият транш от 500 лв. се предоставя към датата на сключване на договора. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е договорено, че кредитополучателят се задължава да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период или в срок от 25 дни.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора е установено задължение за 3 кредитополучателя - в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш, да предостави на дружеството гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия. Установено е, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да бъде за сумата в размер от 1 000 лв. и със срок на валидност до 30.09.2027 г.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора е установено, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на гаранция по кредита, последният дължи неустойка в размер на 4 лв. плюс 0, 89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0, 89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като неустойката се начислява, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора и се дължи само за периоди, в който кредитът е бил без гаранция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 4 е установено, че неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита – на падежа на лихвеното плащане.

В чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Договора е установено, че чистата стойност на кредитната линия е в максимален размер от 500 лв., като общата дължима сума е в размер от 703, 04 лв., при установен годишен процент на разходите от 49, 09 %.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗПК, а разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК относно необходимото съдържание на договора, доколкото макар договорът да е сключен под формата на кредитна 4 линия, последният не представлява овърдрафт със срок за погасяване до три месеца.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

В случая в исковата молба са изложени съображения както за недействителност на договора на посочените основания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и за недействителност на клаузата за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.