Решение № 14172 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14172 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110105830 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД от Х. Х. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу „Н“ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,както и срещу „К ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит,сключен с първия ответник и на договор за поръчителство,сключен с втория ответник.

В исковата молба се твърди,че на 19.05.2025 г. ищцата Й. сключила с първия ответник договор за потребителски кредит при заемна парична сума от 4000 лева,лихвен процент 51,68 % и ГПР – 65,85 % като общо дължимата сума по договора възлизала на 7200 лева. Ищцата твърди,че в договора за кредит е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение,поради което едновременно със сключване на договора за кредит ищцата сключила и договор за гаранция с дружеството втори ответник при възнаграждение от 2358 лева. Ищцата Й. излага доводи,че договорът за кредит е недействителен,защото ГПР е посочен неточно като излага доводи,че възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Ищцата сочи,че договорът за поръчителство е недействителен,защото са нарушени добрите нрави,тъй като заемополучателката заплаща възнаграждение,докато за поръчителя може да не възникне задължение. Моли съда да уважи исковете.

Ответникът „Н“ООД в подадения писмен отговор оспорва иска като не отрича,че между страните е сключен договор за заем,но счита договорът за действителен. Поддържа се,че ГПР е посочен точно,а към сключване на договора други разходи освен възнаградителна лихва не е имало. Оспорено е твърдението,че възнаграждението по договора за поръчителство трябва да участва при изчисляване на ГПР. Моли съда да отхвърли иска.

1

Ответникът „К ООД не е подал писмен отговор,в становище,депозирано преди открито съдебно заседание са изложени съображения,че договорът за гаранция е действителен и представлява самостоятелно правоотношение независимо от договора за заем.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен между „Н“ООД,като заемодател,и Х. Х. Й.,като заемополучател,съгласно който кредиторът предоставя сумата от 4000 лева,срокът за връщане на заема е 20.11.2027 г.,лихвеният процент по договора е 51,68 %,а ГПР е 65,85 %.

Установява се,че на 19.05.2025 г. е сключен договор за гаранция № 1449364735 между „К ООД и Х. Х. Й.,съгласно който дружеството издава гаранция в полза на „Н“ООД,като обезпечение изпълнението на задълженията по договора за кредит,а кредитополучателката се задължава да заплати възнаграждение от 2358 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,който се проявява още към сключване на договора по начин,по който договорът не може да породи нито права,нито задължения. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да бъде възприето,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни доводите на ищцата Й. чрез процесуалния й представител относно това,че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по договора за заем,а с оглед това ако ГПР не е посочен или е посочен неточно,договорът за кредит се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на 2 разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на заемното договорно правоотношение. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР не е посочен неточно,защото договорът за гаранция представлява отделен договор,сключен с друго търговско дружество. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на задължения по друг договор,който е сключен в същия ден като договора за заем – в конкретния случай ищцата Й. сключва договора за гаранция на същата дата като договора за заем. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на дълга по договора за кредит е 4000 лева,а същевременно дължимото по договора за гаранция възнаграждение възлиза на 2358 лева,т.е. представлява 59 % от заемната парична сума,при включване на възнаграждението по гаранцията при изчисляване на ГПР договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Софийският районен съд приема,че целта на регламентиране годишен процент на разходите и максимален размер на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и поспециално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Софийският районен съд намира,че когато общото задължение за страната кредитополучател нараства,макар това нарастване да се реализира чрез сключване на договор за гаранция,се цели заобикаляне на императивна правна норма,поради което и договорът за потребителски заем следва да бъде прогласен като недействителен.

Софийският районен съд намира,че исковата претенция за прогласяване недействителност на договор за гаранция подлежи на уважаване. Всяка страна по договорно правоотношение може да предяви иск за прогласяване неговата недействителност, тъй като ако страна по договора счита,че същият не би могъл да породи възникване на права и задължения,тази страна има интерес от прогласяване недействителността на договора,за да не изпълни свое договорно задължение или за да претендира връщане на даденото по недействителния договор.Когато страната се позовава на недействителност на договорно правоотношение,страната разполага с иск за прогласяване договора за недействителен и има правен интерес от предявяване на този иск.

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно правоотношение е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,които 3 водят до невъзможност за страните валидно да възникнат права и задължения.

Съдът извършва преценка към момента на сключване на договорното правоотношение дали договорът е действителен или е налице порок,който обуславя неговата недействителност. Софийският районен съд приема,че сключеният договор за гаранция между страните в производството се явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата недействителност е доказана по основание. При сключване на договор за потребителски заем Законът за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищцата Й. в един и същи ден е сключила два договора – за паричен заем при заемна парична сума от 4000 лева и за гаранция при възнаграждение за гаранта в размер от 2358 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора, договорът за поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването му се цели заобикаляне на императивна правна норма,уредена в защита на потребителя.

С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми независимо от това дали тези парични суми се уговарят като допълнителни суми по договора за кредит или паричните суми произтичат от друго договорно правоотношение. Софийският районен съд приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за гаранция независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквивалентност на престациите,поради което и този договор се явява недействителен. Така мотивиран,съдът намира,че договорът за гаранция,при който е уговорено възнаграждение за дружеството гарант независимо дали би се достигнало до ангажиране отговорността на гаранта противоречи на закона. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че искът за прогласяване недействителност на договор за гаранция подлежи на уважаване.

При този изход на делото и като съобрази,че ищцата Й. има право на присъждане на разноски съдът приема,че в полза на ищцата следва да бъдат 4 присъдени съдебноделоводни разноски в размер от 195,48 евро,от които 130,32 евро дължими от първия ответник и 65,16 евро дължими от втория ответник. Отчитайки изхода от делото и с оглед това,че ищцата е представлявана от адвокат при условията на чл.38,ал.2 от ЗА,съдът намира,че в полза на адв.Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 184,07 евро по първия иск и в размер от 122,71 евро по втория иск при отчитане материалния интерес по делото,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,в което ищцата не е била представлявана,както и при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса,наличието на утвърдена съдебна практика по същия,а и при съобразяване постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г.