Определение № 19776 от 28.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19776 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110156384 по описа за 2025 година

Предявен е от Г. Е. Д. против Застрахователна компания „Л.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева - частична претенция от сумата от 762,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, чиято г. е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг № *** от 15.02.2022 г., сключен между нея и „А." Е., й е предоставен за ползване лек автомобил с марка „Ф.", модел „П." с рег. № ***. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град С., на ул. „Л." срещу супермаркет „Л.", управляваният от Р. автомобил е блъснат в задната си част от л. а. „Ф." с рег. № ***, управляван от М. Ищцата изяснява, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № ***, в който като виновен е посочен водачът на л. а. „Ф.". Д. твърди, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Посочва, че при ответното дружество е образувана щета № *** и й е изплатено застрахователно обезщетение от 338,41 лева. Излага се също, че по силата на спогодба правата за обезщетение са прехвърлени на ищцата. Ищцата счита, че за възстановяване на автомобила са необходими 1200,80 лева, като до момента са изплатени 338,41 лева по щетата и два пъти по 50 лева по предходни съдебни дела (гр. д. № 4071/2023 г. и гр. д. № 163411/2023 г.), поради което претендира остатъка. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „Л." АД оспорва исковата претенция и прави възражение за недопустимост на иска по чл. 299 ГПК.

Ответникът твърди, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена в пълен размер. Сочи, че по предходно дело е определен справедлив размер на обезщетението от 809,95 лева, от които остават дължими 371,54 лева, след приспадане на предходните плащания.

Представя доказателство за извършен превод на 20.05.2026 г. на сумата от 190 евро, явяващи се еквивалент на посочения остатък от 371,54 лева. Ответникът 1 се противопоставя на искането за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на ищцата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу допускането на нова съдебноавтотехническа експертиза, доколкото такава е изслушана по предходно воденото дело.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:

В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Г.“ на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.“ с рег. № ***, като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди на л. а. „Ф.“ с рег. № ***, предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на последната да получи застрахователното обезщетение, както и размера на вредите. На основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдените от него основания за изключване или намаляване отговорността му.

С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л. а. „Ф.“ с рег. № *** и л. а. „Ф.“ с рег. № ***, вследствие от поведението на водача на последния, в резултат от което ПТП по л. а. „Ф.“ с рег. № *** са настъпили твърдените от ищцата имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.“ с рег. № *** е била застрахована при ответника по силата на застраховка „Г.“ на автомобилистите; че във връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е образувана щета, в хода на която е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на сумата от 338,41 лева; че с влязло в сила решение по гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, водено между страните, е уважен иск за сумата от 50 лева, частичен от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП; че с влязло в сила решение по гр. д. № 163411/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, водено между страните, е уважен иск за сумата от 50 лева, частичен от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП.

Спорът между страните се концентрира върху размера на вредите, респ. на дължимото застрахователно обезщетение.

По доказателствените искания:

Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към правния спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, като ненеобходимо, доколкото е насочено към установяване на факти, които са безспорни между страните.

Следва да се изиска гр. д. № 4071/2023 г. за послужване.

Н а ищеца следва да се даде възможност да се запознае с отговора на искова молба от ответника, както и изрично писмено да заяви дали поддържа исковата си претенция с оглед извършеното плащане в хода на процеса.

2

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали поддържа исковата си претенция с оглед извършеното плащане в хода на процеса.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав и гр. д. № 163411/2023г. по описа на 48 с-в за послужване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК, както и за назначаване на САТЕ.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата - препис от отговора на исковата молба, а на ответника - и препис от молба от 20.05.2024 г.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.govemmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19776 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110156384 по описа за 2025 година

Предявен е от Г. Е. Д. против Застрахователна компания „Л.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева - частична претенция от сумата от 762,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, чиято г. е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг № *** от 15.02.2022 г., сключен между нея и „А." Е., й е предоставен за ползване лек автомобил с марка „Ф.", модел „П." с рег. № ***. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град С., на ул. „Л." срещу супермаркет „Л.", управляваният от Р. автомобил е блъснат в задната си част от л. а. „Ф." с рег. № ***, управляван от М. Ищцата изяснява, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № ***, в който като виновен е посочен водачът на л. а. „Ф.". Д. твърди, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Посочва, че при ответното дружество е образувана щета № *** и й е изплатено застрахователно обезщетение от 338,41 лева. Излага се също, че по силата на спогодба правата за обезщетение са прехвърлени на ищцата. Ищцата счита, че за възстановяване на автомобила са необходими 1200,80 лева, като до момента са изплатени 338,41 лева по щетата и два пъти по 50 лева по предходни съдебни дела (гр. д. № 4071/2023 г. и гр. д. № 163411/2023 г.), поради което претендира остатъка. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „Л." АД оспорва исковата претенция и прави възражение за недопустимост на иска по чл. 299 ГПК.

Ответникът твърди, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена в пълен размер. Сочи, че по предходно дело е определен справедлив размер на обезщетението от 809,95 лева, от които остават дължими 371,54 лева, след приспадане на предходните плащания.

Представя доказателство за извършен превод на 20.05.2026 г. на сумата от 190 евро, явяващи се еквивалент на посочения остатък от 371,54 лева. Ответникът 1 се противопоставя на искането за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на ищцата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу допускането на нова съдебноавтотехническа експертиза, доколкото такава е изслушана по предходно воденото дело.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:

В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Г.“ на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.“ с рег. № ***, като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди на л. а. „Ф.“ с рег. № ***, предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на последната да получи застрахователното обезщетение, както и размера на вредите. На основание чл.