Решение № 2563 от 26.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2563 гр. Пловдив, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330118897 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от С. Р. Ш. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование "4 финанс" ЕООД/ се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ***/20.11.2021г., със заемна сума от 1300 лв., със срок 30 дни, при ГПР 49,66 %, лихвен процент – 40.99 %, дължима сума по кредита в размер на 1612 лв. Не бил представен погасителен план, в договора била включена „Такса за бързо разглеждане“ в размер на 268.20 лв. Тази услуга не била нито желана, нито реално му била предоставена. Лихвата била нищожна. Ищецът бил изплатил кредита в размер на 1612 лв. Размерът на лихвата надвишавал с три пъти размера на законната лихва, като клаузата противоречала на добрите нрави. Този размер лихва бил необясним спрямо разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който носи. Уговорената такса за бързо разглеждане била нищожна поради заобикаляне на императивни разпоредби на ЗПК. Съдържа се позоваване на чл.10а, ал.1 ЗПК. Т.нар. допълнителна услуга била дейност по управление на кредита. Това възнаграждение следвало да бъде включено в ГПР по договора, като уговарянето му като отделно възнаграждение имало за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а посоченият ГПР не отговарял на действителния такъв. Поради това счита, че на връщане от страна на ответното дружество подлежат всички платени суми над главницата, или сумата от 312 лв. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 1 до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Посочено е, че между страните е сключен договор № *** от 20.11.2021г., по силата на който е предоставена сумата от 1300 лв., за срок от 30 дни, с падежна дата 20.12.2021г.

Начислените такси били договорна лихва в размер на 43.80 лв. и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 268.20 лв. Общият размер на кредита възлизал на сумата от 1612 лв. Още на този етап на кредитоискателя бил предоставен СЕФ, който съдържал всичката относима по договора информация. Ищецът заявил ползването на допълнителна услуга, поради което била обвързан със заплащането й.

На 13.12.2021г. той погасил изцяло задължението си по кредита, като заплатил сумата от 1612 лв., осчетоводена както следва – 1300 лв. главница, 33.58 лв. договорна лихва, 268.05 лв. такса за използвана допълнителна услуга бързо разглеждане. Надвнесена била сумата от 10.22 лв., като същата оставала в клиентския портфейл на клиента, като имало възможност да бъде приспадната при следващо кандидатстване за кредит. Неоснователни били твърденията за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. ГЛП бил фиксиран. Размерът на ГПР бил изчислен изцяло в съответствие със законовата формула по Приложение № 1. Таксата нямала отношение нито към сключване на договора, нито към усвояване на кредита. Не била задължително условие за сключване на договора. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит № *** от 20.11.2021г., сключен между „4финанс“ ЕООД и С. Р. Ш., с размер на кредита 1300 лв.

Представено е искане за отпускане на кредит, както и Общи условия на договора за кредит.

От страна на ответното дружество е представена и справка от вътрешната система на дружеството за постъпило по договора плащане в размер на 1612 лв., от които 1601.78 лв. осчетоводени като пълно погасяване на задължението по кредита и 10.22 лв. надплатена сума.

При така възприетата фактическа обстановка съдът .направи следните правни изводи: .

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – договор за кредит № ***/20.11.2021г., че между ищеца и „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, в качеството им съответно на кредитополучател и кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца била предоставена в заем сумата от 1300 лв., при уговорена възнаградителна лихва при ГЛП от 40.97 % и ГПР от 40.99 %. Видно от съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 268.2 лв., представляваща такса „Бързо разглеждане“. Общият размер на задълженията по кредита е посочен на 1 612 лв.

По делото не се спори, установява се и от представената от ответното дружество справка, че 2 по кредита е заплатена сума в общ размер от 1 612 лв.

Съдът намира за основателни изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за бързо разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Видно от съдържанието на договора разглежданата такса се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49.66 %, доколкото същият се завишава с начислената такса „Бързо разглеждане“. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение относно реалните параметри на договора за кредит.

Целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора. Предвид изложеното и с оглед недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. По делото се установи, че общо заплатената от ищеца сума възлиза на 1 612 лв. или недължимо платената сума по договора, при съобразяване чистата стойност на кредита от 1300 лв., възлиза на сумата от 312 лв. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, като сумата се присъди ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024г. до изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищеца от внасяне на държавна 3 такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. дължима държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Поради това и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.К. следва да се определи възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищеца в размер от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.

София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на С. Р. Ш., ЕГН ********** от *** сумата от 312 лева (триста и дванадесет лева), представляваща платена без основание сума над главница по недействителен договор за кредит № ***/ 20.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. /петдесет лева/ дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адвокат Я. В.

К. от *** сумата от 300 лева /триста лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4