Решение № 265 от 13.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 265

Хасково, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА канд № 20247260700714 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

1. Срещу Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли е постъпила касационна жалба на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********.

С цитираното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 26-2300202 от 27.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл. 245, ал.1, предл. 2 от Кодекса на труда КТ/ във вр. с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева, в санкционната част, като е преквалифицирано деянието от деяние по чл. 414, ал. 4 от КТ в деяние по чл. 414, ал. 1 от КТ, и е намален размерът на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 1500 лева, и се потвърждава наказателното постановление в останалата част. Със същото решение Районният съд осъжда Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - [населено място], да заплати на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и осъжда Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се моли за отмяна на решението, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че задължение по чл. 245, ал. 1 от КТ не може да възникне, когато на работника се дължи по-малък размер от минималната работна заплата, какъвто бил настоящият случай. Не било посочено от административнонаказващия орган какъв е размерът на неизплатената сума на трудовото възнаграждение и какъв е всъщност неговият размер съгласно индивидуалния трудов договор. Липсата на плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер по-нисък от установената минимална работна заплата било нарушение на чл. 128 КТ, а не – на чл. 245, ал. 1 КТ. В случая било приравнено негарантиране размера на трудовото възнаграждение в размера на чл. 245, ал. 1 КТ с неизплащане на трудово възнаграждение в този размер. Касаело се за две различни по състав нарушения. Нарушени били разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Сочи се и, че двете нарушения – процесното и по посоченото в обжалваното НП друго НП, били извършени преди да има влязло в сила НП за което и да е от тях, въпреки че по съществото си това било едно нарушение, а не - две такива, за което нарушителят вече бил наказан и било недопустимо отново да се налага наказание, което налагало отмяна на НП само на това основание. Ако все пак имало извършено нарушение, то същото било маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В тази връзка, дори да се приеме, че било налице нарушение, същото следвало да бъде преквалифицирано не по чл. 414, ал. 1 КТ, а по чл. 415в, ал.1 КТ. Поддържат се всички твърдения, възражения и доводи, направени в жалбата против НП и становището пред районния съд. По изложени подробно съображения се прави извод, че решението следва да се измени в частта относно разноските, като се присъди на нарушителя пълният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като се присъди възнаграждение за юрисконсулт на ответника съответно на размера на имуществената санкция в случай, че се измени или потвърди решението.

Моли за отмяна на обжалваното решение и на НП, евентуално да се измени решението и НП, като се преквалифицира деянието по чл. 415в, ал. 1 от КТ и се намали размерът на имуществената санкция, да се измени решението в частта относно разноските пред районния съд и да се осъди ответника да заплати на касатора разноските пред касационната инстанция.

2. От Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, е постъпила частна жалба срещу Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение молба с вх. № 2701/25.03.2024 г., подадена от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ за изменение на постановеното по делото и цитирано по-горе решение, в частта за разноските, като неоснователна. Изложени са съображения, че Районният съд неправилно поради допусната техническа грешка е изчислил размера на възнаграждението, като е приел размер на наложената имуществена санкция 1500 лева вместо 15 000 лева. Опровергава се твърдението, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и се сочи в какво точно се изразява предоставената от адвоката правна помощ. Моли се за отмяна на определението в обжалваната част и да се измени решението в частта относно разноските, като се осъди ответникът да заплати пълния размер на направените от нарушителя разноски в размер на 2000 лв., като се измени и размерът на дължимите на ответника разноски съразмерно на уважения размер на имуществената санкция.

3. С Определение № 3859/26.09.2024 г. по КАНД № 714/2024 г. на настоящия съдебен състав е отменено Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане като недопустима молба с вх. № 2814/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково за изменение на Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта на разноските, и делото е върнато на Районен съд - Харманли за произнасяне от същия съдебен състав по цитираната молба.

Молбата е оставена без уважение като неоснователна с Определение № 185/16.10.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, срещу което е постъпила частна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

Твърди се, че обжалваното НП не е отменено, а е намален единствено размерът на наложеното административно наказание. Липсвала уредба за присъждане на разноските съразмерно на наказанието. Позовава се на ТР по н. д. № 98/84 на ОСНК ВС, че разноските се възлагат в тежест на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. В този смисъл е заявено, че сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, не следвало да бъде възлагана в тежест на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, а – в тежест на страната, която ги е направила. Моли за отмяна на цитираното по-горе определение от 16.10.2024 г. и произнасяне по същество.

В открито съдебно заседание касационният и частен жалбоподател Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Частният жалбоподател и ответник по касационната жалба „Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли оспореното решение да бъде оставено в сила в частта, в която са изложено съображения по съществото на спора, но не и по отношение на осъдителния му диспозитив, в частта за разноските. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати в полза на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ сумата от 450 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, с което се изразява несъгласие. Твърди се, че начинът, по който били разпределени разноските от Районния съд, не кореспондирал с целите на ЗАНН, като съществували хипотези, в които при законосъобразно ангажиране на нарушителя на административнонаказателна отговорност се оказва, че административнонаказващият орган дължи по-голяма сума на нарушителя, отколкото на същия в ангажираната му имуществена отговорност. Моли за отмяна на постановеното от Районен съд - Харманли определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, и за потвърждаване на постановеното от Районен съд - Харманли решение в останалата му част. Молр с оглед изхода на спора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага оспорените съдебни актове да бъдат оставени в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

I. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

1. Районният съд, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, е установил следната фактическа обстановка:

На 15.08.2023 г. по работни места, на 18.08.2023 г. и 23.08.2023 г. по документи е извършена от инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково проверка на Магазин за хранителни стоки в [населено място], стопанисван от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР2330995 от 29.08.2023 г. В т. 13 е отразено, че Кооперацията, в качеството на работодател, в нарушение на чл. 245, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ, не е изплатила по някои от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, на Д. П. Г., на длъжност продавач-консултант в магазина, за месец април 2023 г. /за пълен работен месец/, гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната - 780 лева, считано от 01.01.2023 г., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при петдневна работна седмица /определена с ПМС № 497 от 29.12.2022 г., обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2023 г./. Описаното нарушение било извършено към 26.05.2023 г. в [населено място] /доколкото работната заплата се изплащала на всяко 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява тя/ и било установено при проверката по документи. След поискване, от страна на работодателя били представени документи, от които се установило, че за месец април 2023 г. работодателят начислил на Д. П. Г. /с уговорено пълно работно време – 8 часа/ за пълен работен месец /18 работни дни/ трудово възнаграждение в размер на 385,20 лева и след допустимите по чл. 272, ал. 1 от КТ удръжки /за данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на работника/, е превел сумата от 249,95 лева по сметка на нейно име. Протоколът за извършена проверка е връчен на 30.08.2023 г., на която дата бил и съставен на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ АУАН № 26-2300202 от 30.08.2023 г. за следното: Кооперацията, в качеството на работодател, в нарушение на чл. 245, ал. 1, предл. 2 от КТ във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ не е изплатил по някои от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, на Д. П. Г., на длъжност продавач-консултант в стопанисвания от Кооперацията магазин за хранителни стоки, за м. април 2023 г., гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната - 780 лв., считано от 01.01.2023 г., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при пет дневна работна седмица. Въз основа на съставения АУАН Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково издал НП № 26-2300202 от 27.09.2023 г., с което за извършеното нарушение на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 4 КТ.

Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7190260e-3d75-4072-8793-ff08ab752663