Решение № 2886 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2886 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110201777 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Л. Б. Х., ЕГН ********** чрез адв. М. С., срещу наказателно постановление № 23 - 4332 - 028288/24.11.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания - „глоба“ в размер на 900 /деветстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя, липсва ясно описание на мястото на нарушението, същото е неточно и не позволява да се установи по несъмнен начин нито местоположението на техническото средство, нито на заснетия автомобил. Счита, че тъй като конкретното превишение на максимално допустимата скорост обуславя приложението на съответната санкционна норма, то непосочването на превишението представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изправността на техническото средство, с което е установена превишената скорост.

1

Жалбоподателят застъпва тезата, че непредставянето на протокола по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и неточното му попълване представлява основание за отмяна на наказателното постановление От съда се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на направени разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител - адв. С..

Въззиваемата страна - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения, с фабричен номер MD 1195 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка №020-СГИСИС/14.03.2023 г.

На 21.06.2023 г. в 17:46 часа в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“ жалбоподателят Л. Б. Х., управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „3008“ с рег. № , собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация „Авеста Трейд“ АД. До административен адрес № 50 горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon М2, с фабричен номер на устройството MD 1195, заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 127 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от паметта на техническото средство. Бил установен неговият собственик „Алианц Лизинг България” ЕАД, ЕИК с вписан ползвател в свидетелството 2 за регистрация „Авеста Трейд“ АД, ЕИК . На 27.10.2023 г. А Д К в качеството си на представител на „Авеста Трейд“ АД подал декларация в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която декларирал, че на 21.06.2023г. в 17:46 часа автомобил с рег. № СВ8611СВ, чийто вписан ползвател бил „Авест Трейд” АД бил управляван от Л. Б. Х.. В своя декларация от 23.10.2023 г. жалбоподателят на основание чл. 188 от ЗДвП отразил, че на 21.06.2023 г. в 17:46 часа именно той е управлявала лек автомобил с рег. № СВ 8611 СВ. С оглед така подадените декларации на 03.11.2023 г. М П П – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР, съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 069025/03.11.2023 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил екземпляр от същия. Възражения не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 24.11.2023 г. началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 29.12.2023 г., а на 11.01.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: декларация по чл. 188 ЗДвП от А Д К, декларация по чл. 188 ЗДвП от Л. Б.

Х., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол от последваща проверка № 020-СГ-ИСИС/15.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. №4332р42001 от 22.06.2023 г., справка „Картон на водач”, копие от заповед № 513з8283/12.11.2015 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121к13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от централна база данни на АИС КАТ за собствеността на автомобила, справка от ТРРЮЛНЦ за актуалното състояние на „Авеста Трейд“ АД, писмо Изх. № СОА 24-ДИ11-625- (1) от 21.02.2024г. на директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична община, ведно с копие на проект за организацията на движението в гр. София, на ул. „Даскал Стоян Попандреев” в района на административен адрес № 50.

При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол от последваща проверка № 020-СГИСИС/15.03.2023 г., настоящият състав взе предвид факта, че същите се отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства, използваната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon М2 е била вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване съгласно Закона за измерванията под № В- 46, като срокът на валидност на одобряването е бил до 13.06.2027 г. Видно от протокола за 3 последваща проверка към 21.06.2023 г. преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD 1195 е била технически изправна, тъй като същата е преминала последваща проверка на техническата й изправност на 14.03.2023 г. тоест 3 месеца, преди заснемане на процесното нарушение. При прегледа на протокола за последваща проверка № 020-СГИСИС/15.03.2023 г. е видно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта при реални условия при полеви тест е +/- 3 км/ч при измерена скорост до 100 км/ч и +/- 3% при измерена скорост над 100 км/ч. При анализа на изложените дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността на техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение съдът прие същите за пълни, ясни и обективни, поради което счита, че липсват основания за съмнение в тяхната достоверност и възражението на жалбоподателя относно изправността на автоматизираното техническо средство към 21.06.2023 г. е неоснователно.

Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на приложения по делото снимков материал - извлечение от паметта на техническото средство. При анализа на посоченото веществено доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта, че същото е изготвено чрез използването на одобрен тип средство за измерване по смисъл на Закона за измерванията, което е преминало последваща проверка на техническата си изправност. Ето защо съдът се позова на обсъждания снимков материал по отношение на времето и мястото на извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на процесното МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение от 127 км/ч., преди отчитане на възможната грешка от 3 % от измерената скорост. Действително в НП е посочена установена скорост на движение на МПС от 123 км./час, като това обстоятелство е съобразено с отразеното в протокола за последваща проверка на използваното техническо средство, а именно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта при реални условия при полеви тест е +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Следователно отразената в НП скорост на движение на автомобила е след приспадане на възможната грешка от 3% от измерената скорост, което изрично е вписано в наказателното постановление и което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 21.06.2023 г. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили /което се потвърждава и от изготвената фотоснимка, приложена след протокола/. Отново в същия протокол е отразено, че с пътен знак В- 26 е въведено ограничение на 4 максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от 50 км./час, като по делото е налице и фотоснимка на самия знак. Изложеното в протокола относно съществуващото ограничение на скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно с отразеното в представения проект на организация на движението на ул. „Даскал Стоян Попандреев”.

От допълнително изисканата и приета от съда справка от АИС - КАТ се установява, че лек автомобил марка „Пежо”, модел „3008“ с рег. № е собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД с вписан в свидетелството за регистрация ползвател „Авеста Трейд“ АД ЕИК . Видно от представените декларации по чл. 188 ЗДвП от представляващия дружеството-ползвател и от самия жалбоподател се установява, че на процесната дата и час именно жалбоподателят е управлявал заснетия автомобил. На практика спор относно това обстоятелство по делото няма.

Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл.314,ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.