Решение № 140 от 09.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Русе, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520104124 по описа за 2023 година

Ищецът Б. Г. С. твърди, че с изпълнителен лист от 15.01.2009 г., издаден по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС, ищецът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД в условия на солидарност с В.А.М. и Х.А.М., сумата от 15675,16 лв. – главница; 2124,34 лв. – просрочена лихва; законова лихва върху главницата от 09.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и 851,98 лв. – разноски в производството. Взискателят „Банка ДСК” ЕАД образувал ИД № 20098320400297 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 832 в КЧСИ, с район на действие РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ И.Х. била депозирана от банката в кантората му на 10.03.2009 г., на която дата било образувано изпълнителното дело. Ищецът през 2022 г. предявил отрицателен установителен иск срещу ответника за установяване недължимост на сумата от 1250,00 лв., част от общата сума в размер на 15675,16 лв. – главница по процесния изпълнителен лист, който към момента на депозиране на искова молба по настоящето дело не бил обезсилен и представлявал годно изпълнително основание за искане от страна на ответното дружество на принудително изпълнение по отношение на сумата в размер от 14425,16 лв – част от главницата, за която бил издаден процесният изпълнителен лист и която не била предмет на предходното исково производство. С Решение № 517/18.04.2023 г. по гр. д. № 1

20224520105007/2022 г., по описа на РРС, съдът признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от сумата от 15675,16 лв. – главница, за която бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2009 г. по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД, и което вземане по било цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, което пък от своя страна било прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017 г. Ищецът твърди че сумата от 14 425,16 лв., останалата част от общо 15 675,16 лв. – главница, за която бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2009 г. по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД, и което вземане по изпълнителния лист било цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, което пък от своя страна било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 30.10.2017 г. Сумата от 14 425,16 лв. била различна от тази, за която било постановено решение по гр. дело № 20224520105007/2022 г., по описа на РРС.

Заявява, че в молбата за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ И.Х., „Банка ДСК” ЕАД била посочила като изпълнителни способи: опис, оценка и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника и поръчителите, запор на банковите сметки и върху всички останали вземания на длъжника и поръчителите. Взискателят „Банка ДСК” ЕАД бил възложил изрично правомощия на ЧСИ И.Х. по чл. 18 от ЗЧСИ за предприемане и извършване по свое усмотрение на действия по изпълнението, били предприети следните изпълнителни действия: на 10.03.2009 г. било образувано изпълнително дело; на 26.03.2009 г.бил наложен запор върху заплатата на длъжника по делото Х.М.; на 13.10.2010 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Х.М. при нов работодател; на 09.01.2014 г. бил насрочен опис на движими вещи на ищеца, като заявява, че последното изпълнително действие било предприето на 09.01.2014 г.

На 12.03.2014 г., в кантората на ЧСИ Хаджииванов била депозирана молба от „ОТП Факторинг” ЕАД за конституирането му като нов взискател на мястото на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като вземането било цедирано на „ОТП Факторинг” ЕАД с договор за цесия от 04.06.2012 г. и той бил кредитор по материалното правоотношение от 04.06.2012 г. С постановление на ЧСИ от 17.04.2014 г., изпълнителното дело било прекратено по отношение на Банката, като на нейно място бил конституиран „ОТП Факторинг” ЕАД.

На 30.10.2017 г., между „ОТП Факторинг” ЕАД и ответника „ЕОС 2

Матрикс” ЕООД бил сключен договор за цесия, с който вземанията, за които бил издаден процесния изпълнителен лист, били прехвърлени на ответника.

По изпълнителното дело към 22.10.2018 г. били извършени плащания, последното от които било на 29.03.2013 г., и които били събрани от трудови възнаграждения на другите двама длъжници по делото, като размерът на непогасената главница по процесния изпълнителен лист бил 15675,16 лв.

Иска да бъде постановено съдебно решение с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14 425,16 лева – частичен иск от общата сума в размер на 15 675,16 лева – главница, за която бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2009 г. по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД, и което вземане било цедирано от Банката на ответника „ОТП Факторинг” ЕАД и в последствие от „ОТП Факторинг” ЕАД на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД.

В отговора на исковата молба ответникът – ЕОС „Матрикс“ ЕООД недопустим, в условията на евентуалност – за неоснователен .

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № № 20098320400297 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 832 в КЧСИ, с район на действие РОС, било образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2009 г., издаден по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС, като с него ищецът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД в условия на солидарност с В.А.М. и Х.А.М., сумата от 15675,16 лв. – главница;

2124,34 лв. – просрочена лихва; законова лихва върху главницата от 09.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и 851,98 лв. – разноски в производството.

Молбата за образуване на делото при ЧСИ И.Х. била депозирана от банката в кантората му на 10.03.2009 г., на която дата било образувано изпълнителното дело. В тази молба „Банка ДСК” ЕАД била посочила като изпълнителни способи: опис, оценка и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника и поръчителите, запор на банковите сметки и върху всички останали вземания на длъжника и поръчителите. Взискателят „Банка ДСК” ЕАД бил възложил изрично правомощия на ЧСИ И.Х. по чл. 18 от ЗЧСИ за предприемане и извършване по свое усмотрение на действия по 3 изпълнението, били предприети следните изпълнителни действия: на 10.03.2009 г. било образувано изпълнително дело; на 26.03.2009 г.бил наложен запор върху заплатата на длъжника по делото Х.М.; на 13.10.2010 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Х.М. при нов работодател; на 09.01.2014 г. бил насрочен опис на движими вещи на ищеца.

На 12.03.2014 г., по изпълнителното дело била депозирана молба от „ОТП Факторинг” ЕАД за конституирането му като нов взискател на мястото на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като вземането било цедирано на „ОТП Факторинг” ЕАД с договор за цесия от 04.06.2012 г. и той бил кредитор по материалното правоотношение от 04.06.2012 г. С постановление на ЧСИ от 17.04.2014 г., изпълнителното дело било прекратено по отношение на Банката, като на нейно място бил конституиран „ОТП Факторинг” ЕАД.

На 30.10.2017 г., между „ОТП Факторинг” ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен договор за цесия, с който вземанията, за които бил издаден процесния изпълнителен лист, били прехвърлени на ответника.

С Постановление от 12.07.2018 г. изпълнителното дело било прекратено по отношение на „ОТП Факторинг” ЕАД, като на негово място бил конституиран ответника.

По изпълнителното дело към 22.10.2018 г. били извършени плащания, последното от които било на 29.03.2013 г., и които били събрани от трудови възнаграждения на другите двама длъжници по делото, като размерът на непогасената главница по процесния изпълнителен лист бил 15675,16 лв.

С Решение № 517/18.04.2023 г. по гр. д. № 20224520105007/2022 г., по описа на РРС, съдът признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от сумата от 15675,16 лв. – главница, за която бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2009 г. по гр. дело № 96/2009 г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД, и което вземане по било цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, което пък от своя страна било прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017 г

По делото не се спори, че към момента на предявяване на настоящата искова молба, делото е висящо при ЧСИ И.Х., което е видно и от 4 представения препис на същото.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, в производството, в което ищецът цели да установи, че не дължи на ответника сумата 14 425,16 лева– частичен иск от общата сума в размер на 15 675,16– главница, за която е издаден изпълнителен лист от 15.01.2009г. по гр.дело № 96/2009г. по описа на РРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД и което вземане по изпълнителния лист е цедирано от Банката на „ОТП Факторинг” ЕАД, които пък от своя страна са го прехвърлили на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017г.

Съдът намира и че предявеният иск се явява процесуално допустим и възражението на ответника за противното е неоснователно, включително и че не е дал повод за предявяването му.

Налице е правен интерес от предявяването на настоящия иск, тъй като към момента изпълнително дело № 20098320400297 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ 832 и район на действие РОС не е прекратено и към момента продължава принудителното изпълнение по отношение на ищеца и изпълнителното дело е висящо. Правният интерес на ищеца произтича именно от това, както и че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен, и със сила на пресъдено нещо не е признато, че не се дължат паричните суми по него, като във всеки момент може да бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист спрямо Б. С..

На 30.10.2017г. между „ОТП Факторинг” ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е сключен договор за цесия, с който вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД и той е станал кредитор на вземането спрямо ищеца. Настоящият кредитор и ответник по делото не е изтеглил изпълнителния си лист и поискал прекратяване на изпълнителното дело и тъй като последното продължава да е висящо той е дал повод за предявяване на настоящия иск.

Следва да се отбележи и че ако изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се признае, че вземането по него е погасено по давност, ответникът винаги може да изтегли изпълнителния лист от ЧСИ и да образува ново изпълнително дело спрямо ищеца. Видно и от справка за кредитна 5 задлъжнялост на ищеца, издадена от ЦКР към БНБ, към момента той фигурира като длъжник, което означава, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е станал повод за завеждане на настоящото дело – на първо място поради наличието на необезсилен изпълнителен титул – изпълнителният лист, а на второ място поради обстоятелството, че и към момента сумите се претендират срещу него.

Следва да се посочи, че съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.

При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.