Решение № 819 от 22.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000843 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Амрита дивелъпмънтс“ ЕООД и „Н. и партньори“ ЕООД, с която обжалват решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 162/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което съдът е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор *** и представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор ***, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор

*** и 32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с разпределено ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 10 560.52 лева - разноски за производството.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът неправилно е приложил материалния закон, както и допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че освен цитираните от първоинстанционния съд предпоставки за уважаване на конститувния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, практиката е 1 категорична, че увреждащо действие е само това, което осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора., а при възмездните сделки ще е налице увреждане само при нееквивалентност на престациите. Твърди, че такива доказателства не са събрани по делото, а обратното по делото са събрани доказателства, че дружеството длъжник разполага с достатъчно имущество за да удовлетвори вземането на кредитора, а получената сума е била достатъчна да покрие задълженията. Твърди, че сумата е била преведена 70 дни по-късно, но кредиторът е бездействал и не е поискал запориране на сумите. Твърди, че на следващо място в патримониума на дружеството са налични вземания към трети лица, достатъчни по размер да покрият задължението. Твърди, че изводите на съда не следва да бъдат споделени, тъй като дружеството не е извършило нарочно отчуждаване на имоти, а е изпълнило едно свое задължение. Твърди, че по този начин сделката не е резултирала в намаляване на платежоспособността и не е довела до застрашаване правата на кредитора, а напротив ефективно е довела до погасяване на част от задълженията на дружеството длъжник. По отношение на твърдените процесуални нарушения излага доводи свързани с неоснователния отказ на първоинстанционния съд да допусне и събере относими към спора доказателства. Ето защо моли съда да постави решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск, като претендира и разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „А. строй” ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че същата е неоснователна, а изложените в нея доводи за незаконосъобразност на постановеното решение са неоснователни. Твърди, че за един кредитор не е без значение какво имущество притежава длъжника, с оглед кредиторовия интерес за удовлетворяване, както и че твърденията за наличие на суми по банковата сметка, получени в резултат на извършената сделка са неоснователни, тъй като банката е извършила нетиране на получената сума. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно. Претендира разноски като представя списък.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 162/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор *** и представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор ***, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор *** и 32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с разпределено ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 10 560.52 лева - разноски за производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в полза на „А. строй“ ЕООД е издаден изпълнителен лист, въз основа на арбитражно решение, с което „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД е осъдено да му заплати сумата 42 784.91 лева по договор за строителни работи от 30.05.2008 г., заедно със законната лихва от 25.05.2016 г. и разноските 2 в производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.07.2020 г. длъжникът „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД се разпоредил в полза на „Н. и партньори" ЕООД, чрез договор за продажба, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с права на собственост върху СПА ЦЕНТЪР, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ И 32/1854 идеални части от общ подземен гараж, срещу насрещна престация на сума в размер на 295 000 евро, с част от която е извършено прихващане с насрещни вземания на купувача.

Не се спори, а се установява и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, че ответникът „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД е дружество, капиталът на което се притежава еднолично от Р. Н. Р., който е и негов управител към сключване на оспорвания договор за продажба, като същото физическо лице притежава капитала и управлява „Н. и партньори" ЕООД много преди сключване на продажбата.

От заключението на назначената и изслушана пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 28 805 евро, с левова равностойност 56 337.67 лв. е постъпила по банковата сметка на „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД, като същата е платена от „Н. и партньори" ЕООД, с вписано основание „частично плащане по фактура 511 29 07 2020. Със същата сума в счетоводството са осчетоводени увеличение на паричните средства по разплащателната сметка и е намалено вземането на „Н. и партньори" ЕООД. В заключение3то си вещото лице твърди, че в счетоводството на „Н. и партньори" ЕООД общия размер на осчетоводените вземания към „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД в размер на 523 435.29 лв., а в счетоводството на „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД са осчетоводени задължения към „Н. и партньори" ЕООД в размер на 275 435.29 лв. Дружеството „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД към датата на извършване на процесната сделка е имало задължения към трети лица, подробно описани в заключението, а с постъпилата сума се е разпоредила „ОББ“ АД, като един от кредиторите на дружеството.

В допълнителното си заключение вещото лице е отразило, че между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „ОББ“ АД е сключен договор за кредит, които е обезпечен с договор за финансово обезпечение чрез залог върху вземанията на банката, както и че сумата от 28 805 евро е постъпила на 12.10.20 г. по сметка на дружеството, като поради неизпълнение на финансово задължение, на основание договора за финансово обезпечение банката е погасила задължения на дружеството по договора за кредит.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per.

№ 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.

С атакуваното решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 162/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на 3 собственост върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор *** и представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор ***,

ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор *** и 32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с разпределено ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 10 560.52 лева - разноски за производството.

Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност свързани с твърденията, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено наличието на имущество достатъчно да покрие задълженията към кредитора ищец, не е налице увреждащо действие, а е налице бездействие от страна на кредитора, който е имал възможността да запорира получената в резултат на продажбата сума и да се удовлетвори. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

За да защити кредитора от бездействията на длъжника или от неговите активни действия, водещи до намаляване на неговото имущество законодателят е уредил в чл.135 от ЗЗД правото в полза на всеки кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква екс леге, при наличието на фактическия състав, на установените от законодателя елементи – да е налице вземане, да е налице извършване на действие, което уврежда кредитора, субективното намерение на длъжника да увреди кредитора. Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него. Вземането, което кредитора има към длъжника следва да е действително такова, т.е. такова което да не е прекратено или погасено по давност. То трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Тежестта на доказване на това задължение е върху кредитора.

Въведеното с въззивната жалба твърдение, че не е налице увреждащо действие с извършената сделка, както и че същата е извършена по действителни цени и сумата, представляваща част от цената по договора за продажба е постъпила по сметка на длъжника, както и че е налице бездействие на кредитора, които не е предприел необходимите действия за запориране на получените суми, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Трайната и безпротиворечива практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. По описа на ВКС, ІV гр. о. приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Тази практика е доразвита с решение № 45/01.06.2011 г., постановено по гр. д. № 450/10 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о. в което е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.