Определение № 865 от 10.09.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. ХАСКОВО, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500720 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.

3 от ГПК.

С Определение № 1495/24.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 2538/2024 г., Районен съд – Хасково е оставил без уважение молба с вх. № 8967/16.05.2025 г. от ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, за изменение на Решение № 380/12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 2538 по описа за 2024 г. на РС - Хасково, в частта на разноските.

Недоволен от постановеното определение е останал жалбоподателят „ВИВУС.БГ“ ЕООД, който чрез пълномощника си юрк. Д. обжалва в срок.

Претендира, че делото не се отличава с практическа и правна сложност и спорът е в област, в която е формирана изобилна съдебна практика. Посочва, че са налице множество дела между същите страни с идентичен предмет.

Излага подробни аргументи в насока на това, че възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв следва да се присъди без ДДС. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и намали присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв.

Д. М., като пълномощник на ищцата А. И. К.. Същият счита частната жалба 1 на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за неоснователна и излага аргументи в тази насока.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл. 248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е завършило с Решение № 380/12.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 2538/2024 г. по описа на РС - Хасково, с което съдът е осъдил „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сумата от 940,80 лева - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ** от 06.10.2023 г. и анекси към него /Анекс за удължаване на срока от 02.11.2023 г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023 г./, сключени между стрА.те, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението „ВИВУС.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на А. И. К. направените разноски по делото в размер на 250 лева.

С решението „ВИВУС.БГ“ ЕООД е осъдено също така да заплати на адв. Д. М., на основание чл. 38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Процесуалният закон не поставя други изисквА.я за осъждане на ответника за разноски. След като предявеният иск е уважен в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат на ищеца се дължи възнаграждение.

В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски.

Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на 2 адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, но е достигнал до неправилния извод, че не са налице основания за определяне на възнаграждение под минимума, предвиден в Наредбата. Делото е приключило в две съдебни заседания, в които не е присъствал пълномощникът на ищцата адв. М. Същият е изготвил писмени молби по делото. Последното не е с фактическа и правна сложност, установена е трайна и непротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.

Не се спори и относно това, че между същите страни в РС - Хасково са били образувани множество еднотипни дела, при които единствената разлика е в размера на исковете и договора, сключен между страните. Доколкото се касае за еднотипни дела, които не са с фактическа и правна сложност, с оглед практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22/, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде определено под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 240 лв. с ДДС.

Съдът не споделя аргументите във въззивната жалба за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение, определено по чл. 38 от ЗАдв, като разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да намери приложение - за регистрирания по ЗДДС адвокат дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение следва да се отмени и да се измени присъденото по чл. 38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1495/24.06.2025 г., постановенo по гр.д. № 2538/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, ВМЕСТО КОЕТО постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 380/12.05.2025 г., постановено по гражданско 3 дело № 2538/2024 г. по описа на РС - Хасково, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв от 480 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4