Определение № 1934 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1934 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901980 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 848 от 21.06.2023г. по в.гр.д. № 3437/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 262838 от 29.08.2022г. по гр.д. № 2697/2022г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на А. Д. П. сума над размера от 75 000 лева до пълните присъдени 120 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие от 16.07.2020г., със законната лихва за забава от 18.08.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че в обжалваната част въззивното решение е частично недопустимо и неправилно. Отчетено е наличието на загрозяващи белези по тялото, както и превантивното лечение срещу хипотетична недоказана мастна емболия. С исковата молба не са претендирани неимуществени вреди в тази връзка. Въззивното решение е 1 неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетенията за неимуществени вреди по сходен случай. Нарушен е чл. 52 от ЗЗД. Сумата няма социална и икономическа обосновка и излиза извън обезщетителния характер на плащането. Обстоятелствата относно претърпените вреди не са обсъдени в нужната пълнота и конкретика.

Апелативен съд – София неправилно и едностранно е ценил събраните доказателства и доводите на касатора, както и не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу предявения размер на иска за неимуществени вреди. Не е разгледан доводът, че ищецът е приемал болкоуспокояващи във връзка с получените травми, като не се твърди те да не са действали. Ищецът е изпитвал болки и страдания за по-кратък период, тъй като е ползвал обезболяващи. Едностранно е интерпретирано заключението на съдебната психологическа експертиза. Не съобразено, че изобщо не е налице посттравматичен стресов синдром. Не е отдадена нужната тежест на това, че ищецът е на 24 години, възраст, в която фрактурите и натъртванията се преодоляват бързо и без негативни последици. Липсват предпоставки, на които да бъде заключено, че при ищеца няма да има пълно възстановяване.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по 2 делото, и да обсъди всички доводи на страните?

2. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

Според касатора във връзка с въпросите въззивният съд е действал в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и практика на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий.

4. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

Във връзка с третия и четвъртия от въпросите касаторът отново се позовава на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и на практика на ВКС, съдържаща се в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 154 от 30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 142 от 15.10.2015г. по т.д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

За всички въпроси касаторът счита също, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата А. Д. П. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсват формулирани от касатора въпроси, обуславящи допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не 3 противоречи на посочената в изложението съдебна практика. Страната споделя мотивите, с които въззивният съд е постановил решението си, и намира същото в обжалваната част за правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, и като е споделил изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че към 16.07.2020г.

„Дженерали застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Пежо 106“, с ДК № СА 9631 КТ. На същата дата в гр.

София, на кръстовището на ул.“Адам Мицкевич“ и ул.“3020“, е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на Юлия Христова Г.ева, водач на автомобила – при извършване на маневра „ляв завой“ тя е отнела предимството и е причинила сблъсък с насрещно движещия си с предимство мотоциклет „Иж“, модел „Планета“ с ДК № СО 1023А, управляван от А. Д.

П.. При пътния инцидент водачът на автомобила „Пежо“ е нарушил виновно правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 от ЗДвП (непропускане на насрещно движещо се пътно превозно средство), обстоятелства установени въз основа на влязло в сила решение № 1326 от 14.12.2021г. по а.х.д.№ 12327/2021г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 78а от НК, задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

На А. Д. П., тогава на 24 години, са били причинени травматични 4 увреждания. Счупено е било тялото на лява бедрената кост (закрито) с открита фрактура на лява подбедрица (лява голямопищялна кост). Причинено е било също закрито многофрагментно счупване на дясна лъчева кост. П. е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД за периода от 16.07.2020г. до 03.08.2020г. (18 дни), включително в интензивно отделение. Подложен е бил на три оперативни интервенции. Поставени са били интрамедуларни остеосинтези за фрактурите на бедрото и подбедрицата и метална остиосинтеза с пет мини плаки за фрактурата на дисталния радиус вдясно.

Подложен е бил на антиколагулантна терапия, но въпреки това, поради множествените фрактури на кости, е претърпял остра дихателна недостатъчност, потвърдена от кръвно-газови параметри (мастна и белодробна тромбемболия). Приемал е обезболяващи. Възстановяването е продължило в домашни условия общо около 9 месеца и не е приключило. За него са се грижили близки. Поради фрактурите в областта на цялото тяло се придвижвал с помощни средства, а заради болките и ограничението в движенията е бил проведен курс на активна рехабилитация от 08.10.2020г. до 15.10.2020г. (7 дни). На 13.02.2021г. е претърпял четвърта операция за изваждане на поставени дистални застопоряващи винтове в лява подбедрица (с болничен престой от 3 дни). Търпени са болки с много голям интензитет 10-15 дни след ПТП, болки с голям интензитет около 30 дни след това, с умерен интензитет до 3 месеца след ПТП и с малък интензитет до 6 месеца след пътния инцидент. За около 15 дни е имало болки с умерен интензитет от белодробното страдание, а след това острата дихателна недостатъчност е била преодоляна. По отношение на това страдание ищецът е възстановен напълно, но по отношение на останалите счупвания не може да се направи преценка за пълно възстановяване, тъй като не са били извършени всички операции за изваждане на металните импланти от крайниците. Останали са загрозяващи белези от операциите - на дясната предмишница, на лявото бедро, на тазобедрената става, на колянната става и лявата подбедрица. Настъпили са ограничения в обичайния начин на живот на А. Д. П. – не могъл да се яви на изпит като студент, да работи.

Обстоятелствата са били приети за установени въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства - писмени доказателства, заключение на съдебна автотехническа експертиза, заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и заключение на вещо лице – 5 психолог. Изслушан е бил също свидетел (Анна Шентова, леля на ищеца).

Вещите лица от състава на комплексната експертиза са потвърдили, че между травматичните увреждания и тромбемболията и процесното ПТП е имало причинна връзка. Вещото лице психолог е дало заключение за възникнали прояви на фрустрация - ограничаване от естествените и обичайни дейности.

В психологически план това е било безсъние, тревоги и притеснения, касаещо възстановяването на ищеца и възможността да работи това, за което се е подготвял и образовал. Той е бил затруднен в своята самостоятелност, независимост и с нарушен интегритет. Понастоящем са налице остатъчни страхови преживявания. Ищецът се страхува от шофиране в по-интензивни условия, както и избягва каране на мотор в големия град.

Притеснения има и относно бъдещото си възстановяване. Преживяванията във връзка с ПТП са били за ищеца психотравмиращ и стресиращ фактор.

С оглед възприетите обстоятелства за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 120 000 лева, съответно на обществено-икономическата обстановка в страната към момента на пътнотранспортното произшествие, намираща отражение в нивата на застрахователно покритие. Това е била и претендираната от ищеца и присъдена от първоинстанционния съд сума.

При тези установени обстоятелства липсва вероятност въззивното решение в обжалваната част да е частично недопустимо поради това, че при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел наличието на загрозяващи белези по тялото на ищеца – увреден, както и това, че въпреки прилаганата антиколагулантна терапия поради множествените фрактури на кости, ищецът е претърпял остра дихателна недостатъчност. Действително съдът не може да приеме за установени травматични увреждания, част от съдържанието на вредата, които не са включени в предмета на иска. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд. Съгласно решение № 319 от 14.12.2016г. по гр.д. № 2479/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., когато по предявен иск за обезщетяване на вреди в исковата молба са изложени факти за начина на увреждането и съдържанието на вредата, съдът не може да дава указания на ищеца да въведе нови факти. Релевантни относно съдържанието на вредата са изложените 6 твърдения в исковата молба, в какъвто смисъл е и решение № 33 от 28.04.2017г. по т.д. № 3230/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. По делото обаче въззивният съд не е приемал за установени увреждания, невключени в предмета на иска. В исковата молба изрично са били посочени претърпените от ищеца оперативни интервенции, както и че при постъпването му в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД е бил подложен на антиколагулантна терапия.