Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 196 от 01.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 157/2023
Вид
Определение № 196
Подписан
01.08.2023
В сила
05.09.2023
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 31.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20234001000157 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Болгар Софт“ АД, ЕИК 206949436, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа“, ул. „Иларион Драгостинов“ № 1, ет. 2, чрез адв. С. К. от АК – Велико Търново против протоколно определение от 11.05.2023 год., постановено по т. д. № 148/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба с вх. № 3778/13.04.2023 год. на „Болгар Софт“ АД за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като неоснователна.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че препис от исковата молба бил връчен на 31.01.2023 год. на лицето М. Д., за което се твърди, че никога не е било служител на дружеството. Излага се, че в случая не било налице редовно връчване по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, тъй като съобщението не било връчено нито на представляващия дружеството, нито на негов служител, като не било удостоверено надлежно и качеството на лицето, което го е получило. В дружеството не били назначени служители на трудов договор, което било видно от приложената към молбата до първоинстанционния съд справка от НАП, с оглед на което връчването било извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателят счита за неправилен и незаконосъобразен изводът на съда, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като молбата не била съпроводена от книжата, за представянето на които бил пропуснат срока. В тази насока в жалбата се излага, че страната не е имала възможност да се запознае с исковата молба и представените по делото 1 доказателства, тъй като с определението за насрочване на делото не е бил връчен препис от исковата молба, а всички опити на ответника да се запознае с материалите по делото били неуспешни, тъй като същото било на разположение на вещото лице за изготвяне на допуснатата по делото експертиза.

Направено е искане за отмяна на протоколно определение от 11.05.2023 год., постановено по т. д. № 148/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и възстановяване на срока по отношение на дружеството за вземане на становище по предявените искове и представените към исковата молба доказателства.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Саппиенс“ ООД, ЕИК 205766186, чрез адв. Т. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, *********, с който се заема становище за неоснователност на същата. В отговора се излага, че призовката с исковата молба е връчена съгласно правилата на чл. 50 от ГПК – на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес, на лице, което се е представило за служител на дружеството и се е съгласило да приеме призовката. Посочва се, че на същия адрес е регистрирано и друго дружество, чийто представител е Х. Д. (представител на „Болгар Софт“ АД), а именно – „Наеми България“ ЕАД, ЕИК 206487378, от което се извежда извода, че законният представител на ответника е лице, което извършва дейност на посочения адрес и от негово име там се получават съобщения. Отделно от горното се посочва, че не са изпълнени условията на чл. 64 и чл. 65, ал. 2 от ГПК, поради което частната жалба на „Болгар Софт“ АД следва да бъде оставена без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането ѝ по същество съдът взе предвид следното:

Производството по т. д. № 148/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на искова молба на „Саппиенс“ ООД, ЕИК 205766186, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Казбек“ № 53А, ет. 6, ап.

21, чрез адв. Т. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ********* срещу „Болгар Софт“ АД, ЕИК 206949436, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к.

„Бузлуджа“, ул. „Иларион Драгостинов“ № 1, ет. 2, с която се иска осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата 54 205.29 лв., представляваща непогасено задължение по Абонаментен договор за предоставяне на облачни софтуерни продукти на Майкрософт & Саппиенс от 01.06.2022 год. и по Договор за предоставяне на услуги по поддръжка и имплементация на софтуер от 01.06.2022 год., от които: главница в общ размер на 52 969.98 лв. и неустойка за неизпълнено задължение в общ размер на 1 235.31 лв., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

След проведена процедура по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, с Разпореждане № 2

28/26.01.2023 год., постановено по т. д. № 148/2022 год., Великотърновският окръжен съд е разпоредил връчването на препис от исковата молба на ответника „Болгар Софт“ АД на адреса, на който се намира седалището на дружеството. Видно от приложеното съобщение, книжата са получени на 31.01.2023 г. от лицето Мария Христова Димитрова, за която длъжностното лице, натоварено с връчването им, е посочило, че е служител на дружеството, който е съгласен да приеме съобщението, ведно с приложените към него книжа.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба, поради което с Определение № 104/04.04.2023 год., постановено по т. д. № 148/2022 год., Окръжен съд – Велико Търново насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2023 г., представил на страните проекта си за доклад по чл. 140, ал. 3 от ГПК, като допуснал изслушването на поисканата от ищцовата страна съдебно-икономическа експертиза.

Призовката за насроченото съдебно заседание е получена за „Болгар Софт“ АД от адв.

В. Й., пълномощник на дружеството, на 07.04.2023 год.

На 13.04.2023 год. по делото е постъпила молба от ответника, чрез упълномощения му процесуален представител, с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК. В молбата е посочено, че лицето М. Д., на което на 31.01.2023 год. са връчени книжа по делото, адресирани до „Болгар Софт“ АД, не е и никога не е било служител на дружеството адресат, поради което съобщението и приложените към него документи не са достигнали до знанието на представляващия ответното дружество. Наведени са доводи, че така осъщественото връчване на книжа не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 от ГПК, поради което на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК е направено искане по отношение на ответното дружество да бъде възстановен пропуснатият срок за отговор на исковата молба. Представена е и електронна справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори, сключени от „Болгар Софт“ АД към 10.04.2023 год.

Насрещната страна „Саппиенс“ ООД е заела становище за неоснователност на молбата по съображения, че призовката е връчена съгласно правилата на чл. 50 от ГПК – на посочен в ТРРЮЛНЦ адрес и на лице, което се е представило за служител на дружеството и се е съгласило да я приеме.

След изслушване на страните в открито съдебно заседание, с обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 11.05.2023 год., постановено по т. д.

№ 148/2022 год., Великотърновският окръжен съд оставил без уважение молба с вх. № 3778/13.04.2023 год. на „Болгар Софт“ АД за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като неоснователна.

За да постанови този резултат съдът е приел, че връчването на книжата на ответника е изпълнено по правилата на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като в съобщението връчителят изрично е посочил имената и длъжността на получателя. Приел е също, че твърденията на ответника в молбата му са недоказани, а също така, че към молбата не са приложени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока съобразно разпоредбата на 3 чл. 65, ал. 2 от ГПК.

Обжалваното определение е недопустимо.

Производството по чл. 64 от ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускане на установените от закона или на определените от съда срокове за извършване на съдопроизводствени действия.

Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл. 64 от ГПК е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК, пропуснатият срок подлежи на възстановяване, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

С молбата, депозирана на 13.04.2023 год. по т. д. № 148/202 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, ответникът „Болгар Софт“ АД (частен жалбоподател в настоящото производство) е поискал от окръжния съд да възстанови на основание чл. 64 от ГПК срока за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано производството по делото.

Искането за възстановяване на срок е обосновано единствено и само с твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, лишили жалбоподателя от възможността да депозира отговор като заеме становище по предявените искове и по доказателствата. В молбата не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. Не са представени и доказателства в такава насока.

Предвид съдържанието на молбата, същата е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 от ГПК. Отделно от това, доколкото молбата не съдържа твърдения за пропускане на срока поради наличие на особени непредвидени и непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, не би могло да се приеме, че искането за възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Наличието на такива обстоятелства не е посочено нито в проведеното пред окръжния съд открито съдебно заседание, нито се твърди наличието им в частната жалба, с която е сезиран съдът в настоящото въззивно производство. Твърденията за нередовно връчване на книжата по делото са неотносими към производството по чл. 64 от ГПК, а искането, обосновано единствено с подобни твърдения е недопустимо. В тази насока настоящият състав съобразява Определение № 408/01.08.2016 год., постановено по ч. т. д. № 1471/2016 год., II т. о., ТК на ВКС на РБ.

При констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.

64, ал. 2 от ГПК, съдът не дължи провеждане на процедура по възстановяване на срок. В този смисъл постановеният съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по основателността на молбата, се явява недопустим. Що се касае до преценката на първоинстанционния съд 4 относно допуснати нарушения при връчване на съдебните книжа, тя подлежи на преоценка по реда на чл. 253 от ГПК, а в последна сметка би могла да бъде и предмет на инстанционен контрол на съдебния акт по същество на материалноправния спор.

По гореизложените мотиви, обжалваното протоколно определение от 11.05.2023 год., постановено по т. д. № 148/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.