Определение № 111 от 18.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С протоколно определение от 29.01.2024г., постановено по т.д.

№201/2022. по описа на Окръжен съд Пазарджик, производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП №455 по описа на РУ МВР Пазарджик за 2022г., прокурорска преписка №1482/2022г. на ОП-Пазарджик.

В срок е постъпила частна жалба от ищците в първоинстанционното производство – С. В. И. и Я. А. Д., чрез процесуалния представител – адв.

П.К.. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – З. О..

Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните съображения:

1

Производството по т.д. №201/2022. по описа на Окръжен съд Пазарджик е образувано по предявени субективно съединени искове от настоящите жалбоподатели против З. О. по чл.432 от КЗ - за обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците вследствие смъртта на техния син А.И., починал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022г. В исковата молба се съдържат обстоятелства, че ПТП-то е причинено виновно от водача на лек автомобил „А.“ – А.С.С.. В исковата молба са изложени и обстоятелства за образувано досъдебно производство №455 по описа на РУ МВР Пазарджик за 2022г., прокурорска преписка №1482/2022г. на ОП-Пазарджик, което досъдебно производство е изискано от първоинстанционния съд /приложено в препис/. Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б. „в“ от НК, затова, че на 03.06.2022г., при управление на лек автомобил „А.“, с посочен рег. номер, с водач А.С.С., е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на А.Я.И. Досъдебното производство обаче се води срещу неизвестен извършител, като актуалните данни са, че същото е спряно на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК /при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан – т.е. – С. има качеството на свидетел в досъдебното производство/ с Постановление на ОП Пазарджик от 17.05.2023г. Този акт съдържа удостоверяване, че в процеса на разследване е възникнала необходимост за провеждане на разпит на лицето А.С.С., но същият е обявен за общодържавно издирване.

Фактът на образувано досъдебно производство са мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за спиране на производството по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Решаващият аргумент в тази насока е, че установяването на фактите в досъдебното производство категорично биха имали значение към гражданския спор, както и че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор, тъй като е налице пълно тъждество между соченото от ищцовата страна престъпно действие, извършено от лице, срещу което е образувано дознанието и факти, които са предмет на доказване в производството по чл.432 ал.1 от КЗ. Вярно е, че е налице съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение и деянието, за което е предприето наказателно разследване.

Исковото производство се спира,

2 когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК . Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК.

Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на дадени престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК , ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.

В случая съставомерността на деянието – престъпление по транспорта по смисъла на чл.343 от НК – действително би създало за гражданския съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Вярно е и че е налице съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието, за което е образувано досъдебното производство. По изричното разпореждане на закона – чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК, обстоятелства. А предмет на установяване в исковото производство по чл.432 от КЗ е наличието на претърпени неимуществени /имуществени/ вреди, фактите, свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и престъпно деяние. Всички елементи на деликтната отговорност могат да бъдат установени в гражданското производство. Противоправното поведение на застрахования водач, както и 3 вината му, предпоставящи деликтната отговорност, нямат пълна тъждественост с тези понятия при наказателната отговорност. Вярно е, че актуалната съдебна практика приема, че отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата, е в зависимост от установяването на престъпни обстоятелства, поради което производството по търговския спор следва да бъде спряно до приключване на наказателното производство; Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увредените лица срещу застрахователя от влязлата в сила присъда срещу водача на ППС, причинил ПТП, при което са настъпили уврежданията, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 от ГПК/, изходът от наказателното производство е от значение за произнасянето по иска по чл. 432 от КЗ, поради което исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК – когато наказателното производство е в съдебна фаза. Но казаното се отнася за случаи, при които е налице не само тъждественост между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на сочения от ищеца деликвент и деянието, за което е предприето наказателно разследване, но е налице и тъждественост между лицето, сочено от ищеца за деликвент и лицето, срещу което е предприето наказателносто преследване – т.е. – когато соченият от ищеца деликвент е привлечен като обвиняем в досъдебното производство – какъвто не е настоящият случай. /Именно при тази хипотеза са постановени цитираните от окръжния съд определения от окръжния съд - определение №356/08.07.2021г. по к.ч.т.д. №1299/2021г. на ВКС, второ т.о.; опр. №182/12.5.2022г. по в.ч.т.д.

№241/2022г.; опр.№29/24.01.2023г. по в.ч.т.д. №34/2023г. по описа на ПАС, а цитираното определение №367/17.10.2022г. по в.ч.т.д. №577/2022г. по описа на ПАС е при хипотеза, при която е постановена невлязла в сила присъда в съдебната фаза на наказателното производство/. /В цитираното определение №10/07.1.2022г. на ВКС по ч.т.д. №2470/2021г. на II т.о. на ВКС не е направено разграничение между хипотезите на привлечен като обвиняем деликвент и водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител/.

Не на последно място в конкретния случай досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител /а не както е посочил окръжният 4 съд, че срещу сочения от ищцовата страна деликвент е образувано дознанието/. Досъдебното производство е спряно /именно поради необходимостта соченият от ищците деликвент да бъде разпитан, но в качеството му на свидетел, а същият не е привлечен като обвиняем/. Правно и житейски неоправдано е исковото производство, предмет на което е претенция за неимуществени вреди, да бъде спряно и да изчаква приключване на наказателно производство, което е в досъдебна фаза и с оглед конкретното развитие на тази досъдебна фаза да се очаква установяване на наказателна отговорност.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато на окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.01.2024г., постановено по т.д.

№201/2022. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП №455 по описа на РУ МВР Пазарджик за 2022г., прокурорска преписка №1482/2022г. на ОП-Пазарджик.

Връща делото на окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5