Решение № 199 от 09.07.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. гр. Димитровград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20265610100608 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

Ищецът „Креди Йес“ ООД твърди в искова молба, че на 15.11.2022г. между него и ответника Е. С. М. е сключен договор за паричен заем №212729, по силата на който на последния е предоставена и преведена по банков път заемна сума в размер на 6000 лева.

Поддържа, че договорът е сключен при действието на Общи условия, с които ответникът се запознал и приел с подписването на същия. В обезпечение на задълженията по договора, на 15.11.2022 г. ответникът издал запис на заповед за сумата от 8906,43 лева, платима на предявяване в полза на ищеца. Поддържа, че договорът за заем и издаденият запис на заповед са валидни, редовни от външна страна и отговарят на изискванията на закона.

Твърди, че ответникът извършил частични плащания по договора в общ размер на 4138,08 лева, с които са погасени част от задълженията, но след 11.03.2024г. той преустановил плащанията. Предвид неизпълнението на задължението по договора за заем, ищецът подал на 14.02.2025г. в РС-Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника-длъжник. Образувано било ч.гр.д.№391/2025г. по описа на РСХасково, по което на 17.20.2025г. съдът издал Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника да заплати на ищеца-заявител сумата от 4989,31 лева, представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 15.11.2022г. за сумата от 8906,43 лева, предявен на 16.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на общо 899,78 лева. Тази заповед била връчена на ответника, който в законоустановения срок подал възражение по чл.414 от ГПК с твърдение, че не дължи плащане на посочените в нея суми. Това обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови 1 решение, с което да признае за установено по отношение на Е. С. М., че дължи на „Креди йес“ООД сумата от 4989,31 лева, от която 3838,09 лева непогасена главница, 983,44 лева договорна лихва за периода от 15.10.2023г. до 15.11.2024г. и 167,78 лева наказателна лихва за забава за времето от 16.11.2023г. до 02.12.2024г., представляваща задължение по Запис на заповед от 15.11.2022г., издаден за сумата от 8906,43 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2025г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №195/17.02.2025г. по ч.гр.д.

№391/2025г. по описа на РС-Хасково.

Ответникът Е. С. М. оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора на исковата молба същият признава факта на сключване на договора за заем №212729/15.11.2022 г., реалното предоставяне и усвояване на сумата от 6000 лева, извършените от него плащания в общ размер на 4138,08 лева, както и обстоятелството, че е издал и подписал записа на заповед от 15.11.2022 г. за обезпечение на вземането по договора. Поддържа, че каузалната сделка (договора за заем) е нищожна поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Твърди, че договорът не е изготвен по ясен и разбираем начин, не съдържа задължителните законови реквизити и не е представен в изискуемия от закона формат и шрифт. Поддържа, че в текста липсва надлежно и разбираемо посочване на годишния процент на разходите, както и методика за неговото изчисляване, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че действителният ГПР е значително по-висок от декларирания и надвишава максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл.22 от ЗПК влече нищожност на договора изцяло или на отделни негови клаузи.

Наред с това, ответникът твърди нищожност и неравноправност на клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че същите противоречат на добрите нрави, заобикалят закона и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, като не са индивидуално уговорени и са нищожни на основание чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

С оглед на тези възражения ответникът счита, че претендираните договорна и наказателна лихва са недължими, а вземането не съществува в претендирания размер.

Поради нищожността на договора за заем намира, че дължи връщане само на чистата главница от 6000 лева по аргумент от чл.23 от ЗПК. Като приспада платената до момента сума от 4138,08 лева, заявява, че дължи единствено разликата до размера на главницата – сумата от 1861.92 лв., а за горницата искът следва да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем №212729 към искане №212729, сключен на 15.11.2022г. между „Креди йес“ООД, като заемодател, и Е. С. М., като заемател, е че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 6000 лева. Уговорено било, че задължението ще бъде върнато на 24 месечни погасителни 2 вноски всяка в размер на 370,90 лева. В договора изрично е посочено, че ГПР е 49,802%, а месечния лихвен процент е 3,430%. Общата дължима от заемателя сума за плащане била в размер на 8901,43 лева. Първата вноска била дължима на 15.12.2022г., а последната –на 15.11.2024г. В чл.4 ал.1 от Договора е посочено, че с полагането на подписа си в него заемателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума от 6000 лева и се задължава да я заплати на заемодателя. Съгласно чл.6 от Договора, страните се съгласяват той да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В разпоредбата на чл.8 от Договора е предвидено, че заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.1 т.1 и т.4 от ОУ, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 5 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

Съгласно представения от ищеца погасителен план към процесния договор за заем, общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл.8 от Договора е 371 лева, като единствено последната 24 вноска е в размер на 373,43 лева.

Посочено е също така, че разсрочената неустойка е в размер на 0,10 лева месечно, като единствено последната 24 вноска е в размер на 2,70 лева.

Според чл.10 от представените с исковата молба Общи условия към Договор 212729, заемателят има право да обезпечи заемодателя с подписването на ценна книга в полза на последния за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за заем. Страните имали право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в него учредяване на някое от следните обезпечения: Гарантидве физически лица, всяко от което да отговаря на конкретно описани условия; Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; Първа по ред ипотека;

Предоставяне на безусловна банкова гаранция.

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Запис на заповед, същия е издаден на 15.11.2022г. в гр.Хасково от Е. С. М., като той се е задължил без протест да плати на „Креди Йес“ООД при предявяване на записа на заповед сумата от 8906,43 лева. В записа на заповед е посочено, че същия е бил предявен на Е. С. М. на 16.11.2022г.

Поради това, че Е. С. М. не изпълнил задълженията си по процесния запис на заповед, предявен му на 1611.2022г., на 14.02.2025г. „Креди йес“ООД подало в РС-Хасково Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против него. Образувано било ч.гр.д.№391/2025г. по описа на РС-Хасково, по което на 17.20.2025г. съдът издал Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на Е. С. М. да заплати на „Креди йес“ООД сумата от 4989,31 лева, представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 15.11.2022г. за сумата от 3

8906,43 лева, предявен на 16.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на общо 899,78 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника, като той депозирал възражение пред РС-Димитровград с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №195/17.02.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС-Хасково по ч.гр.д.№391/2025г.

Между страните не се спори, че на 15.11.2022г. „Креди Йес“ООД и Е. С. М. са сключили Договор за паричен заем №212729 към искане №212729. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е бил предоставен заем на стойност 6000 лева, който той реално е получил на 15.11.2022г. с преводно нареждане по своя банкова сметка в „Юробанк България“АД. Безспорно установено е, че ответникът е обезпечил вземането на ищеца към него по процесния договор за заем, като е подписал в полза на „Креди Йес“ООД запис на заповед, с който се е задължил да му заплати при предявяване сумата от 8906,43 лева. Не се оспорва от страна на ищеца, че по така сключения договор ответника му е платил през периода от 27.12.2022г. до 11.03.2024г. сумата от 4138,08 лева. Не се оспорва от страна на ответника, че след 11.03.2024г. не е плащал други суми на заемодателя по процесния договор. Между страните не се спори, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда срока за връщане на заемната сума е бил изтекъл.

Спорно по делото е дължи ли и какви суми Е. С. М. на „Креди Йес“ООД по издадения запис на заповед от 15.11.2022г., налице ли е нищожност на клаузи от сключения между страните договор за кредит, обезпечен с този запис на заповед, поради противоречието им на закона и добрите нрави.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Основните възражения на ответника в настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК се отнасят за това, че в процесния договор за паричен заем, като обезпечение на който е издаден записа на заповед от 15.11.2022г., се съдържат клаузи, които са неравноправни и противоречат на добрите нрави.

Нищожността е състояние на договора, при който той изначално не поражда правни последици. Тя произтича от определен факт, порок на сделката, изрично предвиден в закона, който осуетява настъпване на правното й действие от самото начало. В случая 4 претендираните от ищеца вземания произтичат от договор за паричен заем, сключен между физическо лице и небанкова финансова институция. Специалните основания за нищожност на договора за потребителски кредит са уредени в глава VI (чл. 20 - 23) от Закона за потребителския кредит, като според чл.24 са приложими и разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи.