Решение № 209 от 31.12.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31.12.2019 год. гр.Ямбол

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , VІІ-ми граждански състав, в открито съдебно заседание проведено на 13 декември 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА секретар: И. З., като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова гражданско дело № 146 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в субективно съединяване искове по чл.2а от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм/.

Ищците - Н.Г.Д., с ЕГН ********** и Д.Г.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си – адв.С.С. от САК, с исковата си молба против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) гр.София, претендират ответника да заплати на всеки един от тях сума от по 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на всеки един от тях неимуществени вреди вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. и направените по делото разноски.

Твърдените от ищците обстоятелства, на които основават претенциите си са следните: По повод влязла в сила Присъда №141/23.12.2004г., постановена по НОХД №219/2003г. по описа на ОС-Бургас, с която ищецът Н.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 и ал.3 от НК, с Решение №321/08.07.2011 г. на КУИППД, срещу него и свързаните с него лица - съпругата му Д.Г.Д. - лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Дана-Д. Тончева“ и синът му от предходен брак Г.Н. Д., е започнало производство по ЗОПДИППД (отм.) за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Проверката на Комисията е обхващала периода от 09.08.1986 г. до 09.08.2011 г. В хода на производството от Комисията са били предприети мерки за обезпечаване на бъдещ иск, като е било внесено в ЯОС искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на проверяваните лица, което искане, с Определение по ч.гр.д.№ 307/2011 г. на ЯОС е уважено, като са наложени исканите възбрани и запори върху установено движимо и недвижимо имущество на ищците и на останалите посочени по-горе проверявани субекти. На 14.07.2011 г. е била издадена Обезпечителна заповед по посоченото ч.гр.д. в полза на Комисията.

С мотивирано искане на Комисията с изх.№741/10.08.2011 г., на осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) е бил предявен иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, по който е било образувано гр.д.№371/2011 г. по описа на ЯОС, срещу ищците - Н.Г.Д. и Д.Г.Д., както и срещу - Г. Н. Д. и ЕТ "Дана - Д. Тончева", с цена на иска в размер на 332 417 лева. Сочи се, че предмет на искането са надлежно индивидуализирани в обстоятелствената част на иск.молба на ищците недвижими имоти, движими вещи и парични суми. Твърди се, че делото пред първата инстанция е приключило с Решение №29/ 12.04.2013 г., с което предявеното мотивирано искане на Комисията било отхвърлено изцяло. Решението било обжалвано от Комисията, като било образувано възз.гр.д.№ 182/2013г. по описа на БАС, което приключило с Решение №78/29.07.2013г., с което обжалваното решение на ЯОС е било изцяло потвърдено. Комисията е обжалвала решението на БАС пред ВКС, който образувал касационно дело №246/2014 г. по описа на 4-то ГО, приключило с Определение №1/05.01.2015 г., влязло в сила на същата дата, с което не е допуснато касационно обжалване на Решението на БАС.

Ищците твърдят, че незаконосъобразните действия от страна на Комисията са довели до неоснователното ограничаване и нарушаване на основни права на всеки един от тях, сред които правото на частна собственост и на труд, както и до други вреди от неимуществен характер. На първо място, налагането на обезпечителни мерки с Обезпечителна заповед от 14.07.2011 г. върху движимото и недвижимо им имущество, изразяващи се във възбрана на притежавани от тях недвижими имоти и запор върху МПС и банкови сметки, са довели до невъзможност да посрещнат дори обичайните разходи за битови нужди, респективно да се поддържа изграденият през годините стандарт на живот. Материалните трудности, с които са се сблъскали, са предизвиквали напрежение и раздори в съпружеските им отношения, като всеки от тях е бил подложен на силен и непрестанен стрес от липсата на достатъчно средства за издръжка на семейството, включително и на сина им - Д. Н. Д. с ЕГН **********. Чисто битовите нужди са били съпътствани и от невъзможност да бъдат посрещнати поетите по-рано задължения към банкови институции и държавни учреждения, както и такива за комунални услуги, което пък довело до предприемане срещу тях на действия по принудително събиране на вземания от страна на кредиторите им /изрично посочени в обстоятелствената част на иск.молба/, в резултат на които семейството и предприятието на едноличния търговец са изпаднали в тежко финансово положение като пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразните действия на Комисията и свързаните с тях обстоятелства по налагане на обезпечителни мерки и продължителността на производството.

На следващо място се изтъква, че предметът, продължителността и интензитета на проведеното производство са оказали на собствено основание изключително негативно въздействие върху здравето на ищците - както физическото, така и психическото.

В тази насока се сочи, че производството е започнало на 14.07.2011 г. и е приключило на 05.01.2015 г., като общата му продължителност е 3 г. 5 м. и 22 дни, а обхватът на извършената проверка от страна на Комисията е обхващал периода от 09.08.1986 г. до 09.08.2011 г., т.е. 25 години. Това е оказало неблагоприятно въздействие върху здравето на ищците. Твърди се, че ищецът Н.Д., който страда от хипертонична болест II степен - неинсулинозависим захарен диабет, здравословното му състояние е било негативно повлияно в хода на проведеното производство и в резултат на последното.

Продължителният период на стрес и несигурност за бъдещето се е отразило и на психическото и емоционално му състояние. Той изпитвал постоянна тревожност, несигурност и безпомощност да се справи със затрудненията пред него и семейството му. Чувството му за чест като съпруг и баща е било силно накърнено от невъзможността да се погрижи за съпругата и детето си и да продължи да им осигурява предишния стандарт на живот. Проведеното производство се е отразило, също така и на социалното му положение, поради което той се е затворил в себе си и е избягвал контакти с близки и познати. Влошили са се отношенията и със съпругата му. Ищцата Д.Д., на свой ред, също е преживяла тежко положението, в което тя и семейството й са били поставени. Започнала да изпада в депресивни състояния, често се е затваряла в себе си, ограничила е контактите с близки и излизанията извън дома и е изпитвала трудности при това да полага грижи за сина си и съпруга си. Стресът, на който е била подложена, се твърди, че е оказал влияние върху физиологичното й състояние - страдала от безсъние, липса на апетит и физическа немощ да изпълнява дори и ежедневни битови дейности. Емоционално и физически се отчуждила от съпруга си, който донякъде е държала отговорен за случилото се със семейството. Образуваното производство спрямо нея е поставило под съмнение и нравствените й качества на достоен и почтен гражданин, като е накърнило доброто й име в обществото.

Ищците считат, че размерът на претендираното обезщетение за претърпени болки и страдания, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, според критериите за справедливост се равнява на сумата от по 150 000.00 лева за всеки от тях.

Предвид на тези си съображения ищците на основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника - КПКОНПИ като правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИПДД/ да заплати на всеки един от тях сума в размер от по 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015г. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Към исковата си молба ищците съобразно процесуалните правила са приложили писмени доказателства и са направили доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства и за допускане на експертизи.

Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), ЕИК *********, чрез процесуалният си представител К. Г.- Началник на отдел „Правен“ в Дирекция АПИО на КПКОНПИ съгл.пълномощно №РД 22-471 от 19.07.2018г., се е възползвал от предоставената му възможност и в срок е депозирал писмения си отговор по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържа се, че исковите претенции са неоснователни и недоказани, поради което се оспорват, както по основание, така и по размер, като в отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на това. Заявено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, алтернативно като прекомерно завишени да бъде намален размерът им. Твърди, че в случая са налице обстоятелствата по чл.5 от ЗОДОВ и актовете и действията на Комисията са били изцяло законосъобразни, съответно от тях не са произлезли твърдените вреди. Поддържа, че в разглеждания случай проверката срещу Н.Д. е законосъобразно започната въз основа на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона. Проверката по закона, като фаза от цялостното производство се развива в рамките на структурата на Комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на ищците. Следователно в тази фаза освен, че действията на органите на Комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли вреди за ищците. Оспорват се претенциите на ищците за неимуществени вреди, като неоснователни, както и поради липса на причинна връзка на твърдените неимуществени вреди с воденото от Комисията производство. Оспорва се като несъстоятелно и недоказано твърдението на ищеца Д., че влошеното му здравословно състояние било вследствие на действията на Комисията. В обобщение, ответникът заявява, че твърдените заболявания на ищеца Д. датират отдавна и по никакъв начин не може да се приеме, че същите са в каквато и да е причинна връзка с воденото от Комисията гражданско дело. Счита се, че твърдените влошени здравословни и психически състояния на ищците не следва да се вменяват във вина на Комисията, тъй като преди производството по реда на ЗОПДИППД /отм./ ищците са участвали в множество други наказателни, изпълнителни и ревизионни производства, което е следствие от начина им на живот по принцип.

С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда да прекрати образуваното производство като недопустимо, а в случай, че счете предявените искове за допустими, прави искане да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с отговора си ответникът е заявил доказателствени искания.

В о. с. з. от ищците, редовно призовани, се явява ищецът Н.Г.Д., като и двамата ищци се представляват от пълномощниците им - адв.С. и адв.С. К. от САК /ред. упълномощена от ищеца Д. и преупълномощена от адв.С. като процесуален представител и на ищцата Д. Г. Д./, които от името на доверителите си заявяват, че поддържат предявените искове на същите основания и със същите искания. Ангажират се доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на иск.молба. В хода на устните състезания процесуалните представители на ищците, позовавайки се както на представените и събрани писмени доказателства, така и на гласните такива, излагат доводи, че същите потвърждават фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, както и установяват безспорно основателността на предявените искове, както и размера на причинените на Н.Д. и Д.Д. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразните действия на ответната Комисия. Акцентира се, че не е състоятелен довода на ответната страна, че всички предприети действия от страна на Комисията са законосъобразни, като в тази насока адв.К. в пледоарията си, се позовава на съдебната практика съгласно която, фактът на отхвърляне на предявеното срещу доверителите й мотивирано искане в инициираното от Комисията производство, неговото предявяване и поддържане пред три съдебни инстанции, обуславя именно незаконосъобразността на така предприетите действия от ответника, което се явява и първа предпоставка за основателността на предявените в настоящото производство искове. Изтъква се, че именно в резултат на незаконосъобразно образуваното и водено срещу ищците производство от Комисията, същите са претърпели неблагоприятни и негативни въздействия върху семейното, материалното и здравословното и психо-емоционално им състояние, битовизма, отношенията помежду им, социалните контакти и положението в обществото и сред близки и приятели и др. сочени болки и страдания, нарушили тяхната неимуществена сфера по начина, по който същите са описани в исковата молба, както и е налице причинно-следствената връзка между тях. В представена по смисъла на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита пълномощниците на ищците доразвиват доводите и аргументите си в подкрепа на основателността и доказването на заявените искови претенции. Прави се искане за постановяване на позитивно за ищците решение, с което да бъдат уважени като основателни и доказани предявените искове в претендираните им размери и за присъждане на направените по настоящото производство разноски, съобразно представен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.