Решение № 4758 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4758 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330120446 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, представлявано от **** П. В. и Х. М. против К. Г. В., ЕГН **********,с адрес в гр. П., ул.

„К. М. Л.“ № **, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 и сл. ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 250 леваглавница по Договор за потребителски кредит № ****, сключен със „Сити Кеш“ ООД, 29,54 лв.- договорна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 27.04.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 73,98 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 02.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7076/20.08.2024г. по ч.гр.д. № 14308/2024г. по описа на Пловдивския районен съд.

В исковата молба се твърди, че ищецът в предоставения му срок упражнява правото си да предяви установителни искове във връзка с разпореждане по ч.гр. д. № 14308/2024 г.. по описа на ПдРС, V гр. с., получено на 20.11.2024 г., с което той е уведомен, че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Сочи се, че на **** г. между ответника и трето лице - кредитор „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът получил сумата от 250 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски по 85 лева- в срок до 27.04.2020 г. съгласно Погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,25 %. Смята се, че видно от приложените ОУ и Договор между страните по безспорен начин се установява сключването на договор за паричен заем по смисъла на ЗПК, по който ответната страна не 1 била изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора. Излага се, че процесният договор бил действителен като сключен съобразно повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от ОУ по договора страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за всеки ден забава, а съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ по договора било уговорено, че кредиторът ще уведомява длъжника чрез съобщения, които ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Посоченият договор бил сключен по силата на ЗПФУР, като при сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се, че дори да не бъде прието, че договорът е сключен по електронен път, то следвало да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания/ Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на ищеца цесионер. Сочи се, че няма пречка уведомлението за извършена цесия да бъде връчено не от цедента лично, а от негов пълномощник, в случая новия кредитор/ цесионер/, поради което същото следвало да се счита за надлежно връчено. Ако не бъде прието за надлежно извършено, се иска уведомлението за извършена цесия да бъде извършено с връчването на исковата молба.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед на гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба чрез особения си представител адв. С. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Претенциите на ищеца за заплащане на суми се основавали на Договор за потребителски кредит № **** с цедента на ищеца „Сити Кеш“ ООД, който се твърди, че не е подписан от ответника и съответно не е бил сключен. Кореспонденцията между страните била водена изцяло по електронен път, но представеният по делото договор в писмен формат бил неподписан от която и да е от страните. Подписването на договора представлявало акт на потвърждаващо волеизявление, какъвто в настоящи случай липсвал, като според ответника тази липса не можела да бъде санирана, поради което процесният договор следвало да се счита за несключен, което водело до пълно неоснователно на исковите претенции.

Ако все пак бъде преценено, че договор е сключен, то искът бил изцяло неоснователен. Налице бил съществен порок при сключването на договора, който водел до недействителност на същия- приложените по делото Общи условия били неподписани от ответника, какво било изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Този пропуск водел до недействителност на договор съгласно чл. 22 ЗПК. Ищецът не бил представил нито писмен екземпляр от общите условия, чиито страници да са разписани от ответника, нито електронно потвърждение, че това условие е изпълнено. Всяка страница от ОУ се нуждаела от отделно потвърждаващо изявление от страна на ответника.

Посочва се, че били налице и други нарушения на чл. 22 ЗПК, които водят до недействителност на договора, а именно несъответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която предпоставя посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В настоящия случай кредиторът посочил единствено ГЛП в размер на 40,05 %, но липсвало всякакво уточнение върху каква база се изчислява той: дали върху целия размер на заетата сума или върху остатъчната главница, което пречело на длъжника да 2 определи как се разпределя лихвата във времето. Посоченият пропуск водел до изначална недействителност на договора. Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото кредиторът единствено е посочил абсолютни стойности на ГПР, без ясно разписана формирана методика за формирането му- кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 48,25 %. В договора било предвидено задължение за плащане на неустойка от 145,45 лв. при неизпълнение на задължението по чл.

6.1 за осигуряване на обезпечение в срок от три дни. Не ставало ясно дали предвидената неустойка е част от ГПР и ако да- каква част от разходите формира същата и дали с включването й в ГПР същият не надвишава посочения праг от 48,25 %. Всички тези пропуски водят до изначална невъзможност потребителя да прецени финансовия риск от сключването на договора и посочените пороци увреждали правата на потребителя до степен на недействителност на самия договор. Посочената неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и излизала извън присъщите на неустойката функции.

С оглед на изложените пороци, които водели до изначална недействителност на процесния договор, се иска отхвърлянето в цялост на предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7076/20.08.2024г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14308/2024г. по описа на ПРС, V-ти гр. състав е разпоредено длъжникът К. Г. В. да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следните суми: 250 лева главница по договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между длъжника и „СИТИ КЕШ“ ООД, сумата от 29,54 лева договорна лихва за периода от 27.11.2019г. до 27.04.2020г., обезщетение за забава върху главницата в размер на 73,98 лева за периода от 27.04.2020г. до 02.08.2024г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за цесия от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 16.08.2024г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 12,51 лева заплатена държавна такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на указанията на заповедния съд и в преклузивния едномесечен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск, поради което същия е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети уведомления за цесия по чл. 99 от ЗЗД, разписка за усвоена сума, общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, тарифа на таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД и договор за паричен заем Кредирект от 27.11.2019г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за потребителски кредит № *** от **** г., сключен от разстояние между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател.

Предвид това приложим е редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да изследва този въпрос.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис /саморъчен или квалифициран електронен подпис/, който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 3 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма /в конкретния случай – текстови запис/. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от **** г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. При подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението /в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о./.

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника и „Сити Кеш“ ООД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, не е достатъчно да установи възникването на кредитното правоотношение.

Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит.