Решение № 5070 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5070 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. С. при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100511234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Л. Ц., чрез адв. Й., срещу решение № 2197/14.02.2023г., постановено по гр.д. № 55356/2021г. по описа на СРС, 31-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца С. И. М. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за суми в общ размер 9 005.01 лева, от които 8 485 лева, платена от М. на 24.08.2018г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, 274.57 лева – платена от М. на 15.02.2019г. на „Кеш кредит“ ООД и сумата 245.44 лева – платена от М. на 15.02.2019г. на „Кредихелп“ ООД, ведно със законната лихва върху главниците от 30.03.2021г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Неправилно и без ищецът да въвел такива твърдения СРС приел, че единият от съпрузите платил задължения за задоволяване на нужди на семейството – чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК, респ. приел поемане на солидарно задължение. Дори и такъв превод ищецът да извършил, то той бил за лечение на сестра му Р. И.а Ц., а не за семейни нужди. Като наследник на брат си Й., ответникът надлежно оспорила валидността на облигацията по сключеното на 15.05.2019г. споразумение между него и майката на починалата му съпруга. Споразумението било нищожно и не породило последици. Задълженията по 1 същото не били конкретизирани по основание, размер и ликвидност, инкорпорирало предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти без ясен смисъл, а ищецът не можел да претендира по споразумението чужди права от свое име. Спогодбата относно задълженията на починалата наследодателка Р. И.а Ц. към „Теленор“ и „Експресбанк“ АД били нищожни по своята същност, а твърденията за задължения на ответника Р. Ц., като наследник на брат си Й., за сключени от Р. договори за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, „Кредит Гаранция“ ЕАД, „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кредихелп“ ООД били напълно неподкрепени от доказателствата по делото. Й. платил всички останали задължения на починалата Р.

И.а Ц. съгласно споразумението-спогодба от 29.06.2015г. за предсрочно издължаване на кредит и овърдрафт, които останали дължими след извършеното плащане на бенефициента по груповия договор за застраховка „Живот“. На 24.08.2018г. ищецът М. извършил паричен превод на сумата 8 485 лева с посочено основание „захранване на сметка“. Преводът бил извършен от брата М. на сестрата Р. И.а Ц. за лечението й и ищецът не можел да иска връщане на основание чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Договор за заем не бил сключван. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените срещу ответника искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. И. М., чрез адв. Д., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Изводите на СРС били правилни и обосновани, СРС изложил подробни мотиви по възраженията на ответника. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Със сезиралата съда искова молба ищецът С. И. М. излага, че на 28.12.2018г. починала сестра му Р. И.а Ц.. След смъртта й нейни законни наследници били съпругът на починалата - Й. Л.Ц. и нейната майка Ц.С.. На 15.05.2019г. наследниците сключили споразумение за погасяване на оставените от общия им наследодател задължения. Съпругът Й. Ц. се задължил да погаси изтегления от починалата му съпруга банков кредит от „Експресбанк“ АД и задълженията й към „Теленор“, а Ц.С. поела задължение да прехвърли собствената си 1/6 ид.ч. от описаните в спогодбата имоти при цена 1 600 лева. Соколова изпълнила поетото задължение, но Й. Ц. не изпълнил нищо от поетите със споразумението от 15.05.2019г. задължения. Ищецът излага, че представя спогодбата и нотариалния акт от 15.05.2019г., за да докаже, че 2 единствено обогатилото се лице било Й. Ц. (уточнителна молба от 19.04.2021г.). Й. Ц. починал, а негов единствен законен наследник била ответникът Р. Л. Ц. – сестра.

Приживе на своята сестра, на 24.08.2018г. ищецът превел по сметката й в „Банка ДСК“ ЕАД сумата 8 485 лева, с която бил погасен дългът й от 4 349.05 евро към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, а след смъртта й, на 15.02.2019г., погасил задължение от 549.13 лева към „Кеш кредит“ и сумата 490.88 лева – дълг към „Кредихелп“ ООД. Тези кредити били общи на двамата съпрузи Р. и Й. Ц.. С извършените плащания ищецът се обеднил, а Й. Ц. си спестил разходи, които следвало да извърши. Поради настъпилата му смърт ищецът претендира сумите от ответника, като наследник на брат си Й. Ц., ведно със законна лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът Р.

Л. Ц., чрез адв. Й., оспорва исковете по основание и размер. Твърди нищожност на сключеното на 15.05.2019г. споразумение – било несполучлив опит за спогодба за непосочени задължения и предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти. Ищецът не можел да претендира права по споразумението, защото то не пораждало за него права, не пораждало и задължения за ответника. Задълженията в съдържанието на документа не били индивидуализирани по основание и размер, което било също основание за нищожност. Претендираните с исковата молба суми, платени към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, към „Кеш кредит мобайл“ и към „Кредихелп“ ООД не били предмет на споразумението. Освен това в платежния документ ищецът посочил основание „захранване на сметка“. Й. Ц. погасил кредита на починалата си съпруга Р. Ц. към „Експресбанк“ АД. Моли за отхвърляне на исковете.

По правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са искове с правно основание 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

3

По делото не е спорно и от доказателствата се установява, че Р. И.а Ц. и Й. Л.Ц. били обвързани от валиден граждански брак, сключен на 13.12.1997г., прекратен със смъртта на съпругата Р. Ц., настъпила на 28.12.2018г. Не се спори и от доказателствата се установява, че починалата оставила законни наследници Ц.А.С. – майка и съпругът си Й. Л.Ц.. Последният починал на 17.09.2020г., като единствен негов законен наследник се явява ответникът Р. Л. Ц. – сестра. Установява се още от представеното по делото удостоверение за родствени връзки, че ищецът С. И. М. е брат на починалата Р. И.а Ц..

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 153 ГПК с доклада на делото е отделено обстоятелството, че на 24.08.2018г., ищецът С. И. М. превел по банковата сметка на сестра си Р. И.а Ц. сумата 8 485 лева. По делото са представени операционна бележка и преводно нареждане от същата дата, от която е видно, че този превод ищецът М. наредил в 10.37 часа по банкова сметка на Р. Ц. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN BG 55 TTBB ****, финансов център Кюстендил, посочвайки основание „захранване на сметка“. По делото са представени два броя изходящи от Р. Ц. заявления от същата дата – 24.08.2018г., адресирани до „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с които тя поискала предсрочно прекратяване на договор за кредит CARD-12158989 с дължим остатък 1 564.51 лева и на договор за потребителски кредит PLUS-11317142 с размер на задължението за плащане 6 917.18 лева. По делото е представено и преводно нареждане за кредитен превод от същата дата, от съдържанието на което се установява, че на 24.08.2019г. Р. Ц. превела по сметка на кредитора сума в последния посочен размер, за погасяване на кредит PLUS-11317142, именно от банковата си сметка с IBAN BG 55 TTBB ****. Несъмнено преведената от ищеца на Р. Ц. сума от 8 485 лева покрива общия размер на средствата за пълно погасяване на двата нейни кредита към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в общ размер 8 481.69 лева. Макар и посоченото основание в извършения от ищеца паричен превод от 24.08.2019г. да било „захранване на сметка“, настоящият съдебен състав приема, че от гореобсъдените писмени доказателства – два броя заявления на Р. Ц. за предсрочно погасяване на двата кредита от същата дата и преводен документ, както и от пълното покриване на преведената от ищеца сума на общия размер на двете задължения, по делото се установява твърдението на ищеца, че с преведените от него средства сестра му погасила задълженията си по двата кредита към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

Напълно основателно е възражението на ответника, че същите две кредитни задължения не били предмет на сключеното на 15.05.2019г. от наследниците на Р. Ц. споразумение.

Противно на доводите във въззивната жалба с исковата молба и с молбите- 4 уточнение ищецът е поддържал твърдение, че кредитите били общи на двамата съпрузи.

Горните задължения по двата потребителски кредита обаче били поети от Р. Ц. през времетраенето на брака й с наследодателя на ответника Й. Л.Ц. и по горните мотиви - погасени със средства на ищеца.

Константна е съдебната практика относно приложението на разпоредбата на чл.

32, ал. 2 СК. Нормата е императивна и предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителските кредити служат за задоволяване на битови нужди и след като лицата били обвързани от валидна брачна връзка се предполага, че тези кредити задоволили нужди на семейството. В тежест на оспорващия е да докаже или че твърдените разходи не са извършени или че с кредитите не са удовлетворени семейни нужди. Ако не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. В този смисъл - решение № 75 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г., 3 г. о. и цитираните в него решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г., 4 г. о., решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., 3 г. о. и решение № 342 от 04.01.2013 г. по гр. д.

№ 1358/2011 г., 4 г. о. и др.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Ц. не е оспорила твърдението на ищеца, че кредитите на Р. Ц. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ съставлявали общи съпружески задължения. Законовата презумпция по чл.