Решение № 741 от 25.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17224/2024
- Вид
- Решение № 741
- Подписан
- 25.02.2025
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.404 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.1, и т.12 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.1, и т.12 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 741 гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110217224 по описа за 2024 година
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е от управителя на „Ив 81“ ЕООД. Иска се отмяна на Наказателно постановление № 22-2400331 от 20.11.2024г на Директора на ДИТ – София, с което на „Иф 81“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, извършено на 01.08.2024г в София – за това, че в качеството му на работодател не е изпълнил задължително предписание по чл.404, ал.1, т.1, и т.12 от КТ дадено с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2420005, връчен на 10.07.2024г. В срок до 31.07.2024г да изпрлати уговореното и начислено трудово възнаграждение на В.М.Т. за положения от него труд през м.април 2024г, съгласно чл.128, т.2 от КТ.
Видно от приложения доказателствен материал – Протокола за извършена проверка, и АУАН № 22-2400331/17.09.2024г на С.В., инспектор при ДИТ София, като взе предвид и изнесеното във Възражението срещу АУАН твърдение на жалбоподателя, че е поканил неуспешно лицето В.Т. да се яви в офиса на фирмата, за да получи трудовото си възнаграждение, съдат намира, че нарушенито е извършено от обективна страна.
Предмет на нарушението е неизпълнение на принудителна административна мярка – изпълнението на задължително предписание по чл.404 от КТ, дадено от компетентен орган – ДИТ. Относно основателността на тази принудителна административна мярка законодателят е предписал отделна процедура по оспорването й – пред АССГ, в която може да се оспорва основателността но даденото предписание – дължимо ли е предписаното трудово възнаграждение, а върху това обстоятелство жалбоподателят е съсредоточил усилиата си. В 1 този смисъл разпитаните трима свидетели, дали показания относно начина на получаване на трудови възнаграждения в дружеството, явявал ли се е В.Т. в офиса на дружеството, за да си търси трудови възнаграждения или не, са без значение за правилното решаване на делото.
Изразява се становището, че щом В.Т. не се е авил след изл офиса да търси управителя за изплащане на възнаграждение, то предписанието е салботирано от него, а с отправянето на неполучената от Тодоров покана за явяване за плащане, предписанието де факто е изпълнено.
Съдът не споделя това становище.
Безспорно, трудовите възнаграждения, както всички парични задължения, са търсими – кредиторът търси длужника, работникът търси работодателя си, за да му бъде заплатено.
Това правно положение, изводимо от разпоредбите на ЗЗД има значение при оспорването пред административен съд на наложена с Протокол за проверка принудителна административна мярка – задължителното предписание за плащане.
Но предметът на настоящото дело не е оспорването на такава мярка, а нейното неизпълнение от страна на работодателя.
Това нарушение, за което се води настоящото дело, се извършва чрез бездействие на работодателя, на когото е предписано конкретно задължително предписание – да плаща. На този работодател не е предписано да кани за плащане, а активно да осъществи плащане – на ръка, по банков път или по друг начин. Това предписано действие – нито в определения от контролния орган срок, нито до днес, не е изпълнено и по това не се спори. Жалбоподателят продължава да настоява, че не дължи, защото вече бил платил, макар и без съответното отразяване в платежната ведомост. Доколкото не е налице реално изпълнение, макар и след изтичане на срока, съдът не може да приеме случая за маловажен. Изпращането на покана за явяване до бившия работник не може да замести плащането. За работодателя, задължен с Протокола за проверка да плаща, са налице и други способи за изпълнение на това предписание, освен лично, чрез явяване на работника и в съвременния свят, при сравнително добре развита финансова система в страната е възможно – както за депозирането на сумата на името на кредитора в банкова/финансова институция, така и чрез пощенски, телеграфен запис или пък на поискване в някоа ожт институциите, предоставяща такива услуги, напр.Изи Пей, Еконт, Уестърн Юнион и т.н. Издалото задължителното предписание длъжностно лице не е конкретизирало начина, по който трябва да стане плащането. По този начин е предоставил пълна свобода на изпълняващия, целта е да се плати, по какъвто и да е начин, стига да е валидно. Към настоящия момент нищо такова не се е случило. Съдът дава вяра на отразеното във възражението на „Ив 81“ ЕООД, че покана за явяване за плащане е отправена до В.Х. на известния на работодателя адрес на лицето, като тази покана да не е достигнала до адресата по независещи от работодателя причини. Това обстоятелство обаче не освобождава „Ив 81“ ЕООД от задължението да изпълнява задължителното предписание за плащане, в тази връзка съдът напомня на процесуалния представител на жалбоподателя, че дори по дела за грабеж, когато подсъдимият желае да възстанови вредите на пострадалия, много често, предимно когато грабежът е извършен с насилие, извършителят желае да 2 възстанови вредите, търси жертвата, за да й плати, но жертвата всячески се стреми да избегне среща с насилника си, укрива се от него и в тези случаи процесната сума се депозира по сметката на съда, а жертвата се уведомява за това и за възможността да я получи. Дори в тези случаи се ползва финансова/банкова институция, за да се осъществи едно валидно плащане. В.Т. не е адресат на това задължително предписание, поради което не може да му се вмени някакво задължение да съдейства на работодателя си по изпълнението на задължителното предписание.
При всички положения: предмет на делото е не дали В.Т. е получавал работна заплата без да се подписва във ведомостта.
Предмет на делото е изпълнило ли е „Ив 91“ ЕООД задължително предписание.
Това предписание не е изпълнено до днес, поради което не е налице маловажен случай.
Като намира, че и АУАН, и обжалваното НП са издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, видно от приложените Заповеди и длъжностни характеристики, както и че в хода на административно наказателното производство не са одпуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно издадено.
Наложената имуществена санкция е наложена в минималния определен от КТ размер, поради което липсата на мотимви относно размера не се явява процесуално нарушение.
Предвид потвърждаването на атакуваното НП, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 450 лева се явява неоснователна. Основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на това възнаграждение съдът намира са справедлив в размер на 150 лева – над минималния, предвид усложненото съдопроизводство предвид проведените процесуално следствени действия по инициатива на жалбоподателя – да разпитва трима свидетели, чиито показания са без значение за случая, т.к. както се каза по-горе, предмет на делото е не дали работодателят е изплащал, макар и без подпис във ведомостта, а дали е изпълнил задължително предписание по чл.404 от КТ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно издадено Наказателно постановление № 22-2400331 от 20.11.2024г на Директора на ДИТ – София, с което на „Иф 81“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН „Ив 81“ ЕООД с ЕИН 201111799 да заплати на 3
ДИТ – София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението и мотивите са обявени в откритото съдебно заседание, в присъствието на процесуалните представители на страните, на които съдът разясни правото да го обжалват – в 14-дневен срок от днес пред АССГ.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:03 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4