Определение № 1314 от 06.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. Благоевград, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200501085 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. чл. 577 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК., във вр. с чл.

278 от ГПК.

Образувано е mо частна жалба с вх. № 26/10.10.2025 г., подадена от “Ю КЕЙ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Арда“ № 9, ет. 8, ап.

32, чрез пълномощника адв. Б. Д., със съдебен адрес за призоваване: ***, насочена срещу Определение № 14 от 29.09.2025г. на Съдията по вписвания при Районен съд Разлог, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана по заявление с № 5605/29.09.2025г. по описа на Служба по вписванията при Районен съд Разлог.

С частната жалба отказа на съдията по вписванията да заличи наложената възбрана, се оспорва като незаконосъобразен. Наведени са оплаквания, които по съществото си са искане за отмяна на постановения акт, поради неправилното приложение на закона. Оспорват се изводите на съдията по вписванията, послужили му като основание за неговото постановяване.

Поддържа се с частната жалба че обжалвания отказ е неправилен, тъй като са били налице всички законови условия за заличаване на вписаната възбрана и същевременно са били представени със заявлението всички изискуеми от закона документи. Така развиват се доводи, че пред Службата по вписвания към РС Разлог, представен е бил влязъл в законна сила съдебен акт- определение, с което състав на РС Разлог е постановил отмяна на допуснатото обезпечение- възбрана върху недвижим имот, както е и обезсилена издадената Обезпечителната заповед, въз основа на която е била наложена възбрана.

Поддържа се с частната жалба оплакване за неправилност на обжалвания акт на Съдията по вписванията, поради неправилното приложение на закона. Оспорват се мотивите на Съдията 1 по вписванията за да откаже заличаването на наложената възбрана- липсата на индивидуализация на недвижимия имот върху който е наложена възбраната, съобразно чл. 6 ал.1 от ПВ и чл. 60 от ЗКИР. Излагат се доводи че в този случай не е направено разграничение между искането за вписване на възбрана и искане за нейното заличаване, като се поддържа че при заличаването на вписаната възбрана не се изисква описание на възбранения недвижим имот, а достатъчно съобразно чл. 31 ал.2 от ПВ- представянето на влязъл в законна сила съдебен акт/чл. 403 ал.2 от ГПК/, въз основа на който възбраната е отменена на осн. чл. 390 ал. 3 изр. 2 от ГПК, както и посочване на номера на Обезпечителната заповед въз основа на която възбраната е била вписана в СВ към РС Разлог.

Излагат се доводи с частната жалба, че отказ за заличаване на възбрана по заявление с № 5605/29.09.2025г. от Съдията по вписвания към РС Разлог, е в противоречие с установената съдебна практика, включително и със задължителната такава/ т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Навадени са доводи, че в настоящия случай Съдията по вписванията е излязъл извън пределите на дължимата проверка съобрано чл. 32 ал.2 от ПВ, като е извършил ревизия на съдебен акт, макар неговите актове да подлежат на съдебен контрол. Поддържа се с частната жалба, че Съдията по вписванията не може да извършва проверка на съдържанието на постановения съдебен акт, въз основа на който се иска заличаване на допуснатата обезпечителна мярка- възбрана.

Застъпва се становище от частният жалбоподател, че извършването на нотариалното вписване, отбелязване и заличаване е уредено в чл. 569 т. 5 от ГПК, като приложими са правилата на охранителното производство/ чл. 569-577 от ГПК/. Поддържа се с частната жалба, че съобразно чл. 577 ал.1 от ГПК, в правомощията на Съдията по вписванията с искане за заличаване на вписана възбрана е формална проверка дали предтставения акт въз основа на който се иска заличаване отговаря ли на изискванията за форма и съобразен ли е с правилата на ПВ. Съдията по вписванията следи служебно дали са налице условията за издаване на искания акт. Застъпва се становище от частният жалбоподател, чрез пълномощника му, че в рамките на охранителното производство, Съдията по вписванията има правомощията и служебно да събира доказателства, непосочени от молителя, което са налични в Службата по вписванията и не може да откаже заличаването на възбраната, само поради това че в акта въз основа на който е постановено това заличаване, липсва описание на възбранения имот.

При така изложените съображения, направено е с частната жалба искане за отмяна на постановения отказ за заличаване на възбрана по заявление с № 5605/29.09.2025г., като се иска от състава на ОС Благоеврад да отмени Определение № 14 от 29.09.2025г. на Съдията по вписвания при Районен съд Разлог и да върне преписката за извършване на заличаване на наложената възбрана, като съставът на ОС Благоеврад да даде задължителни указания на СВ, да извърши исканото вписване на промените по заявление с № 5605/29.09.2025г., подадено от “Ю КЕЙ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с представената в заверено копие преписка с изх. № 285/13.10.2025г. от СВ към РС Разлог, 2 намира за установено от фактическа страна следното:

Съдията по вписванията в службата към РС Разлог е сезиран със заявление с № 5605/29.09.2025г., депозирано от от “Ю КЕЙ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, съдържаща искане да заличиване на възбрана, наложена с Определение № 1065/23.06.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на РС Разлог, с което съдът е отменил обезпечението и е обезсилил вписаната Обезпечителна заповед № 86/13.02.2025г. Посочено е със заявлението, че възбраната е вписана в СВ към РС Разлог, с вх.рег. № ***.

С молбата са представени пред СВ писмени доказателства: Определение № 1065/23.06.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на РС Разлог; Обезпечителна заповед № 86/13.02.2025г. и документ за внесена държавна такса.

Удостоверява се пред съдията по вписванията в гр. Разлог, с представения заверен препис от влязло в законна сила препис от Определение № 1065/23.06.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на РС Разлог, че съдът е отменил на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК допуснатото с Определение № 322 от 13.02.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на Районен съд Разлог, обезпечение на бъдещия осъдителен иск на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда 1L, с адрес: о***, представлявано от управителя П. В. З.Q с ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, депозирана чрез Адвокатско дружество „***“, ЕИК 180930116, представлявано от адв.

С. Д., В. С., срещу „Ю КЕЙ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4000, р-н Централен, ***, ет. 8, ап. 32, представлявано от управителя Ц. И. П..

С Определение № 1065/23.06.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на РС Разлог, обезсилена е издадената Обезпечителна заповед № 86/13.02.2025г.

Приложена е към заявлението пред Съдията по вписванията в гр. Разлог- обезсилената Обезпечителна заповед № 86/13.02.2025г., издадена по ч.гр.дело № 281/2025г. по описа на Районен съд Разлог, с която е наложена „Възбрана” върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор: 61813,454.364.12.27 с адрес: ***, с ндош от 33.10кв.м., при съседи: 61813 454.364.12.26; ***;

61813,454.364.12.21; ***, ведно със съотнегните прилежащи идеални част на общите части па сградата, равняващи се на 7.71 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, с иденсификатор 6813.454.364, до размера на сумата от 24 532.43лв.

С обжалваното Определение № 14 от 29.09.2025г. на Съдията по вписвания при Районен съд Разлог, е отказано заличаване на възбрана, наложена с Определение № 1065/23.06.2025г. по ч.гр.д. № 281/2025г. по описа на РС Разлог, по заявление на “Ю КЕЙ 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, въз основа на което е издадена обезсилената Обезпечителна заповед № 86/13.02.2025г.

Видно е от мотивите към атакуваното определение, изложени от Съдията по вписванията към СВ на РС Разлог, представеното от молителя определение на РС Разлог, въз основа на което се иска заличаването на вписаната възбрана, не отговаря на изискуемото от закона 3 съдържание, тъй като липсва описание на възбранения имот, за който се отнася съдебния акт, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и границите му, което е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 6 от ПВ и на чл. 60 от ЗКИР и така определението на съда няма необходимото съдържание с оглед на липсата на индивидуализация на възбранения имот, от който се иска да бъде вдигната наложената възбрана.

Настоящият състав на ОС Благоевград, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като извърши преценка на фактите въз основа на представените по настоящото дело доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните съображения от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване на валидно и допустимо определение на съдията по вписванията по чл. 577 ал.1 от ГПК, насочена срещу акт за който изрично е предвидена законова възможност за инстанционен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Същата е редовна, подадена в законно установения срок, поради което е процесуално допустима.

Общо правило е процесуална легитимация да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване, съгласно разпоредбата на чл. 577 ал. 1 от ГПК, да имат лицата, които са страни в това производство. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство /каквото е и това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване - чл. 569 т. 5 от ГПК/ са лицата, от чието име се иска извършването на съответното действие и съответното длъжностно лице/в случая съдията по вписванията/.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения от правна страна:

Производството по вписване е формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването на своята дейност. Отказ за вписване е допустим, тогава когато записаният във входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване. В закона не е извършено видово определяне на постановения отказ на безусловен и условен такъв.

Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В този смисъл, когато се представи акт подлежащ на вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако актът не подлежи на вписване - чл. 4 от ПВ/; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВофициален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на 4 страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/ - чл. 6 от ПВ; 4/ ако не е представена скица- копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал.3 от ПВ; 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/. На друго основание, вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

С ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпоредбата на чл. 129 ал. 2 ГПК е неприложима в производство по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписвания, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Със същото ТР № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012г., на ОСГТК, са дадени задължителни указания за това какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Върховните съдии са се обединили около становището, че в рамките на охранителното производство и в производството по чл. 577 ГПК е недопустимо да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.