Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260011 от 09.02.2021, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 745/2020
Вид
Решение № 260011
Подписан
09.02.2021
В сила
02.03.2021
Състав
ДОБРИНКА ДИМЧЕВА КИРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е №……….. град Свиленград, 09.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ІІІ наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева при секретар Ангелина Добрева , като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 745 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от К. А.Т. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2899418 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 50 лв.

С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно, неправилно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и бил издаден в противоречие със закона – не били посочени посоката на движение на автомобила и посоката на заснемане на техническото средство.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.А.Т., се явява лично и поддържа подадената от него жалба. Ангажира писмени доказателства,с които оспорва авторството относно констатираното в обжалваният ЕФ. Пледира за отмяна на обжалвания ЕФ, като сочи, че му било нарушено правото на защита предвид факта, че от датата на нарушението до датата на връчване на ЕФ били изминали повече от 2 години, поради което не можел да си спомни дали той е управлявал автомобила или евентуално е трябвало да подаде Декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила, т.е. оспорва авторството на деянието.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –

ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, /преди Районна прокуратура – Свиленград / редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.04.2019 година в 16.50 часа в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Пежо”, модел 406 с държавен регистрационен номер Х 13 50 ВА, движещо се в посока магазин „Зора”, със скорост 68 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 18 км/ч - нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2899418 на името на жалбоподателя в качеството му в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно

Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл.

189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

Фишът е връчен на лицето на дата 09.10.2020 година (, видно от Справката за нарушител), като съгласно чл.

189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.

188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 18.04.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредба №

8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 18.04.2019 година, времето (15.45 часа до 18.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 13 50 ВА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 68 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 18 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 15 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 16.50 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (15 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 68км/ч.

От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

По АНПр е налична снимка на разположението на полицейският автомобил през процесния ден.

Наличен е и Протокол №4/19 от 27.09.2019г. на комисия определена със Заповед с рег.№351з-1305 от 09.11.2018г. за снемане на информация от паметта на установените и запаметени нарушения на правилата за движение с автоматизирани технически средства.

По делото се ангажираха доказателства ,че жалбоподателят е сключил граждански брак с лицето Стоянка Ангелова,понастоящем Ташева на 02.09.198г. и същата е правоспособен водач от 05.04.1993година,видно от приетите по делото Удостоверение за сключен граждански брак №038429/02.09.1984г. на общ.Свиленград и заверено копие от свидетелство за управление на МПС №*********.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Особеният ред за установяване и наказване на нарушения на правилата за движение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда определени гаранции за защита на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, които законът определя като адресати на административнонаказателната отговорност.

ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се съставя на собственика на автомобила или на посочен от него с Декларация водач, в който случай първоначално издаденият ЕФ се анулира – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Законът не въвежда срок за връчване на съставения на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, но с оглед изречение последно на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП съставеният ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма установителна функция за лицата по чл.

188, ал. 1 от ЗДвП при неспазване на реда за връчване по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Макар и да не е предвиден срок за връчване на ЕФ на собственика на автомобила, очевидно, с оглед правото на възражение с подаването на Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, този срок не може да надхвърля разумното за ефективно упражняване на това право от лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Прекомерният период от време от извършване на нарушението до връчването на ЕФ ограничава правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото изправя пред реална невъзможност собственикът да посочи с Декларация лицето, което е управлявало автомобила на датата на извършване на нарушението.

Връчването на Фиша продължително време след съставянето му не може да служи като способ за осуетяване на правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Затова и връчването на ЕФ значителен период след съставянето му следва да се преценява във всеки конкретен случай при прилагане на правилото за безвиновната отговорност на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

В случая възражението, наведено в съдебно заседание е, че връчването на ЕФ през месец октомври 2020 година, повече от 1година и половина от датата на извършване на нарушението – 18.04.2019 година, осуетява правото на жалбоподателя да посочи кой е бил негов водач на 18.04.2019 година, предвид факта, че процесният автомобил се управлява както от жалбоподателя, така и от съпругата му, която също е правоспособен водач на МПС.

Затова и спорът за авторството, повдигнат с наведеното твърдение в съдебно заседание, подлежи на разрешаване именно в съдебната фаза, доколкото неупражненото право по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в случая не се дължи на отказ на собственика да го упражни, а на обективна невъзможност с оглед периода от повече от 1година и половина от извършване на нарушението, в който случай правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не следва да намери приложение и доказателствената тежест за авторството е на наказващия орган – чл. 53, ал. 1 и аргумент от чл. 54 от ЗАНН.

За установяването на авторството на деянието от събраните доказателства не следва обоснован извод, че именно жалбоподателят е управлявал на 18.04.2019 година лек автомобил с регистрационен № Х 13 50 ВА, предвид факта, че лекият автомобил е СИО и се управлява в рамките на населеното място и от съпругата на жалбоподателя, която както вече бе посочено е също правоспособен водач. При оспореното авторство, ЕФ с който на жалбоподателя е наложено административното наказание следва да бъде отменен.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.