Решение № 2778 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2778 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100512696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Съединение Кокашвели“ ЕООД, чрез адв. В., срещу решение № 12472/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 51264/2022г. по описа на СРС, 124-и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата 840.13 лева, представляваща стойност на доставена вода за периода от 06.02.2020г. до 03.09.2021г., както и сумата 135.78 лева – мораторна лихва върху главницата, за периода от 08.03.2020г. до 03.09.2021г., които вземания по ч.гр.д. № 1597/2022г. по описа на СРС, 124-и състав на 14.02.2022г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. Не се установило ищецът да предоставил услугата в претендираното количество. СРС основал решението си на оспорените от ответника заключения, изготвени от вещите лица без проверка на място има ли отчитащи уреди и какви са показанията им и без изискани данни от счетоводството на ответника. Не се установило как ищецът изчислил претендираната сума и как било измерено количеството питейна вода. По делото не било установено, че ищецът издал фактури и изпратил същите на ответника, не го информирал за претенциите си. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски. В 1 хода на въззивното производство твърди, че погасил процесните вземания и представя писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не е депозирала писмен отговор.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период същите били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги по отношение на имота на ответника – бар, на адрес гр. София, ул. „*********. За водоснабдяването на този имот ответникът поискал откриване на партида при ищеца със заявлението си от 19.07.2018г. и приел ОУ на търговеца. От доказателствата по делото се установява, че на ответника партида била открита с кл.№ *********, дог.сметка *********.

Пред първата инстанция като доказателства са събрани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот бил водоснабден.

Освен представените по делото доказателства, за целите на заключението вещото лице се запознало с извлечението от информационната система на ищеца за доставени количества вода, начин на отчитане, издадени фактури, 20 бр. фактури – дубликат, извлечение от системата за електронно отчитане на ВиК услугите за реални отчети.

Съгласно заключението на СТЕ в имота били монтирани два водомера – основен с № 1534003540 и контролен с № w55571145. Съгласно техническата част от отчетите на водомер № 1534003540 били изваждани количествата, отчетени по контролния водомер. В табличен вид в заключението вещото лице онагледило типа отчети, отчетени количества и стойност по фактури, подробно описани, по партидата на ответника с кл. № ********* за целия процесен период. За периода 06.02.2020 г. – 03.09.2021г. били отчетени 2 259 куб. м. вода на стойност 6 375.19лева.

Вещото лице, изготвило изслушаната по делото ССчЕ, извършило проверка в счетоводството на ищеца и се запознало с извлечение от информационната система на ищеца за доставени количества вода, начин на отчитане, издадени фактури, 20 бр. фактури – дубликат, извлечение от системата за електронно отчитане на ВиК услугите 2 за реални отчети. В счетоводството на ищеца фигурирали данни за извършено плащане на 16.12.2020г. – 2 500 лева, 26.05.2021г. – 1 500 лева и на 29.11.2020г. – 1 000 лева. Съгласно заключението с част от сумите бил погасен дълг, формиран преди процесния период, а с останалата част били погасени частично задължения от процесния период. Издадените за процесния период фактури, задължения по тях и извършени погасявания, вещото лице онагледило таблично в заключението. Относно задълженията-предмет на делото ищецът създал съдебна договорна сметка № *********, по която дължимата сума била 6 855.42 лева (именно по този номер съдебна договорна сметка и в този общ размер са вземанията за главница и лихва, които ищецът претендирал със заявлението си по чл. 410 ГПК). След депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 13.01.2022г., ответникът извършил последното плащане - на 29.11.2020г. сумата 1 000 лева, което погасяване било отразено счетоводно от ищеца и след извършването му задълженията на ответника за процесния период по същата съдебна договорна сметка № ********* възлизали в размер на сумата 5 855.42 лева.

Ответникът оспорил заключенията на СТЕ и ССчЕ с общо възражение, но във връзка с оспорването си не е ангажирал други доказателства, които да опровергават констатациите на вещите лица, поради което при преценката им по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключенията, тъй като те кореспондират напълно и помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.

Поддържаните с въззивната жалба възражения срещу заключенията са напълно неоснователни, тъй като страните не са поставяли и съдът не е допускал задача вещите лица да извършват проверка в счетоводството на ответника. Така също страните не са поставяли и съдът не е допускал задачи да вещите лица да извършват посещения на имота, да установяват наличие на отчитащи уреди и техните показания. Отделно такива задачи към текущ момент биха се явили напълно неотносими към заявения по делото период.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецън не му изпращал фактури. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните и изрично приети от ответника общи условия към договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ето защо ответникът изпада в забава след изтичането на този срок, като получаването на издадената от ищеца фактура е без правно значение.

В хода на въззивното производство ответникът ангажира два броя документа за банков превод от 22.08.2022г. като писмени доказателства по делото за извършено в хода на въззивното производство пълно погасяване на процесните задължения.

Настоящият съдебен състав, предвид основанията по чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК приел същите като писмени доказателства по делото. Единият от документите има 3 съдържание, относимо към процесните отношения, тъй като обективира данни за извършено в полза на ищеца по банков път плащане на сумата 6 545.29 лева по кл.№ *********, и процесната договорна съдебна сметка – *********. Ответникът носи тежестта, изрично указана му от СРС с определението по чл. 140 ГПК, да установи в процеса факта на плащането. Той дължи да проведе пълно и главно доказване на същия положителен факт, каквото в случая не е проведено с представения документ (л. 21 от преписката на делото на СГС). На първо място, предвид нормата на чл. 75, ал.

3

ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяване сметката на кредитора. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 305 ТЗ.

Доказателства за заверяване на сметката на ищеца с твърдяното плащане на сумата 6 545.29 лева, извършено на 22.08.2024г., в случая не са налице. Нещо повече - видно от извършеното в самия документ отбелязване, същият има единствено информативен характер и не представлява официална банкова референция. Ето защо ответникът, чиято е доказателствената тежест, изрично указана му от съда, не е провел дължимото пълно и главно доказване на положителния факт на погасяването на процесния дълг.

Предвид изложеното като краен резултат първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ищец.

Същият не претендира и не доказва реално сторени такива, предвид на което с настоящото решение въззивният съд не присъжда разноски.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12472/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 51264/2022г. по описа на СРС, 124-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5