Решение № 336 от 17.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000347 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приети за разглеждане въззивни жалби срещу различни ЧАСТИ от решение № 134/26.03.2024 г., (поправено с решение № 236/23.05.2024г.), постановени по електронно дело 20233100900251 (ТД 251/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Варна: 1. на осъден застраховател ЗД „БУЛ ИНС“АД, в частта, с която са били уважени обективно съединени претенции на две пострадали лица-пътници, увредени при ПТП, причинено от застрахован водач за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилист за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания, съответно в размери над 3000 лв. до присъдените 7000 лв . в полза на А. О. Е. и над 130 000лв. до присъдени 200 000лв . в полза на А. К.

М., ведно с присъдени, съответни на тези части, законни лихви;

2. на пострадалата А. К. М., в част, с която нейната претенция за неимуществени вреди е била отхвърлена за горница над 200 000лв. до размер от 280 000 лв. и 3. на пострадалия А. А. М., в част, с която неговите също обективно съединени претенции към същия застраховател по същото вредоносно събитие са били редуцирани и отхвърлени за горница над 70 000 лв. до предявен частичен размер от 140 000 лв. за неимуществени вреди и над 1567.78лв. до претендирани 2239.68лв. за имуществени разходи, ведно със съответните законни лихви за тези горници до окончателното им изплащане, както и в частта, с която са били разпределени разноските между насрещните страни.

1

В производството по подготовка на делото и неговото насрочване с определение № 470/02.08.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите.

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез пълномощника си адв. И., излага оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция факти относно вида на телесните увреждания, възстановителния процес и последиците върху психиката на пострадалите А. М. и А. Е., която е довела и до неправилно завишаване на компенсацията над възприетите в съдебната практика размери за такива случаи, ненадхвърлящи суми от 130 000лв. за средната повреда и 3000 лв. за леката. Оплаквания се сочат и по неправилно съобразяване на икономически ориентири (лимити на застрахователно покритие) и ежегодните темпове на увеличаване на обезщетенията.

Двамата въззиваеми пострадали, чрез пълномощника адв. К. оспорват оплакванията като необосновани и излагат насрещни доводи за подценяване на критериите за справедливост при обезщетяването на телесни увреждания, довели до трайни физически последици (осакатяване на долния крайник на М. и белези от нараняване на Е.) и психологично травмиране, както и за неотносимост на посочените от въззивника размери, определени при друга икономическа конюнктура.

Като въззивница А. К. М., чрез адв. К., излага наред с тези доводи и допълнителна подробна обосновка на по-висок паричен еквивалент на понесените вреди, като се позовава на установените по делото конкретни обстоятелства: множеството фрактури, довели до ампутация на част от стъпалото, шест операции и продължаваща нужда от рехабилитация, значителните неудобства при лечението, рани от пролежаването и проблемите с адаптацията към невъзвратимото осакатяване, преждевременното пенсиониране и невъзможността за полага адекватни грижи за детето си, влошения външен вид и повишената депресивна симптоматика и неефективната преработка на преживения инцидент и необратимите последици от него.

Въззивникът А. А. М., чрез адв. К., обосновава сходни оплаквания за необоснованост на размера на обезщетението за неговите увреждания при несъобразен адекватно от първата инстанция вид(съчетани средни по степен травми на различни части от глава, гърди, таз, крайници, животозастрашаващ травматичен шок), приложено лечение (вкл. интубиране и медикаментозна кома), остатъчни ограничения на движенията и затруднения на паметта като последици въпреки продължително лечение обездвижване, пропуснатата възможност за спортни занимания и дотогавашна трудова заетост, загубата на очаквано дете, промените в поведението му поради още непреработена реакция на стресовото преживяване.

Отделно само въззивникът М. се оплаква за необоснованост на изводите на съда за допълнителното намаляване на определения от първа инстанция размер, въпреки че възраженията на застрахователя за съпричиняване са били опровергани. Сочи, че защитата, предприета в срока за отговор е била основана само на липсата на обезопасяване с колан, поради което отчитането на превишаване на скорост от пострадалия водач като 2 основание за редукция е в нарушение на процесуалните правила.

Същевременно изводът за принос от 20 % поради неупотреба на предпазното средство не е бил обоснован със сигурно установено намаляване на вредите без преобръщане, а значението на възпиращото му действие е било отречено от експертите по отношение на най-значимите за вредите тежки травми на горни и долни крайници и гърдите. Подробно са изложени съображения по приложението на закона, изискващ не предположение, а сигурност на доказана пряка връзка на посоченото от ответника неправомерно поведение на пострадалия и самото причиняване на събитието или вредоносните му последици.

И двамата въззивници считат, че значимите за справедливото обезщетяване обстоятелства не са били оценени адекватно при определяне на размерите на компенсациите съответно и на повишен жизнен стандарт през 2022г., който според задължителната практика налага завишаването им до поне 280 000лв. за М. и поне до нередуцирана част от 140 000лв. за М..

Въззиваемият застраховател, чрез пълномощника си е заявил отделно становище по тези жалби. Оплакванията както по справедливото остойностяване на вредите, така и на установения принос на М. се оспорват с доводи за правилно установени факти и правни изводи от първата инстанция.

Сочи, че управлението на МПС с превишена скорост е идентично със самоувреждане, което остава извън застрахователно покритие (чл. 477 КЗ и чл.

493 КЗ) и затова редукцията на това основание не е в резултат на възражение за съпричиняване, а поради отчитане на обем на деликтна отговорност на застрахован водач. Насрещно бланкетно посочва, че определената степен на редукция дори е занижена и подържа евентуално своето възражение за съпричиняване. Доводите по прилагане на критериите за справедлива оценка на вредите изцяло съвпадат с оплакванията му по претенцията на М. и Е., а становище по претенция на М. не е изложено.

В пледоариите си по същество пред въззивния състав страните, чрез техните процесуални представители, със същите доводи поддържат исканията си за отмяна на съответно обжалваните части. Общият пълномощник на пострадалите пледира за потвърждаване на основателно уважените части от претенциите на тримата пострадали, както и за допълнително присъждане на горниците до поисканите от водача М. и пътника М. размери като дължими остатъци до справедлив размер на значителни негативни промени в здравето и живота на увредените лица, без отчитане на ненадлежно предявено основание за съпричиняване, евентуално след съобразяване на доказателствата, които опровергават на значението на липсата на предпазен колан за понасяне на съществените увреждания. В писмено становище представителят на застрахователя обосновава неоснователност на оспорените горници на претенциите с посочване на конкретна практика за вреди, сходни с тези на ищцата А. М. и пледира за адекватно отчитане на конкретни обстоятелства за постигане на справедлив и съответен на финансовите нужди на пострадалите размер към конкретна икономическа обстановка, без да се абсолютизират установени в закона лимити на отговорността.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като пълномощникът на ищците е обявил

3 безплатно предоставена адвокатска услуга, а размерите на разходите на ответника -застраховател са конкретизирани в списък по чл. 80 ГПК (л.82) и са оспорени като прекомерно заплатени възнаграждения.

За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважени и отхвърлени размери на предявени от пострадали от ПТП лица преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил телесни увреждания и психически страдания на всеки от ищците – увредени като водач и пътници в един и същ автомобил.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на поискани, но неизплатени от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, обезщетения като справедлив еквивалент за причинени имуществени и неимуществени вреди, посочени като пряк резултат от настъпил на 04.08.2022 г., на път III-904, 22 между с. Пчелник и гр. Долни Чифлик удар между автомобила „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***** управляван от ищеца М. и автомобила „Мерцедес“, модел „Ц200“ рег. № *****“, управляван от отнелия предимството му в нарушение на маркировка при ляв завой застрахован при ответника водач Й.Ю..

Ищецът М. е обосновал своите съединени частични искове като е посочил комплекс от негативно засягане на физическото му здраве(съчетана травма на глава със сътресение на мозъка, счупвания на ребра и лопатка на гръден кош, счупване на тазова кост и множество охлузвания на различни части на тялото и крайниците, с травматичен шок, пневмоторакс, наложили спешна реанимация с изкуствена вентилация и последвало продължително лечение с принудително обездвижване на легло, довело до амбулаторно отстраняване на тъкан от лекувана декубитална рана и домашно възстановяване с множество прегледи за овладяване на болки, главоболие и световъртеж и други неврологични симптоми), нарушения на психоемоционалната му сфера(осъзната опасност за живота му, безпокойство поради зависимост от подкрепа по време на възстановяването, продължителна реакция на острия стрес с нарушение на съня, нервност и напрежение, влошено самочувствие и ограничаване на социалните контакти). След допуснато изменение този иск се поддържа до сума от 140 000лв.(част от дължими 160 000лв.), като наред с нея са съединени и претенции за възстановяване на изплатени за лечението на същите увреждания разходи за закупуване на медикаменти (изброени в подробен списък) в пълен размер от 2239лв. и само част от 50 лв. от направени също по повод лечението транспортни разходи.

Ищцата М. е обосновала своята предявена в пълен размер, увеличен до 320 000лв., претенция за неимуществени вреди на твърдения за увреждането й като пътничка на задна седалка в същия автомобил, понесла болки и страдания от нараняване в областта на дясно стъпало, довело до осакатяване, въпреки проведеното незабавно болнично лечение с поредица от шест 4 хирургични интервенции, при които са били последователно отстранявани увредени тъкани на пръсти и до 1/3 от стъпалото. Посочила, че затрудненията в движението й по време на лечението и възстановяване в домашни условия, както и липсата на перспективи за възстановяване на походката й без необходимото протезиране, значително влошили начина й на живот и психическото й състояние, като освен стреса при произшествието и чувството на зависимост поради нужда от помощ в ежедневието, настъпила промяна в емоциите й – станала раздразнителна и с променливи настроения, имала нощни кошмари, изпитвала страх и безпокойство за бъдещото си, ограничила контактите си поради срама от влошения си външен вид на инвалид. Наред с тези неимуществени вреди, тази пострадала също е съединила претенция за имуществени вреди в сборен размер на 2028,09 лева, компенсиращи закупените лекарства, санитарни материали и транспортни разноски.