Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 17.08.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 2183/2021
Вид
Решение № 284
Подписан
17.08.2022
В сила
31.01.2024
Състав
Мария Атанасова Терзиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 23, ал. 2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. А., 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310102183 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.108 и 109 от ЗС и чл.59 вр.чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Р.Л. Б. чрез пълномощника й адвокат Р. твърди, че е собственик на ПИ №*** (стар идентификатор №***), ведно с построените в него сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със застроена площ от 96 кв.м. и сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със застроена площ от 43 кв.м., като поземленият имот по КККР се идентифицира като ПИ №*** в с.Г., общ.А., обл.П. по КККР одобрени със Заповед №РД-18-6/31.01.2005 г. на изп.директор на АК, последно изменение със Заповед №18-3363-26.04.2018 г. на СГКК - П., адрес на поземления имот: с.Г., ул.“А.С.“ № 49, с площ от 853 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор №***;

***, номер по предходен план 230, кв.26, парцел:VІ-230, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, *** и

***, който е придобила на 09.08.2011 г. по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот акт №184, т. 11, д.№1764/2011г. на СлВ при PC-А.. По време на придобиване на имота била омъжена за Д.Г., като бракът е прекратен с развод по гр.д.№ 2975/2016 г. на РС гр.Стара Загора. С решение № 59/06.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 1710/2016 г. на АРС, влязло в законна сила на 30.08.2019 г. е прието за установено по отношение на Д.Г., че ищцата е изключителен собственик на ПИ №*** (стар идентификатор №***), ведно с построените в него - сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със застроена площ от 96 кв.м. и сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със 1 застроена площ от 43кв.м. Ищцата твърди, че ПИ №*** (стар идентификатор №***) по действащия ПУП на с.Г., общ.А. е идентичен с УПИ VI-230, кв.26, на с.Г., общ.А., като по силата на влезлия в сила и действащ и към момента регулационен план са придадени към УПИ VI-230, кв.26 по ПУП на с.Г., части от съседните имоти, а именно: 47 кв.м. от имот пл.№ 231 и 42 кв.м. от имот с пл.№ 229 са придадени към УПИ VІ-230 кв.26 по ПУП на селото. За приложението на регулационният план е съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по регулация с № 26, т.1, д.№377/1978 г. на АРС, при което регулационните граници са се трансформирали в имотни такива, собственост на праводателите на ищцата, а по настоящем нейна собственост. Твърди, че ответникът Й.М. е съсед от северната страна на имота на ищцата и е собственик на имот №*** (стар идентификатор №***), който започнал на 11.11.2017 г. изграждане на някакъв строеж в частта от имота и която е придобита по регулация от нейните праводатели и представляваща част от УПИ VI-230, кв.26, на с.Г., общ.А., а именно:

47 кв.м. от имот пл.№ 231, като разкрил основите на къщата й с идентификатор №***. За започналото незаконно строителство в притежаваният от ищцата УПИ VI-230, кв.26 по ПУП на с.Г., същата е сезирала кмета на Община А.. От общината изпратили писмо до ответника да не извършва никакви действия до приключване на проверката. По повод телефонен сигнал за започнало без всякакви разрешения изливане на бетон в частта от имота на ищцата, служители на община А. извършили проверка на 14.11.2017 г. в момент, в който в тази част от имота и която е придобита по регулация, започнали наливане на бетонна настилка с наклон към основите на къщата на ищцата, като изливали бетон и в разкритите основи на къщата й. Също така в частта от имота и която е придобита по регулация, а именно 47 кв.м. от имот пл.№231 ответникът държи и сграда с идентификатор №*** с площ от 8 кв.м.- селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота на ищцата. През 2014 г. праводателите на ответника изградили също незаконно масивна ограда с височина 2,20 м. и метална врата по западната граница с ул.“А.С.“ на частта от имота на ищцата, която е придобита по регулация, а именно: 47 кв.м. от имот пл.№ 231. Ответникът предявил иск срещу ищцата за признаване за установено, че е собственик на площ от 60 кв. м, неправилно заснети в границите на поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., вместо към поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., към датата на одобрено със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК — П. изменение на КККР на с. Г., общ. А., представляваща триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот № ***, при граници ПИ № ***, № *** и улица с идентификатор № *** (***/26.04.2018 г. към Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на началник на СГКК- П. за изменение на КККР на с. Г., общ. А., на основание неприложена регулация по регулационен план на с. Г. от 1961 г. и на основание осъществено давностно владение от 1961 г. до предявяване на исковата претенция (24.09.2019 г.), който бил отхвърлен с Решение №345/17.08.2020 г. влязло в сила на 27.05.2021 г. Въпреки отхвърлянето на претенциите, ответникът отказва да предаде владението на реална част с площ от 60 кв. м. от поземлен 2 имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., представляваща триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот №*** при граници ПИ № ***, № *** и улица с идентификатор № *** (***-261773/26.04.2018 г. към Заповед № 18- 3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК- П. за изменение на КККР на с. Г., общ. А. и продължава да я владее без основание, което поражда правният интерес на ищцата от предявяване на иск за осъждане на ответника за предаването на владението на тази реална част от ***. Данъчната оценка на тази реална част е в размер на 120 лева, поради което цената на иска по чл.108 от ЗС е в размер на 120 лева. Освен това ищцата твърди, че ответникът държи и сграда с идентификатор №*** с площ от 8 кв.м. селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота й - поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., с пристройки паянтови незаснети в КККР, които и пречат да огради имота си с масивна ограда по границата между поземлен имот № *** с поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., както и да използва както намери за добре площта от 6 кв.м. от поземлен имот № *** заета от тази сграда и пристройките към нея, с която площ навлизат в имота на ищцата.

Разполагането на постройка в чужд поземлен имот е неоснователно и ответникът няма основание да държи сграда с идентификатор №*** с площ от 8 кв.м. селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота на ищцата с поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А. с пристройки паянтови незаснети в КККР , с което неоснователно й пречи да използва несмущавано поземленият си имот. Цената на иска по чл.109 от ЗС ищцата определя в размер на 1000 лева, включваща: труд, транспорт и депониране на строителни отпадъци, които счита че са необходими за премахването на 6 кв.м. от сграда с идентификатор №*** с пристройки паянтови незаснети в КККР, съгласно т.1 от ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията. Ответникът използвал без основание гореописаната реална част от ПИ и е лишил ищцата от ползите за имота, които определя в размер на 20 лева месечно, с която сума се обогатява неоснователно, което поражда претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 1 200 лева. Ето защо ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника Й. ИВ. М., да й предаде владението на реална част с площ от 60 кв. м. от описания по-горе имот, както и да премахне 6 кв.м. от сграда с идентификатор №*** цялата с площ от 8 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, с която площ от 6 кв.м. с пристройки паянтови незаснети в КККР навлиза в имота на ищцата поземлен имот № *** по КККР на с. Г., общ. А., както и направените разноски по делото. Освен това моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1200 лв., с която неоснователно се обогатява за ползването без основание на реална част с площ от 60 кв. м. от описания имот, за периода от 01.10.2016 г., до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

Ангажира доказателства, претендира разноски. Моли да й бъдат допуснати двама свидетели 3 при режим на довеждане, за установяване на посочените обстоятелства. Да се приложи гр.д.

№ 1479/2018 г. на АРС, да се назначи СТЕ с конкретно поставена задача, както и СИЕ с поставена задача.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й. ИВ. М., чрез адв.Г., в който твърди, че предявените няколко обективно съединени искове са допустими, но неоснователни. Ответникът твърди, че ПИ *** е образуван през 2018 г., след одобряване изменението на КККР. По нанесената между този имот и съседния ПИ *** имотна граница няма материализирана ограда. По първия и действащ кадастрален и регулационен план на с.Г., одобрен през 1961 г., ПИ № *** представлява част от имот пл. № 231, за който е отреден парцел V-за детски учреждения, кв.

26, а част от имот пл. № 231 попада извън регулацията на селото. Парцел V -за детски учреждения никога не е отчуждаван от собствениците и мероприятието за което е отреден част от имот пл. № 231 - за детски учреждения никога не е било реализирано. Парцел V -за детски учреждения е разделен на УПИ V-231 и Х-231, като ПИ *** представлява част от УПИ Х-231. При първоначалното одобряване на КККР на с.Г. границата между двата имота е по съществуващия на място подпорен зид, а впоследствие е изменена така, че да съвпада с регулационната граница.Регулационния план на с.Г. предвижда придаваемо място с площ 62 кв.м. придаващи се от имот пл. № 231 към УПИ VI 230. Нотариален акт № 26/1978 г. за собственост върху недвижим имоти придобити по регулация, чиято доказателствена сила изрично оспорва, не удостоверявала придобиване част от имота на ответника по регулация по няколко причини: Първо придаваемото място е с площ 62 кв.м., а не 47 кв.м., така както е отразено в нотариалния акт. Второ, видно от Н.А за имот пл. № 231 собственик е отразен АПК „Д. Благоев” - А.. АПК „Д. Благоев” никога не е бил собственик на имот пл. № 231, имота никога не е бил отчуждаван от действителния собственик И.М., респ. неговите наследници. Не е настъпило отчуждителното действие на плана и затова имотните и регулационни граници не съвпадат. Твърди, че не е вярно твърдението на ищцата, че ПИ № *** е идентичен с УПИ VI-230 кв.26 на с.Г., защото такава идентичност не е налице. До 01.01.2001 г. дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Кога регулацията е приложена е разяснено в ТР № 3/15.07.1993г. по гр.д. № 2/1993 г. ОСГК на ВС което е приложимо към дворищно регулационните планове, изработени при действието на ЗПИНМ и предходните благоустройствени закони. Регулацията се счита приложена когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар. 105 ППЗИНМ отм. респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ отм. След влизането в сила на ЗТСУ и правилника за прилагането му недвижимите имоти, отчуждени по дворищнорегулационния план и придадени към парцели на други физически или юридически лица, се оценяват от нарочната комисия по чл. 97, ал. 2 ЗТСУ и чл. 265 ППЗТСУ. Съгласно чл. 281, ал. 3 ППЗСТУ решенията на комисията се съобщават по реда на ГПК на страните, които могат да 4 ги обжалват съгласно чл. 138, an. 2, п . 1 и чл. 145 и следващите пред районния, съответно окръжния съд, съобразно правилата за подсъдността. Представен е документ наречен протокол, според който на 24.02.1978 г. в с.Г. се събра ла комисия по чл.265 от ППЗТСУ, без посочване на заповедта с която е назначена, със задача да се извърши оценка на местата, които по регулация се предават от един собственик на друг. Взето е решение в частност за конкретния казус, празно място в кв.26 от 89 кв.м., собственост на местния народен съвет, което се предава към парцел VI 230, в кв.26 собственост на С.В.К. се заплаща за 89 лв. В приложения нотариален акт придаваемите се места са описани собственост на АПК „Д.