Присъда № 97 от 10.05.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 97/10.05.2022г. по НОХД 5665/2021г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимият Б. Г. К. за това, че на 08.08.2019г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – морфин и метадон – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдими я за виновен в извършването на деянието, за ко ето е предаден на съд, като наложи на същия наказание „лишаване от свобода” при балансиращи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Б. Г. К. не се признава за виновен, не дава обяснения по случая. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.

Л., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.

Граждански иск не е предявен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Б. Г. К. е роден на ***, ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работещ, ЕГН ***.

От 01.07.2019г. в гр. Пловдив подс. Б.К. започнал лечение по програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди в *** за индивидуална практика за специализирана психиатрична помощ“ гр.

Пловдив. На същата дата К. подписал декларация, в която декларирал, че е запознат и е наясно, че „Метадон“ е упойващо вещество и съгласно Закона за движение по пътищата е забранено да се шофира под влияние на упойващи вещества и носи пълна отговорност за това. Стабилизиращата доза на ден за подс. К. била 70 милиграма Methadone hydrochloride дневно, като същият имал дадено лекарство до 11.08.2019г.

В Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив била придобита оперативна информация, че Б. Г. К., ЕГН *** периодично закупувал наркотични вещества от кв. „Столипиново“, гр. Пловдив, при което същият използвал лек автомобил „Ауди А4” с регистрационен номер *** за придвижване.

На 08.08.2019г., около 09,30 часа, полицейските служители при Шесто 1

РУ – свидетелите М.К., П.Г. и И.Д., се намирали на изградено КПП, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Ландос”. Същите забелязали по пътя да се движи лек автомобил „Ауди А4” с регистрационен номер ***, червен на цвят и го спрели за проверка. Установено било, че водач на автомобила бил подс.

Б.К.. На място бил повикан и Х.В. – служител в Шесто РУ, за съдействие.

Полицейските служители разпоредили на К. да ги последва с автомобила си до сградата на управлението, като при него в автомобила се качили служителите Колев и Георгиев. След като пристигнали до сградата на Шесто РУ, подс. К. паркирал автомобила си на улицата, като при слизане от него направил несвойствено движение с лявата си ръка, навел се към земята, след което заключил автомобила и тръгнал заедно със полицейските служители.

Полицейските служители уведомили разследващ полицай, че вероятно в автомобила на К. има наркотични вещества. Бил сформиран екип от разследващ полицай и експерт при БНТЛ при ОДМВР – Пловдив и било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност на посочения автомобил. При посоченото процесуално-следствено действие били открити и иззети – от задна седалка на автомобила - 1 брой блистер, съдържащ 10 броя розови таблетки с надпис „ксанакс”; 1 брой блистер, съдържащ 5 броя розови таблетки с надпис „ксанакс”; 1 брой шише, съдържащо безцветна течност с надпис „метадон”. От таблото на автомобила до скоростния лост било открито и иззето 1 брой шише с безцветна течност, без етикет. На асфалта, под автомобила, било открито и иззето 1 брой найлонов плик, съдържащ светлокафяво прахообразно вещество.

Подс. Б.К. бил отведен в сградата на Шесто РУ, където категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. На същият бил съставен АУАН и издаден Талон за медицинско изследване. К. бил отведен в УМБАЛ „Свети Георги”, гр. Пловдив, където в присъствието на лекар отказал да даде кръвни проби за медицинско изследване. Предвид това обстоятелство от К. били взети проби от биологични материали по реда на чл.

146, ал. 4 от НПК.

В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебна химикотоксилогична експертиза № 8528/10.09.2019г. на ВМА – София. Видно от заключението на същата в кръвната проба на подс. К. е установено съдържание на морфин и метадон. Двете вещества са включени в Списък II (Веществата с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКВНВП.

Морфинът е вещество от групата на опиатите със силен аналгетичен ефект по отношение на различни видове болка. Установената концентрация на морфин (0.004 mg/mL) в кръвната проба е под долна граница на терапевтична концентрационна област (0.01 – 0.1 mg/mL по литературни данни, за лица без зависимост). Присъствието на морфин в кръвна проба на човек, може да се дължи както на употребен лекарствен продукт, съдържащ 2 кодеин или морфин, така и на употреба на наркотичните вещества хероин или морфин, поради общ метаболитен път в организма.

Метадонът е наркотично вещество – синтетичен опиоид (лекарствено вещество), което се прилага при субституираща терапия при опиатна зависимост (метадонова програма) за преодоляване на наркотичната зависимост. Той се отпуска по специален ред. Установената концентрация на метадон в кръв (0.1 mg/mL) попада в терапевтична област (0.05 – 0.75 mg/mL по литературни данни).

В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебнохимическа експертиза с Протокол № 1629/29.08.2019г. на БНТЛ при ОДМВР – Пловдив. Видно от заключението на същата иззетото с Протокол за претърсване и изземване от 08.08.2019г., найлоново пликче, съдържа 5 броя полиетиленови „ъгълчета”, съдържащи светлокафяво прахообразно вещество и същото представлява хероин с общо нето тегло 0,277 гр., със съдържание на активен компонент 32 тегловни % диацетилморфин. Остатък след изследването – 0,217 гр. Два броя фабрично запечатани блистери (единият с пет празни легла) с надпис „Ксанакс 0,5 mg Алпразолам” представляват лекарствен препарат с търговско наименование „Xanax”. Една таблетка има нето тегло 0,129 гр. и съдържа 0,5 мг (0,0005 гр.) Алпразолам, който принадлежи към групата на бензодиазепините. 1 брой таблетка е била изразходвана при изследването. Безцветна течност, съдържаща се в 2 броя кафяви пластмасови шишенца с общ обем 43,5 мл., представлява разтвор на лекарствен препарат „Метадонов хидрохлорид” като 1 мл. от разтвора съдържа 0,01 гр активно вещество. Общото нето тегло на активния компонент метадонов хидрохлорид в течността е 0,435 гр.

Хероинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I;

Алпразоламът е включен в Приложение № 3 към чл. 3, т. 3, Списък III;

Метадоновият хидрохлорид е включен в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2, Списък II от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКВНВП.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –показанията на свидетелите М.Г.К., Х.Д.В.,

П.Я.Г., И.Р.А., Т.С.Д., всички депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК. Приетото за установено се подкрепя напълно и от писмените доказателства по делото – протокол за претърсване и изземванеАУАН, талон за медицинско изследване, заключения на съдебна химико-токсикологична и химическа експертизи, Разпореждане на ПРС, Протокол за вземане на образци, рецептурни бланки, медицинско удостоверение, декларация, справка за водач/нарушител от региона, справка съдимост, характеристична справка.

Съдът напълно се доверява на показанията на гореизброените свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, 3 вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

Всички те по идентичен начин описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е извършвал подс. К., за да извърши инкриминираното деяние.

Настоящият състав изцяло възприема заключени ята на съдебна химикотоксикологичната и химическата експертизи, които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, изготвени с необходимите знания и опит, в съответствие с материалите по делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият Б. Г. К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 08.08.2019г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – морфин и метадон.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия К. с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици, като безспорно се доказа, че ясно е възприел обстоятелството, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, че поведението му е противоправно и е в разрез с установените в обществото норми и правила, но въпреки това е извършил процесното деяние.

Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от подсъдимия, както и от свидетелите действия. Това се потвърждава непосредствено и от направените самопризнания от страна на К. по реда на глава ХХVІІ от НПК, в които той изцяло признава гореописаната обстановка, макар и да не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.

По отношение на възраженията на защитата, наведени в последното по делото заседание, следва да се посочи, че още в разпоредително заседание, съдът е изразил становището си, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемото лице. В този смисъл и понастоящем съставът е на становище, че са били спазени всички изисквания както на НПК, така и на принципа non bis in idem, като отсъстват основания да се приеме, че е налице ангажиране на отговорността на К. два пъти за едно и също деяние.

Съгласно трайно установената практика на съдилищата в страната, 4 залегнала и в Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСНК на ВКС забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата.

Заради решаващото му значение за върховенството на закона в правовите държави, принципът се причислява към неотменимите групи норми с фундаментално значение, които формират императивната структура на Конвенцията и Протоколите към нея. Правилото е от категорията на абсолютните, като не се допуска освобождаване от изпълнението на разпоредбата при условията на чл. 15 от ЕКПЧ. Извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, включително и по време на война или на извънредно положение, са несъвместими с безусловно задължителната му природа. Освен закрила за лицето, срещу което се прилага правомощието на компетентните държавни органи да реализират наказателно преследване и да налагат санкции за извършено престъпление, принципът е важна гаранция за правната сигурност, като отстоява и публичния интерес. Принципът препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в наказателното производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. Следователно, първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление). За този извод са без значение видът на акта (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство), характерът на акта (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др). Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Както първото окончателно приключило производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно или административнонаказателно отговорно лице.