Протокол № 1873 от 27.10.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1873 гр. Варна, 27.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501622 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Въззивницата ЕК. Н. СТ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.И.В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна „СТЕОРА“ ООД, редовно призована, представлява се от адв.В.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 2957/20.08.2021 г.

1

АДВ.В.: Поддържам жалбата. Нямам възражение по доклада.

АДВ.Д.: Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата.

Представям списък с разноски. Нямам искания по доказателствата.

АДВ.В.: За тази инстанция не представям списък. Правя възражение за прекомерност.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната списък с разноските и доказателствата за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.В.: Поддържам така предявената въззивна жалба. Предявените искове бяха в рамките на трудовото правоотношение, но извън тяхната колоса само на трудовия договор.

Първоинстанционното решение беше фокусирано само върху трудовия договор без да разглежда неговите изменения, които в своята цялост представляват трудовото правоотношение. Съответно причината за това е, че първоинстанционния съд отказа да се запознае с предявените и допуснати доказателства по делото, че в първоинстанционното решение има непризнаване на задължителната практика на ВКС и, че в първоинстанционното производство се излиза извън рамките на онова, с което съдът бе сезиран. Моля да би бъде допълнителен срок за писмени бележки.

АДВ.Д.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Съдът е изследвал всички събрани доказателства по делото и правилно е достигнал до извод, че не се дължи претендираната сума от страна на 2

Е.С.. В отговора съм анализирала всички направени възражения във въззивната жалба, но на кратко ще изложа следното. Относим към спора на първо място е трудов договор от 01.11.2011г., по силата на който ищцата е била назначена на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ на длъжност главен счетоводител, който е бил прекратен от 15.04.2019г. със заявление на въззивника за прекратяване на трудовия договор, тъй като му е посочила, че не й е било изплатено възнаграждение, както и обезщетение по общественото осигуряване. На първо място претендираните от въззивника разходи за гориво се установява от всички събрани писмени доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че е било разпоредено да се изплащат със заповед от 2009г. и както от 2014г. е било разпоредено да се изплащат на определени лица разходи за служебни нужди, извършени с лични автомобили, както и със служебни автомобили. Тези разходи всеки месец са били различни в зависимост от пропътуваните километри, както и отчетените пътни листи и разходи по фактури. Видно от доказателствата по делото, че от 2018г. управителят е разпоредил за служебни нужди да се ползват вече само служебни автомобили и по тази причина е преустановено и плащането, възстановяването на разходи за гориво. Ето защо, считам неоснователно въззивника е приел, че това възнаграждение му се следва всеки месец, тъй като тя изпълнявала длъжността главен счетоводител и в предходни години и е било разрешено, но след това е посочено, че се ползват само служебни автомобили. По отношение на претендираното възнаграждение от 200 лева, което също е счела, че и се следва всеки месец. Както се твърди в исковата молба дружеството е семейна фирма, която в зависимост от финансовите резултати по своя преценка са изплащали допълнително възнаграждение на служителите си, когато са имали много добри финансови резултати. Но както е изложил въззивника в последните години финансовите резултати са станали много лоши. Не е уговорено нито в трудов договор, нито в допълнително споразумение изплащане на премии и то в определен размер и поради лоши финансови резултати са преценили, че не следва да се изплаща. Поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба, че не се следва обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Моля да ми бъдат присъдени и разноските.

Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представи писмени бележки в 10дневен срок от изготвяне на протокола.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:44 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3

4