Решение № 252 от 02.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100786 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Постъпила е в Окръжен съд гр. Перник искова молба на Р. Р. М., ЕГН **********, за осъждане на основание чл. 50, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД Община Перник да й заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на травматично увреждане от 17.03.2024 г., ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от момента увреждането – 17.03.2024 до окончателното плащане, и разноските по делото.

Според изложеното там, на 17.03.2024г., около 12.20 часа, в ***, М. се движила по тротоар на ул. „***“ № ***, в посока на движение към ул. „***“ № ***, когато, вследствие на неравност (вдлъбнатина на плочки и счупени такива) от ремонтни дейности, загубила равновесие, залитнала вляво, опитала се да се задържи права, но не е успяла и е паднала на ръцете си. Веднага след падането същата е почувствала силни болки в лявата си ръка, която буквално е била като чужда, не е можела да си движи пръстите и дланта си. След падането намиращите се в близост хора, са й помогнали да се изправи и да хване такси до МБАЛ «***» в ***. В 12.58 часа била прегледана от лекар в Спешната помощ на болницата, където констатирали, че е налице палпаторна болка в лява гривнена става и е насочена към травматологичното отделение на болницата. Там на същата дата 17.03.2024г. под локална анестезия е 1 извършена репозиция на луксацията на лявата гривнена става и същата е фиксирана с 2 бр. игли. След операцията е направена гипсова имобилизация, като са предписани обезболяващи. Престоят на ищеца в болницата е 4 дни.

Месец по-късно, гипсът е премахнат, предписана е рехабилитация и хранително-диетичен режим.

На 08.05.2024г. М. била приета в «***» ЕООД, като след преглед било установено, че е налице оперативен цикатрикс в проксималната 1/3, изпитва палпаторна болка в същата област, силно ограничени до липсващи като обем движения на лява гривнена става и пръстите на лявата ръка. В периода от 08.05.2024г. до 15.05.2024г. е предприета терапия с пасивни упражнения и лечение с нискочестотно магнитно поле, а в края на периода, болковият синдром е намалял, като е подобрен обема на движение в лявата гривнена става.

На 17.06.2024г. М. отново посетила „***» ЕООД, за рехабилитация на лявата гривнена става и отново било констатирано, че е налице оперативен цикатрикс в проксималната 1/3, налице е палпаторна болка в същата област, силно ограничени до липсващи като обем движения на лява гривнена става и пръстите на лявата ръка. Отново е проведена същата терапия, като резултатите от рехабилитацията са същите като първият път - има подобрения в движението на лявата гривнена става, като болките са намалели. Престоят в болницата е бил от 17.06.2024г. до 24.06.2024г. Болките обаче не отшумели , наред със силно ограничени до липсващи като обем движения на лява гривнена става и пръстите на лявата ръка, затова ищецът посетил “МБАЛ ***” АД, отделение по ортопедия и травматология, където е диагностицирана с „последици от счупване на ниво китка и длан“, със специфичен статус: „лява китка - воларна нестабилност на улната с дефект на главичката. Силно ограничена подвижност на всички равнини, слабост на юмручния захват и болка“. Предприета е оперативна интервенция - коса резекция на главичката на лявата улна. Изписана с подобрение на 05.04.2025г., след три дни болничен престой.

Поддържа, че болките са трайни , не са отшумели до момента , като в зависимост от времето са със силна до средна степен на интензивност; твърди и че са налице отраничени движение на китката и пръстите на лявата ръка, излага доводи , че така претърпения травматизъм съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Отделно , поддържа се , че вследствие на падането Р. М. продължава да страда от емоционални вреди – падането предизвикало у нея емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини. Не могла да изпълнява ежедневните си семейни задължения и помощ в домакинството, които до преди това с радост изпълнявала. За този период от време се е 2 грижил нейният съпруг, който я е подкрепял, както морално така и финансово и който и към настоящия момент продължава да се грижи за съпругата си. В резултат на описаната травма претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, притеснения, стрес и недобства , срам , които оценява на 60 000 лв., и моли да се осъди ответната община да й ги заплати, ведно със законната лихва от датата на травматичното събитие – 17.03.2024г.,. до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора, като поддържа , че дупката е част от уличната мрежа на Перник , Община Перника отговаря за неизпълнението на задълженията на общинските служители по поддръжка и ремонта на улиците.

Предвид посочените от ищеца факти, води се допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ответната община оспорва иска по основание и по размер, отговора й е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва причинноследствената връзка между падането и настъпилите травматични увреди.Размера на търсеното обезщетение се приема за прекомерен с оглед критерийте по чл. 52 от ЗЗД.

Направено е бланкетно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, без да се сочат факти , на които такова евентуално почива. Моли иска да бъде отхвърлен , алтернативно – да се присъди по – ниско по размер обезщетение. Моли и за присъждане на разноските по делото.

Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни и при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание .

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата по делото, съобрази следното:

І. По фактите:

Съобразно нормата на чл. 153 от ГПК и тази на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите подлежат на доказване следните факти: загуба на равновесие при ходене и падане на ищеца по причина в дупка на тротоара или пътното платно, претърпени от падането травматични увреди и неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с травматизма. Наличието на виновно поведение на лица от състава на общината не е от значение, доколкото отговорността на общината за деликт е обективна.

Не е формиран спор по това, че на 17.03.2024г., около 12.20 часа, в ***, М. се движила по тротоар на ул. „***“ № ***, когато се спънала в дупка на тротоара, загубила равновесие и паднала. Този травматичен механизъм личи от показанията на свидетеля А.М., според които той , през март 2024г., видял жена да пада в дупка до тотото на ул „***“, като при падането тя се подпряла 3 и на двете си ръце лявата ръка веднага се подула в областта на китката. Съдът кредитира тези показания, те са еднопосочни с останалите данни по делото, а и по отношение на този свидетел няма данни по смисъла на чл. 172 от ГПК.

На следващо място, от показанията на съпруга на пострадалата , свид. М. се установява , че през 2024г, съпругата му паднала и при падането си счупила ръката. Съдът кредитира и неговите показания независимо от брачната връзка ( хипотеза по чл. 172 от ГПК), доколкото по делото няма данни, което да им противоречат, а самите показания са последователни и логични. Затова приема за доказан факта , че на 17.03.2024г, М. се е спънала в дупка на тротоар в ***, паднала и получила при падането фрактура на лявата ръка.

Отново от показанията на свид М. личи , че съпругата му била оперирана по спешност, тъй като счупването било много лошо. Операцията продължила близо три часа, с използване на повече от едно остеосинтезни средства.

Четири дни била в болницата и тридесет дни - с гипс, след което той и остеосинтезните пирони били свалени. Въпреки проведената рехабилитация обаче, след една година се наложила втора операция, при която била отстранена част от костта на ръката; прогнозата на лекарите била , че ръката ще се възстанови на не повече от тридесет процента. М. се затворила в себе си оттогава, променила се , спяла на лампа, спряла да излиза с приятелки, излизала навън само със съпруга си. На М. било трудно да си движи ръката, било налице голямо ограничение в движенията. Докато била с ортеза, не могла да се самообслужва , за ня се грижили съпруга й. Била притеснена, защото травмата не отшумявала и не била отшумяла и към настоящия момент , като ищецата още приемала болкоуспокояващи лекарства.

Според заключението на вещото лице по проведената медицинска експертиза, при падането ищцата е получила изкълчване на лакътната кост на лявата предмишница, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение в движенията на крайника за повече от 30 дни. Възможно е тези увреди да бъдат получени както при падане от собствен ръст, така и по описания от ищеца начин. Приложено е двукратно оперативно лечение и два курса на рехабилитация , като лечението е продължило повече от 4 месеца и през това време М. е търпяла значителни по интензитет болки и страдания.

Заключението е базирано на обилната медицинска документация , като съдът го кредитира, доколкото в тази документация са налични официални свидетелстващи документи – епикриза към история на заболяването № *** на МБАЛ „***„ ( л. 9 ). С оглед казаното , съдът приема , че М. е претъпяла неимуществени вреди от инцидента – болки, страдания, притеснение, неудобства.

Липсват данни дупката да е била обезопасена по някакъв начин или да е била към датата на инцидента сигнализирана като неравност или пътно 4 препятствие; такива твърдения в отговора на исковата молба липсват, не се и провежда доказване в тази насока.

ІІ. При тези факти , по правото:

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента при извършването ( в смисъл на знание за определени факти) не се изследва , отговорността на възложителя на дадена работа по чл. 49 във връззка с чл. 45 от ЗЗД е обективна. Дори да се приеме обратното, то вината се предполага по смисъла на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Не се спори , че злополуката е настъпила на тротоар на улица в гр. Перник.

Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали публична общинска собственост с приемането на закона, ако и преди тази дата да са били държавни . Няма данни по делото правото на собственост върху конкретната улица да е преминало върху лице, различно от общината, и в частност- няма данни да се касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на влизане на закона в сила ) да е бил частна собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им. По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си. Когато се касае за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата,вкл. тротоара. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване” Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние. Трайната съдебна 5 практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане. Неподдържането на тротоара в изправно състояние съответно е противоправно поведение и ангажира деликтната отговорност на общината.