Определение № 11781 от 18.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11781 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110149399 по описа за 2023 година

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.

131 ГПК, и страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140, ал.1 ГПК, чл.140, ал. 3, изр.1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищцата твърди, че на 29.06.2023г. между нея (в качеството й на кредитополучател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитодател), е сключен Договор за паричен заем № 4838268, придружен от Погасителен план към него, Договор за предоставяне на гаранция № 4838268, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Посочва, че съгласно чл. 2 от Договора, заемодателя предава в собственост на заемателя сумата от 3 400 лв., наричана в договора ЗАЕМНА СУМА, а заемателя се задължава да върне същата на Заемодателя при следните условия:

-Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: EasySpecial.

-Уговорена е двуседмична погасителна вноска в размер на 254,23 лева.

-Срокът на заема бил уговорен за период от 18 месеца.

-Брой на дължимите вноски – 18

-Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са както следва: 01.08.2023, 31.08.2023, 30.09.2023, 30.10.2023, 29.11.2023, 29.12.2023, 1

28.01.2023, 27.02.2024, 28.03.2024, 27.04.2024, 27.05.2024, 26.06.2024, 26.07.2024,

26.07.2024, 25.08.2024, 24.09.2024, 24.10.2024, 23.11.2024, 23.12.2024.

Твърди, че бил уговорен Фиксиран лихвен процент по заема: 40,00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит.Сочи, че размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата, посочен в т.7 и заемната сума.

Сочи, че лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна.Твърди, че всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва.Заявява, че с всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.

Твърди, че е бил уговорен лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – в размер на 0,11 %.

Сочи, че общата сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т. 8, възлиза в размер на 4576,14 лева.Твърди, че общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване.

Поддържа, че бил уговорен годишен процент на разходите на заема – 48,35 %.При условия за усвояване на цялата сума по заема – веднага след сключване на настоящия договор.

Сочи, че съгласно чл. 4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

-Две физически лица – поръчители

-Банкова гаранция с бенефициер

-Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Ищцата твърди, че към Към договор за паричен заем № 4838268 е налице и Договор за предоставяне на гаранция № 4838268 от 29.06.2023 г, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата.Сочи, че съобразно преамбюла към договора, потребителят е одобрен за получаване на паричен заем и съответно е сключил договор за паричен заем № 4838268 с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

Твърди, че потребителят е отправил искане към „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, последното да предостави гаранция за изпълнение на задълженията на Потребителя към "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по посочения договор за паричен заем, а след преценка от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, същото дружество е взело решение за сключване на настоящия договор.

2

Сочи, че съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с наредител Потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:

-задължение за връщане на заемната сума в размер на 3400 лева -задължение за плащане на възнаградителна лихва

-задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Твърди, че съгласно чл.1 ал.2 от Договора Гаранцията се издава от Гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписването на настоящия договор и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Посочва, че съгласно чл.2 от Договора за гаранция, настоящия договор влиза в сила, в случай че Потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора Потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем.

Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо Гаранта изпълнението на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал. 1 на настоящия член и всички други вземания на Гаранта по този Договор.Твърди, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на Потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на Потребителя към Гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към Гаранта.

Ищецът счита за необходимо да се посочи, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГ АРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 202513690 е дъщерно дружество на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и е налице свързаност между двете дружества.

Твърди, че цената на Договора за паричен заем се формира от сбора на общо дължимата сума (главници и лихва) и възнаграждението на гаранта, следователно цената на договора възлиза на 6 840 лева.

3

Сочи, че нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за предоставяне на гаранция не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва възнаграждението за дружеството гарант, което е свързано лице с дружеството кредитодател (тъй като дружеството кредитодател е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант).

Твърди, че към датата на подаването на исковата молба ищцата е заплатила сума, по-ниска от главницата по Договора за паричен заем.

Посочва, че Договорът за паричен заем № 4838268 е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено кои точно разходи формират ГПР.Твърди, че не е достатъчно разходите само да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР.

Ищцата твърди, че в практика на СЕС е прието, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но също така и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/.

Сочи, че съобразно член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Ищецът твърди, че търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.“ Сочи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.

Заявява, че следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Ищцата твърди, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.Сочи, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя 4 създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство се явява част от сключването на договор за потребителски кредит.Заявява, че договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова сметка (чл.3, ал.3 от договора за гаранция).

Счита, че са налице основания да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.Твърди, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не било извършено.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Ищецът твърди, че Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване.

Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК.

Поддържа, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Твърди, че от член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Сочи, че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

Твърди, че изискването за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита.Посочва, че подобно изискване противоречи на чл. 16 от ЗПК и на 5

Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите.