Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 26.02.2020, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 831/2019
Вид
Решение № 110
Подписан
26.02.2020
В сила
13.10.2021
Състав
НЕВЕНА ТОДОРОВА КАБАДАИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 130 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20 · Наказателен кодекс
  • чл. 20 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 323 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7 ал.1 т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Асеновград, 26.02.2020г

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 831 по описа за 2019г. и като обсъди:

Предявени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

С.К.К., с адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Репулика България да му заплати обезщетение в размер на 20 000лв, ведно със законната лихва от 02.10.2017г. Твърди, че с Постановление от 26.11.2014г е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.д.

160/2013г на ОСлС Пловдив и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Бил е обвинен в извършване на престъпление по чл. 323 ал.1 вр.чл.

20 ал.3 НК – за това че на 23.03.2012г в гр. Асеновград като подбудител в съучастие с П. С. С. и Р. Р. Д. самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – от ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД гр.

Пловдив право на ползване върху техническо съоръжение - разпределителен шкаф за усилване на ТВ и интернет сигнал на ул. „Стойо Шишков“ № 3 в гр. Асеновград, явяващ се част от кабелно разпределителна мрежа за предоставяне на радиотелевизионни сигнали. С внесен от РП Асеновград обвинителен акт от 03.06.2015г е образувано НОХД 349/2015г на АРС, съдебното производство по което е прекратено с Разпоредждане от 26.06.2015г и делото е върнато на РП Асеновград за отстраняване на допуснатите поцесуални нарушения, потвърдено с Определение от 20.07.2015г наПОС по НОХД 1299/2015г. РП Асеновград е внесла отново обвинителен акт срещу ищеца по повдигнатите обвинения на 28.04.2016г, образувано е било НОХД 446/2016г на АРС, производството по което е било прекратено с Разпореждане от 18.05.2016г и е върнато на РП Асеновград за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Така постановеното Разпореждане е отменено от ПОС и делото е върнато за разглеждане на АРС. С присъда № 20 от 26.04.2017г, постановена по НОХД 446/2016г на АРС ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 вр чл 20 ал.3 НК, присъдата е потвърдена с решение по НОХД 1271/2017г на ПОС. Твърди, че по време на водения срещу него процес не е бил в състояние да полага необходимите и обичайни грижи за семейството си, самоизолирал се е , ограничил е контактите си с най-близките си хора, измъчвала го е непрекъсната тревожност, притеснение и душевен дискомфорт, изпитвал е силно чувство на срам и притеснение от съседите, поради това че срещу него тече наказателно производство. Водените срещу него досъдебно и съдебно производство станали достояние на съседите, тъй като многократно му били връчвани призовки по адреса на местоживеене , и били търсени съседите за съдействие. Вследствие на дългия период, в който е бил овиняеим – от 26.11.2014г до 02.10.2017г, същият е изпитвал силни притеснения, страдал е от безсъние, което довело до емоционално поведенчески промени в психиката му, които станали причина за неговата раздразнителност, тревожност, несигурност в личен план, затвореност в себе си и отчужденост, накърнено достойнство, за периода на наказателното производство му е било отнето правото на сводобно придвижване предвид наложената му мярка за процесуална принуда „подписка“. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че представените с ИМ писмени доказателства не доказват твърденията за наличието на оправдателна присъда по НОХД 446/2016г на АРС. Оспорва иска и по размер. Заявява, че престъплението по което е бил привлечен като обвиняем ищецът не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, а самият ищец е бил обвиняем заедно с още две лица, като представител на ощетено юридическо лице е участвал негов представител, който е правил различни искания до органите на досъдебното производство, което е довело до продължителния срок на разследване, в съдебната фаза на процеса са извършени различни следствени действия и такива по разследването, които също са довели до това наказателното производсвто да приключи през 2017г. На следващо място твърди, че спрямо ищеца е взета възможно най-леката мярка за процесуална принуда, която не е пречила на ищеца да се придвижва свободно. С присъда № 63 по

НЧХД 1685/2013г на ПРС, потвърдена с Решение № 278/07.11.2014г на ПОС ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 130 ал.2 вр чл. 78 а НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв, а с присъда № 5/25.02.2016г по НЧХД 152/2015г на АРС ищецът е бил признат за виновен за престъпление по чл. 130 ал.2 вр чл 54 ал.1 НК и е бил осъден на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Така сочените присъди са постановени преди датата на привличане на ищеца в качеството на обвинянем по сл. дело 160/2013г на ОСО при ОП Пловив , а до датата на присъдата на АРС с която ищецът е бил оправдан - 02.10.2017г, той е бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление. Ангажира събиране на доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: С постановление от 26.11.2014г по сл дл.

160/2013г на Отдел „Следствен“ при ОП гр. Пловдив С.К.К. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.03.2012г в гр Асеновград като подбудител в съучастие с П. С. С. и Р. Р. Д. самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго –от ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД гр. Пловдив чуждо предполагаемо право – право на ползване върху техническо съоръжение – разпределителен шкаф за усилване на ТВ и интернет сигнал на ул. „Стойо Шишков“ № 3 в гр. Асеновград, явяващ се част от кабелно разпределителната мрежа за предоставяне на радиотелевизионни сигнали и интернет в гр Асеновград, в немаловажен случай – престъпление по чл. 323 ал.1 вр.чл.20 НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинителен акт по сл д 160/2013г на ОП гр Пловдив отдел „Следствен“ е внесен ведно с делото за разглеждане от АРС на 03.06.2015г. и е образувано НОХД 349/2015г. Така образуваното НОХД 349/2015г. е прекратено с Разпореждане от 26.06.2015г.(в сила от 20.07.2015г) и върнато на РП Асеновград за отстраняване на констатирани процесуални нарушения. Повторно е бил внесен олбвинителен акт по с д 160/2013г срещу С.К.К. за престъпление по чл. 323 ал.1 вр чл 20.ал.3 НК, П. С.

С. за престъпление по чл. 323 ал.1 вр чл

20 ал.2 НК и Р. Р. Д. за престъпление по чл. 323 ал.1 вр чл 20 ал.2 НК за разглеждане в АРС на 28.04.2016г.

Образуваното НОХД 446/2016г на АРС е насрочено за разглеждане в о з на 13.09.2016г. На съда е служебно известно, че с Присъда № 20/26.04.2017г(в сила от

02.10.2017г) подсъдимият С.К.К. род ***г***, работещ като управител на „ДАНИ САТ“ ООД с адрес гр Асеновград, ул.

„Преслав“ № 15 е признат за невинен в това, че на 23.03.2012г в гр Асеновград обл. Пловдивска в съучастие с П. С. С. и Р. Р. Д., като подбдител, самоволно не по установения от закона ред е осъествил едно оспорвано от другиго – от ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД гр Пловдив чуждо предполагаемо право – право на ползване в полза на „ТВ САТ КОМ“ ЕООД гр. Пловдив върху технически устройства – нодове(оптичен приемник, който преобразува оптичния сигнал в радиочестотен) , усилватели с обратни канали, оптични предаватели за обратни канали, които били поставени в кабелен разпределителен шакаф, намиращ се на ул. „Стою Шишков“ № 3 в гр. Асеновград за усилване на радио, телевизионен и интернет сигнали, който е част от кабелната електронна разпределителна мрежа за предоставяне на радио, телевизионен и интернет сигнали в гр Асеновград обл Пловдивска, като случаят не е маловажен, р на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК. Ищецът е осъждан по НЧХД 185/2013г с Присъда № 63/21.02.2014г на ПОС в сила от 07.11.2014г за престъпление по чл. 130 ал.2 НК като на основание чл. 78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложен глоба в размер на 1500лв, и по НЧХД 152/2015г с Присъда № 5/25.02.2016г на АРС(в сила от 12.03.2016г) за престъпление по чл. 130 ал.2 вр.чл. 54 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес,*** за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. В представената справка съдимост от АРС(л.86) е посочено, че наказанието „Пробация“ е изтърпяно на 18.04.2017г. От представения списък с пътувания на С.К.К.(л.99) се установява, че са регистрирани излизания на същия от Аерогара София на 30.12.2015г, както и през ГКПП Кап. Андреево на 08.10.2016г, 30.12.2016г и 29.09.2017г.

Съгласно заключението на комплексната СПЕ и

СПсихЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, в резултат на привличането му като обвиняем С.К. е имал неудоволствени преживявания, с негативен емоционален нюанс, които повлияват и емоционалното му състояние.

Експертите са посочили, че това не е с интензитет и болестна обусловеност, към момента на експертизата К. е психично здрав, но е ангажиран в процеса, с развито чувство за търсене на справедливост. Според вещите лица психичното състояние на К. не е излизало извън рамките на ситуативно обусловено тревожно състояние, което не представлява психично заболяване в тесния смисъл на думата, била е налице тревожност в рамките на смесено тревожно депресивно разсройство, като същият се е върнал към нормалния ритъм на живот и не се наблюдава житейска дезадаптация вследстиве на случилото се.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. Н. К.(съпруга на ищеца) знае, че срещу съпруга й е повдигнато обвинение през 2014г и процесът продължил две години. Твърди, че този период е бил голям стрес за тях, ищецът започнал да става много раздразнителен и тревожен, започнал да вдига скандали, а преди това не са се карали. На ищеца е бил изписан антидепресант, притеснявал се да не бъде осъден, свидетелят също започнала да ходи на психиатър, цялото му семейство се притеснявало да не бъде осъден.

Заради повдигнатото обвинение и водения процес, ищецът имал конфликти и в работата, като се наложило да напусне ТВ САТ КОМ, тъй като вследствие на раздразнителния му характер и притесненията имало недоразумения между собственика и него. Това му се отразило зле на съня, откакто започнало делото страдал от безсъние. Св. Д. К.(син на ищеца)твърди, че е имало доста стрес от привличането като обвиянем на баща му в продължение на три години, цяла вечер не спял, имал проблеми със съня, след това бил изнервен на следващия ден. След делата се затварял в себе си за по една-две седмиици, не разговарял и не се хранел, ходел на психиатър през целия период и според свидетеля и в момента продължава да ходи. Имал и доста негативи в професионален план, в работата имал доста създаден стрес, разделил се с работата си при един от скандалите и създал още повече стрес в семейството, карали се със съпругата му, от финансова гледна точка ставало все по –зле. Според свидетеля и до днес има негативи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявеният иск като такъв с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – за репариране на причинени в резултат на повдигнато обвинение, по което е оправдан неимуществени вреди. С оглед твърденията за причинени вред в резултат на повдигнатото обвинение, искът е допустим при наличие на интерес.

Разгледан по същество. От представените и прието по делото и неоспорени по реда на чл.

193 ГПК писмени доказателства се установи по безспорен начин, че на 26.11.2014г спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 323 ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК, а наказателното производство е приключило в влязла в сила на 02.10.2017г оправдателна присъда. Приложената спрямо ищеца мярка за неотклонение е „Подписка".