Определение № 51913 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51913 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110155635 по описа за 2025 година

Производството е обазувано по искова молба на Р. И. К. ЕГН:

**********, адрес за копреспонденция: гр. София, ул. „П......о“ ........ чрез адв.

Б. Г. К., адрес: гр. София, ул. „П......о“ ........, тел: ....., ел. поща: ............. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД ЕИК: 208597211, адрес: гр. София, ж.к. Младост IV, Бизнес парк София №1, бл. 15, вх. А, ет.4, представлявано от Т........ И.........

В........, в качеството на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК:

131001375, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост поради изтекла погасителна давност на вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 21.10.2011г„ издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.г.д. № 43460/2011г. по описа на СРС 29-ти състав, и образувано изпълнително дело № ................ по описа на ЧСИ Милен Бъзински per. № 838.

Твърди се, че вземането, представляващо - олихвяема сума за главница в размер на 18 947.65 лв. ведно със законна лихва върху нея, считано от 31.05.2025г.; Неолихвяема сума за лихви за стар период в размер на 14 133.59 лв., ведно с юрк. възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 300 лв., както и суми за сторени разноски за т.1. т.З. т.5, т.9 и т.31А от ТТР към ЗЧСИ в размер на 137.20 лв. и сума по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 683.19 лв. е обективирано в горепосочения изпълнителен лист, и произтича от Договор за кредит от 29.04.2008г. сключен между ищцата и съпруга й Димитър Николов Коджабашев, от една страна и „Банка ДСК“ ЕАД, от друга, като 1 двамата съпрузи са солидарни длъжници за вземанията обективирани в изпълнителниял лист.

Настоящият състав намира, че искът е родово подсъден на Софийски градски съд, по следните съображения :

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.Или съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретната хипотеза, ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след този момент, а именно погасяване на вземането , за което е издаден изпълнителен лист, по давност, т.е. на едно единствено основание възражението за изтекла погасителна давност, в който случай изтичането на давността е релевирано чрез специалния отрицателен установителен иск за оспорване на изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК, тъй като с него се оспорва изпълняемото материално право на взискателя по 2 изпълнителното дело, образувано за събиране на това вземане.

В разглеждания случай, съдът счита, че предявеният иск е оценям и съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, или сумата от 33 381.24 лева.

И съгласно правилата на родовата подсъдност, т.е. правилата посочващи кой съд като първа инстанция, следва да разгледа спора досежно накърненото материално гражданско право, са уредени в чл. 103 ГПК, която норма предвижда, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгл. чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд, като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове, и за вземания по актове за начет. За които правила на родова подсъдност , съдът е длъжен да следи и служебно, съгл. чл. 119, ал. 1 ГПК, и които са задължителни не само страните, но и за съда, в случая компетентен да разгледа предявеният иск по чл. 439 ГПК - за недължимост на вземането по сключен договор за потребителски кредит поради погасяването му по давност /един договор – и един и същ факт настъпил след изпълнителното основание/ , се явява – СГС, но не и сезирания към настоящия момент съд – СРС .

Водим от горното, и на основание чл. 119, ал. 1 ГПК, вр. чл. 118, ал. 1 ГПК, чл. 118, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55635/ 2025г. по описа на СРС.

ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Софийски градски съд .

Определението подлежи на обжалване пред СГС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4