Определение № 920 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103744 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 155 от 20.06.2025 г. по гр.д.№ 250/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд от 20.01.2025 г. по гр.д.№ 841/ 2024 г. и по този начин ПРБ е осъдена да заплати на Р. С.

Б. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, сумата 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение по пр.пр. № 10019/ 2017 г. на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура /СГП/ за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г. постановление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 15 000 лв до претендирания от 24 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът ПРБ в осъдителната му част. Поради това в отхвърлящата иска част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.

Като основание за допускане на касационен контрол ПРБ повдига правните въпроси „следва ли да съществува пряка причинноследствена връзка между увреждането и претендираните вреди“ и „какво е съдържанието на понятието „справедливост” изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за 1 точното приложение на чл. 52 от ЗЗД“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Р. Б. оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС.

Излага и становище по същество за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 15 000 лв, въззивният съд приел за установено, че с уведомление от 17.07.2017 г. от СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група, на ищцата било указано, че следва да се яви на 19.07.2017 г. в 10 часа в сградата на СГП за снемане на обяснения. С постановление от 24.07.2017 г. по прокурорска преписка № 10019/ 2017 г. на СГП било образувано досъдебно производство, а с постановление от 27.07.2017 г. по него била привлечена като обвиняем и Р. С. Б. за това, че на 13.07.2017 г. в гр. Добрич, в сградата на Областната дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/, в качеството на длъжностно лице /директор на ОБДХ – Добрич/, с цел да причини вреди на дружеството „Меридиан 96“ ЕООД, ЕИК 124052768, нарушила служебните си задължения, като от деянието настъпили значителни вредни последици – имуществени, изразяващи се във финансови загуби и пропуснати ползи за дружеството за периода, в който обектът не е могъл да извършва дейност и неимуществени, изразяващи се в разстройване на нормалната търговска дейност на дружеството „Меридиан 96“ ЕООД, както и уронване на авторитета на ОДБХ – Добрич и създаване на недоверие у гражданите относно дейността на тази служба – престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК. По това обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът можел да постанови и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност. На 31.07.2017 г. в Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ постъпило писмо от СГП - Специализирано звено “Антикорупция” 01 група, с което изпълнителният директор на агенцията бил уведомен, че Р. Б. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство – пр.пр. № 10019/ 2017 г. Въз основа на това писмо със заповед № РД 11-1622/ 01.08.2017 г. изпълнителният директор на БАБХ наредил да се образува дисциплинарно дело срещу ищцата и със заповед от същата дата я отстранил от работа до приключване на дисциплинарното производство. На 13.06.2018 г. изпълнителният директор на БАБХ издал заповед № НК-8, с която наложил на д-р Р. Б. дисциплинарно наказание „уволнение“. По досъдебното производство били извършени ограничен брой процесуални действия по отношение на Б., на 30.07.2018 г. тя била разпитана, а на 20.05.2020 г. й били предявени материалите от проведеното разследване. С постановление от 23.05.2019 г. били отменени взетите по отношение на ищцата на 31.07.2017 мерки за процесуална принуда –„парична гаранция“ в размер 5 000 лв. и „забрана за напускане на пределите на Р България“ поради изтичане на срока по чл.234 ал.8 изр.1 НПК. С решение № 5083/ 29.04.2020 г. по адм.д.№ 5179/ 2019 г. на Върховен административен съд заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата била отменена, а с решение № 15387/ 11.12.2020 г. по административно дело № 9525/ 2020 г. на Върховен административен съд била отменена заповедта за прекратяване на 2 служебното й правоотношение. Наказателното производство, водено срещу ищцата, било прекратено на 23.10.2019 г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич, потвърдено с определение № 330/ 25.11.2019 г. по ч.н.д.№ 384/ 2019 г. на Добрички окръжен съд, оставено в сила от Варненския апелативен съд с определение № 1/ 02.01.2020 г. по в.ч.н.д.№ 428/ 2019 г. При тези фактически установявания въззивният съд намерил предявения иск за доказан по основание. Привличането на ищцата като обвиняема и последващото прекратяване на образуваното срещу нея наказателно производство поради липса на престъпление, обосновавало извода за незаконност на прокурорското обвинение.

ПРБ дължала на ищцата възмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Като неоснователни съдът определил възраженията на ответника, че не се явява легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата във връзка с уволнението й. От съдържанието на уволнителната заповед било видно, че в нея изцяло бил възпроизведен текста на постановлението, с което ищцата е привлечена в качеството на обвиняем. Съдът подчертал с оглед на това, че уволнението на ищцата от заеманата от нея престижна и ръководна длъжност безспорно е подсилило негативния отпечатък на започналото срещу нея наказателно преследване. Привличането на ищцата като обвиняема за извършено престъпление по служба и то в качеството й директор на ОДБХ-Добрич, провокирало стресова и травмираща ситуация, годна да причини негативни въздействия върху психиката и емоционалното здраве. В тази насока били и събраните по делото гласни доказателства, от които било видно, че ищцата много тежко приела прекъсването на кариерата си, градена в специфична и профилирана област; както уволнението й, така и повдигнатото обвинение било широко отразено в медиите, а това довело до влошаване на отношенията в семейството и с близки и приятели; загубила доходите си и имиджа си в обществото; била сериозно затруднена да си намери работа и се наложило да кандидатства за научна стипендия в Медицински университет - Варна. По време на наказателното производство ищцата търпяла негативни чувства и изживявания на притеснение за своята съдба; за изхода от производството; на наранено човешко достойнство и разрушен авторитет; стрес; емоционален дискомфорт, съпроводени с физически симптоми като повишено артериално кръвно налягане и безсъние. Интензитетът на тези преживявания бил значителен, тъй като Р. Б. била дългогодишен държавен служител в сферата на контрола, а и било повдигнато обвинение за тежко престъпление и то в сферата на професионалната й дейност. Съобразявайки тези обстоятелства и икономическото състояние в страната, съдът намерил, че адекватното парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 15 000 лв - около 29 средно аритметично изчислени минимални работни заплати за периода на продължителност на досъдебното производство от две години и пет месеца. Оплакванията на ПРБ за завишен размер на обезщетението съдът счел за неоснователни. Посочил, че ищцата е високо образован и реализирал се професионално човек, в зряла възраст, без предишни осъждания, обвинението било в сферата на професионалната й реализация, а случаят бил широко медийно отразен; незаконното обвинение засегнало честта и достойнството на ищцата, доброто й име в обществото, както и професионалния й авторитет.

3

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите към обжалвания акт въззивният съд не е посочил, че не е необходимо да съществува пряка причинно следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, нито фактически е присъдил обезщетение за вреди, които да не са пряка последица от незаконното обвинение. Освен това той е посочил в мотивите си всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към търпените от незаконно обвиненото лице неимуществени вреди и е отчел тежестта на всяко от тези обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение. При определянето на този размер съдът се е съобразил с указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. и е изложил мотиви по всички доводи, направени от ПРБ за завишен размер на обезщетението, като е изложил съображения защо ги счита за неоснователни. Съдебната практика, формирана с конкретни актове на ВКС, на която касаторът се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не дава отговор на поставените въпроси, който да е противоположен на правните разрешения на въззивния съд.

Различният размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в посочените от касатора съдебни решения се дължи не на противоположни правни разрешения, а на различни установени релевантни за определяне на този размер обстоятелства. По настоящето дело съдът е съобразил и установената практика /решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о./, според която, ако незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се вземе предвид как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са завишени и незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Затова ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

С оглед този резултат ищцата има право на разноските за касационното производство /1 000 лв/, които следва да бъдат превалутирани в евро при условията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 155 от 20.06.2025 г. по гр.д.№ 250/ 2025 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2 да заплати на Р. С. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] ет.* ап.*, 511,29 евро /петстотин и единадесет евро, двадесет и девет евроцента/ адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________