Решение № 285 от 07.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Благоевград , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500363 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. „Н.“- гр. Б., представлявана от Директора Д. М. К., чрез процесуалният представител адв. С.П., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на извършеното уволнение на осн. чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ, поради липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Твърди се, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на А. М. Д. с Д. „Н.“- гр. Б., досежно причините за уволнението се допълва с Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., от които се установява че липсващите качества на работника са- организираност, самокритичност и инициативност.

1

Оспорват се изводите на състава на РС Разлог, постановил обжалваното решение, за това че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не е мотивирана, след като същата е допълнена с приетите като писмени доказателства Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., като съобразно установената съдебна практика освен чрез посочване на обстоятелствата за извършване на уволнението, тези обстоятелства може да са посочени в други документи, приложени към заповедта и връчени на работника заедно с нея./Решение № 54 от 21.02.2012г. на ВКС, по г.д. № 865/2011г. на III г.о. на ГК/.

С въззивната жалба е направено оплакване и за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради това че след като представените от ответника Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г. са били оспорени от ищцовата страна, първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване на същите по реда на чл.

193 ал. 2 от ГПК и не е разпределил между страните тежестта на доказване във връзка с така направеното оспорване, като налице е в тази връзка и непълнота на доклада на РС Разлог, направен по реда на чл. 146 от ГПК.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно основателността на предявения иск по чл. 225 от КТ. Навеждат се с въззивната жалба доводи, че същият е недоказан, тъй като са ангажирани доказателства, че А. М. Д. е останала без работа само до момента на подаване на исковата молба пред съда, но не и за целия период от 6 месеца след уволнението и. Поради изложеното не се доказва наличието на вреда, която да обуславя извода за основателност на предявения иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени Решение № 500698/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 1128/2019г. по описа на РС Разлог, в обжалваната му част от неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост от събраните доказателства, както и да присъди на въззивника, сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– въззиваемата А.

М. Д., чрез пълномощника и адв. Е.Я., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба от Д. „Н.“- гр. Б., чрез процесуалния и представител без уважение като неоснователна.

С писмения отговор се поддържат доводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, за незаконосъобразност на извършеното уволнение на осн. чл. 325 ал.1 т. 5 от КТ.

Твърди се че са останали недоказани липсата професионални качества на ищцата както и намиращото се в причинна връзка неефективно изпълнение на възложената и работа.

Възразява се че в заповедта за уволнение не са посочени които са качествата които липсват на работника А. М. Д., като не се установява и доказва пред първоинстанционния съд, че се касае за трайна липса на качества, тъй като процесните Протокол № 1/19.09.2019г. и 2

Протокол № 2/20.09.2019г., визират извършени проверки от работодателя в два поредни дни, като за такъв кратък срок е невъзможно установяването на трайната липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Недоказани са останали по делото материално правните основания за извършеното уволнение, а това доказване е било в процесуална тежест на работодателя, а не на работника предявил исковете по чл. 344 от КТ пред съда. В тази връзка сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че в периода предхождащ уволнението на въззиваемата, са били извършени няколко проверки от РИОКОЗ- Благоевград в Д. „Н.“- гр. Б., за спазване на санитарно-хигиенните условия в детската градина, като не са установени нарушения, нито направени предписания за тяхното отстраняване.

Поддържа се с писмения отговор от пълномощника на въззиваемата- адв. Я., че недопустимо е мотивирането на заповедта да се извършва с препращането към Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., тъй като не се установи че те са били връчени на А. М. Д..

Отделно дори и да бяха връчени, същите са оспорени от ищеца по делото, като не е било успешно доказано от работодателя кога е извършена проверката и кога е приключила, като същите са останали непротивопоставими на ищцата, поради липса на достоверна дата.

С писмения отговор се иска от въззивния съд да остави без уважение оплакванията с въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда, при разпределението на доказателствената тежест между страните по делото с доклада по чл. 146 от ГПК. Възразява се че оплакването за допуснато процесуално нарушение е недопустимо, тъй като протоколите са били оспорени от ищцовата страна, а ответната страна е черпела права от тях, поради което същата не би могла да навежда доводи за процесуално нарушение поради неоткриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК, каквото в настоящи случай не е било необходимо да бъде откривано, тъй като са оспорени частни свидетелствуващи документи, които имат само формална доказателствена сила. Тъй като същите не са връчени на А. М. Д. и не са подписани от нея, то тежестта по тяхното оспорване е върху страната която се ползва от тях, като това ясно е било посочено от първоинстационния съд в доклада му по чл. 146 от ГПК.

Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба и доводите наведени от жалбоподателя- за недоказаност на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ. Поддържа се с отговора, че пред първоинстационния съд са събрани убедителни доказателства, че А. М. Д. е останала без работа след незаконното си уволнение за целия период на претендираното обезщетение от 6 месеца, а пред РС Разлог са представени доказателства за брутното и трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и.

Поради изложеното с отговора на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Разлог като правилно и обосновано и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира 3 подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор.

С писмено становище по делото, процесуалният представител на Д. „Н.“- гр. Б.- адв. С.П., поддържа оплакванията направени с въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС Разлог като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на закона.

Пълномощникът на въззиваемата- адв. Д., в пледоариите си по делото, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди решението на първоинстационния съд, което е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира разноските направени пред въззивната съдебна инстанция.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 е 3 от КТ и чл.

225 ал. 1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна.

Въззиваемата -ищца пред РС Благоевград– А. М. Д., с ЕГН **********, от село Б., Община Б., е предявила пред РС Разлог, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и иск справно основание чл. 225 ал.1 КТ, срещу Д. „Н.“- гр.

Б.- гр. Б., представлявана от Директора Д. М. К., с искане до съда за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 33/27.09.2019г. на директора на детската градина, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ, за възстановяване на ищцата на работа на длъжността която е заемала от преди уволнението и„чистач/хигиенист“ в яслена група към филиал на Д. „Н.“- гр. Б., за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за период от шест месеца в размер на 2 520лв., както и иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018 и 2019г., в размер на 420.00лв.

С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, са изведени от ищцата основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение, като се поддържа пред първоинстационния съд, че на същата при прекратяване на трудовото и правоотношение, не е било връчено предизвестие от работодателя, като не е била надлежно предупредена че ще бъде уволнена и не е могла да се защити. Навадени са доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед № 33/27.09.2019г. на Директора на Д. „Н.“- гр. Б., като се възразява че същата е немотивирана, като работодателят само е посочил че прекратява трудовото правоотношение на ищцата, без да посочи от кога. Навадени са доводи че в заповедта за уволнение не са посочени кои са качествата на работника които липсват за ефективното 4 изпълнение на трудовите и задължения, след като същата е работила в детската градина от 7 години и не е била предупреждавала или наказвана за неизпълнение на трудовите си задължения. Оспорва се с депозираната пред РС Разлог искова молба основанието на извършеното уволнение, като се твърди от ищцата че същата има качествата за ефективно изпълнение на трудовите си задължения, поради което следва атакуваната заповед за уволнение да бъде отменена като незаконосъобразна, а А. М. Д. да бъде възстановена на работа на длъжността, която е заемала от преди уволнението и.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорват пред първоинстационния съд от пълномощникът на Д. „Н.“- гр. Б., предявените обективно съединени искове по чл. 344 от КТ, като се иска от съда същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Възразява се че липсата на предизвестие за извършеното уволнение е въпрос относим само към заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220 ал.1 от КТ, но не и към законността на извършеното уволнение. Възразява се срещу наведеното с исковата молба оспорване на издадената заповед за уволнение като немотивирана.

Поддържа се от пълномощникът на ответника- адв. П., че достатъчно е че в заповедта за уволнение работодателят е посочил основанието за извършеното уволнение- „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“, което съответства на посочената в заповедта правна норма от КТ. От ответната страна са изложени съображения, че заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен, доколкото в нея са посочени и още два документа, въз основа на които е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с А. М. Д.- Протокол № 1/19.09.2019г. и Протокол № 2/20.09.2019г., с които по безспорен начин се установява липсата на качества у работника за ефективно изпълнение на трудовите и задължения- организираност, самокритичност и самоинициативност.