Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 06.03.2026, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 532/2025
Вид
Решение № 60
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 124, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.21, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Козлодуй, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Гражданско дело № 20251440100532 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба на Л. К. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй действащ чрез пълномощник адвокат М. С. от Адвокатска колегия – Враца, с която е предявил против "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище", ул."Панайот Волов" № 29, ет.3 Предявени са установителни искове както следва:

1. с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между Л. К. Д. и "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, че сключеният между ищеца и „Аксес Файненс" ООД, ЕИК 202806978, град София Договор за кредит № 954097 от 20.09.2021г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 31.05.2022г. и приложение № 1 към него, е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК

2. с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Л.

К. Д. не дължи на "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, сумата от 935.00 лева представляваща задължение по Договор за кредит № 954097 от 20.09.2021г., сключен между ищеца и „Аксес Файненс" ООД, ЕИК 202806978, град София, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 31.05.2022г. и приложение № 1 към него, както и други лихви и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/.Претендират се и направените по делото разноски.

1

Ответното дружество "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище", ул."Панайот Волов" № 29, ет.3 е предявило против Л. К. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй насрещен иск за заплащане по договор за паричен заем с№ 954097 от 20.09.2021г., сумата 500.00 лева главница и законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (насрещния иск) на 30.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноските по иска.

Ответника по първоначалния иск е подал редовен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказа, и иска да бъде отхвърлен.

Ответника по насрещния иск го признава и иска да бъде уважен и като последица от признанието, претендира да не дължи разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат С. и поддържа иска, признава насрещния иск. Претендира разноски и оспорва по насрещния иск да се дължат разноски от първоначалния ищец предвид признанието на иска. За ответника не се явява представител. В писмено становище се излагат подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и между страните няма спор, че видно от представения по делото договор за паричен заем № 954097 от 20.09.2021г., кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 500.00 лева, която сума заемателят, е получил с подписването на договора.

Уговорен е между страните фиксиран 49.03 %. Заемателя се е задължил да върне (погаси) дадената му в заем сума на 5 вноски за срок от 5 месеца.

В договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 597.00 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички 2 плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита.

Не се оспорва, че „Аксес Файненс" ООД, е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.При служебна проверка на договора съдът намира, че клаузата, в която е уговорена неустойка е нищожна. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави: Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 557.00 лева.Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер 3 и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит сключен между страните не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В случая в ГПР не са включени уговорената неустойка. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Доколкото тази порок се покрива с противоречие на закона и същият е най-тежкия, уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това основание следва да бъде уважен.

По насрещния иск. Като последица от това и съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, 4 потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело C 337/23 постановено по преюдициално запитване и задължително за съда по арг. чл.633 ГПК, където в т. 7 съдът е постановил, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. По делото се установява от представените писмени доказателства, че сумата от 500.00 лева е усвоена от ищеца (ответник по насрещния иск) и това не се оспорва от последния. Така доколкото ищеца по насрещния иск претендира и ответника признава да дължи чиста стойност по кредита от 50.00 лева, на основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане тази сума като част от чистата сума по кредита.