Протокол № 363 от 24.06.2025, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 363 гр. Провадия, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М.Я.М. и прокурора С. Ст. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело № 20253130200291 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Обвиняемият Г. Я. П., с ЕГН ********** - явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“ - Варна. За него се явява адв. С. П. от ВАК, назначена за служебен защитник.

ЗА РП - ВАРНА, Териториално отделение – Провадия, редовно призовани, се явява прокурор С. К..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице условията за разглеждане на делото. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Съдът докладва постъпило искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК от Районна прокуратура Варна -ТО Провадия, за вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража” по ДП № 257/2025 г. по описа на РУ Провадия, пр. пр. № 8959/2025 г. по отношение на обвиняемия Г. Я. П., с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозираното искането за вземане на мярка 1 за неотклонение по отношение на обв. Г. Я. П.. Нямам доказателствени искания. Няма да представям нови доказателства.

АДВ. П.: Допустимо е искането. Ще взема становище по същество.

Нямам доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм с направеното искане.

СЪДЪТ намира делото за изяснено и дава ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам искането за вземане на най- тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия и моля същата да бъде уважена. ДП е образувано на 20.06.2025 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

След събиране на достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление, на същата дата Г. Я. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Считам, че са налице предпоставките за вземане на МНО „Задържане под стража с оглед разпоредбата на чл. 63 от НПК, към която нормата на чл. 64, ал. 4 от НПК, препраща. От материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, предмет на разследването по настоящото досъдебно производство. В подкрепа на довода за наличие на обосновано предположение, моля да вземете предвид извършените разпити на свидетели, фиш за спешна медицинска помощ, постановление за назначаване на съдебно медицинска експертиза, изготвената справка съдимост, справка характеристични данни и приложените документи.

За престъплението за което е повдигнато обвинение на обвиняемият П. е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 г. Начинът на извършване на деянието и условията при които е извършено определят обвиняемия като личност с по- висока степен на обществена опасност, които обуславят и по висок риск от извършване на ново престъпление. Налице е реална опасност същият да извърши ново престъпление. Обстоятелството, че обвиняемият Г. Я. П. живее в един дом с пострадалото лице и в случай, че продължи да съжителства с нея е налице реална опасност да извърши ново престъпление, както споменах, включително такива против личността и против правосъдието. Налагането на по-лека мярка „Домашен арест“, „Гаранция“ или „ Подписка“ са недостатъчни за да защитят личният интерес на пострадалото лице. При конкретните обстоятелства е необходимо налагане на най- тежката мярка за неотклонение „ Задържане под стража“, тъй като както казах преди малко е налице реална опасност за извършване на друго престъпление. В този смисъл е практиката на Европейският съд по правата на човека.

С оглед на гореизложеното, моля да уважите искането на РП Варна- ТО Провадия, като вземете по отношение на обвиняемия Г. Я. П. най- тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, моля ви да не вземате найтежката мярка за неотклонение по отношение на подзащитният ми Г. Я. П., тъй като считам, че не са налице изискуемите кумулативно предпоставки на чл. 64 от НПК за вземане на най- тежката мярка за неотклонение „Задържане 2 под стража“. В случая биха били ефективни и някоя от по леките мерки, а именно „домашен арест“ например. Основанията ми да твърдя това са следните:

На първо място обвиняемият е неосъждан с чисто съдебно минало, срещу него не са водени досъдебни производства и няма такива и в момента, поради това и твърдението на прокуратурата за това, че е основание да се направи обосновано предположение, че той би могъл да извърши ново престъпление означават предубеденост, тъй като до момента той не е извършил престъпление, доколкото гражданина не е осъждан, не е доказано, че има извършено престъпление.

На второ място, няма основания за вземане на мярката тъй като той има известен адрес, работи и няма основания да се предполага,, че би напуснал пределите на страната и би се укрил от правосъдието с оглед за да попречи на досъдебното производство. Освен това е необходимо той да се грижи за двете си малолетни деца, тъй като пострадалата е в момента в болница.

Моля ви да определите на Г. Я. П. по-лека мярка за неотклонение, която ще бъде ефективна с оглед осъществяване целите на досъдебното производство.

ОБВИНЯЕМИЯ Г. Я. П.: Разбирам всичко.

СЪДЪТ ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ П. Д.:

ОБВИНЯЕМИЯ Г. Я. П.: Нямам какво да кажа.

СЪДЪТ, след като се запозна с искането на РП – Варна, с материалите от ДП №257/2025 г. по описа на РУ – Провадия и след като изслуша становищата на страните в днешното съдебно заседание, установи следното:

От страната на РП-Варна е направено искане на вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв.П., като е посочено, че същият е извършил престъплението, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ и е налице опасност да извърши друго престъпно деяние. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането на посочените в него основания.

Защитата намира, че следва да се уважи искането на ВРП, като основателно и явяващо се в интерес на задържания.

Защитникът на обвиняемия, адв. П. смята, че по отношение на подзащитният и следва да бъде определена по-лека мярка за неотклонение и предлага това да бъде „Домашен арест“, доколкото се изтъква аргумент наличието на две малки деца за които да се грижи обвиняемият към настоящият момент, предвид и болничната хоспитализация на майка им.

Обвиняемият не желае да каже нищо, във връзка с така направеното предложение.

В производство като настоящото – по реда на чл.64 от НПК за съда съществува задължение да прецени основателността на направеното искане от страна на прокуратурата, като обсъди наличието на двете визирани от закона кумулативни предпоставки за определяне на най-тежката мярка за 3 неотклонение, а именно: обосновано предположение за авторството на деянието за което да е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и извод за реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

По отношение на първата предпоставка за определяне не само на най тежката мярка за неотклонение, но и на всяка останала друга такава, а именно обоснованото предположение за авторството на деянието, съдът намира същата за налична, видно от показанията на разпитаните по ДП свидетели – св.Желязкова, св.Миткова, св.Алиева, св.Я., св.Добрева, хоспитализирането на пострадалата и проведения в тази връзка разпит на д-р.Атанасов, от които всички тях и другите писмени материали приложени по досъдебното производство - може да бъде изведен извод за наличието към настоящия момент в този начален етап от разследването на обосновано предположение за достатъчна степен на вероятност, с оглед събраните по делото доказателства, касателно авторството на деянието от страна на обв.Перов, за което му е предявено на 20.06.2025 г. обвинение за извършено от него престъпления по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр.чл.129, ал.1, от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години и по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години.

Всичко това мотивира настоящата инстанция да приеме, че е налице в достатъчна степен обосновано подозрение, изпълващо изискванията на чл. 63 от НПК, като всички изложени за противното аргументи от страна на защитника на обвиняемото лице, не се споделят и от настоящия съд.

За да бъде определена най-тежката мярка за неотклонение, законът изисква и наличие на втората кумулативна предпоставка, а именно опасност от укриване или извършване на ново престъпление. По отношение на опасността от укриване законът е предвидил, че тежестта на евентуалното наказание само по себе си, не може да обуслови тази опасност и е необходимо да се налице конкретни доказателства. Такива в настоящия случай не са представени пред съда, но това само по себе не би могло да бъде основание за определяне на различна мярка за неотклонение от поисканата, доколкото следва да бъде съобразена и опасността от извършване на престъпление.

Опасността от извършване на друго престъпление в случая съдът намира за установена – изводима от конкретиката на проявление на деянито за което му е предявено обвинение в извършване на престъпление против личността, по отношение на лице с което съжителства , а именно св.Желязкова, спрямо която са налични данни по делото и за други идентични прояви преди сочената за осъществена на 19.06.2025 г. , темпоралната продължителност в самия ден на осъщественото и начинът на измвършване . В този смисъл и посоченото е пряко относимо към въпроса за личната обществена опасност на обвиняемия, индиция в случая за налична завишена такава която е определяща за изводите в настоящото производство на съда.

Предвид горното, настоящият състав намира, че предложената мярка за неотклонение се явява адекватна, целесъобразна и законосъобразна, и към този момент би постигнала целите по чл. 57 НПК, като в този смисъл и искането се явява основателно. В този смисъл и несподелими са аргументите на защитата за определяне на различна от исканата МНО на обв.П. и в частност „Домашен арест“, която предвид вида и начина на извършване на деянието за което е предявено в тази фаза на разследването обвинение на 4 обв.П., не би препятствала опасността която е реална за извършване на престъпление, идентично с това, за което е привлечен към наказателна отговорност същия, т.к. именно в дома му в който живеят и заедно с пострадалата и децата им се сочи, че е осъществявано деянието, а грижата за децата им към настоящия момент е осигурена от близки при които майка им преди хоспитализацията ги е оставила . съдът

Предвид изложеното и на основание чл. 64, ал. 5 вр. чл. 63 от НПК, О П Р Е Д Е Л И:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, по отношение на: Г. Я. П., ЕГН: **********, с адрес **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред ВОС, в 3-дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, съдът насрочва разглеждането на делото пред ВОС на 27.06.2025 г. от 11.00 часа, за която дата и час, обвиняемия и неговият защитник - уведомени.

Съдебното заседание приключи в 10.40 ч.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ Секретар: _______________________

5