Решение № 4783 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4783 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100507240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД срещу разпореждане от 08.05.2025 г. на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20257880400256, с което същият е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че отказът е незаконосъобразен.

Поддържа, че освен сезиране на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело, в което бланкетно е посочен начин на изпълнение – налагане на запор на банкови сметки, и изпращане на покана за доброволно изпълнение, не са извършвани от името и за сметка на взискателя дейстия, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Твърди, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно.

Поддържа, че върху разноските за изпълнението, представляващи приетия за събиране адвокатски хонорар, не следва да се събира и начислява такса, тъй като тези разноски не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени 1 отказа на ЧСИ М.К. по изп. дело № 20257880400256 да намали претендираното адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и да намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ответникът по жалбата – взискателят П.И.П. е възражение в срока по чл.

436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че длъжникът дължи разноски за изпълнителното производство, тъй като с оглед липсата на доброволно плащане е станал причина за образуване и водене на изпълнителното производство. Оспорва, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Поддържа, че в случая следва да се съобрази обстоятелството, че се касае за парично вземане с определен размер, както и това, че длъжникът по изпълнителното дело не е заплатил доброволно същото, което предполага извършване на действия по принудително събиране на сумите.

ЧСИ М.К. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възражението на ответника по жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20257880400256 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ и с район на действие – СГС е образувано по молба на взискателя П.И.П. и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист № 7/20.03.2025 г., издаден на основание влязло в сила решение № 7/31.01.2025 г. по гр. д. № 144/24 г. по описа на РС – Трявна, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на П.И.П. сумата от 160 лв. – направени разноски в исковото производство, както и сумата от 5,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение/пенсия, запор върху вземания по банкови сметки, запор върху МПС, запор, опис и продажба на движими вещи в седалището на длъжника, както и възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти. Освен това с молбата са възложени на ЧСИ и всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и 2 договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Н., с предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по обрaзуване и водене на изпълнителното дело, срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., като в договора е удостоверено плащането му в брой.

С постановление от 16.04.2025 г. на ЧСИ М.К. са приети разноски по изпълнителното производство, както следва: разноски по изпълнителното дело – 350,00 лв. – адвокатско възнаграждение, такси по ТТРЗЧСИ – 205,80 лв. – обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата върху събраната сума – 61,80 лв. с ДДС.

На 17.04.2025 г. на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, в която е посочено, че задължението по изпълнително дело възлиза на сумата от 720,80 лв., от които – 165,00 лв. – присъдени разноски, 350,00 лв. – разноски по изп. дело и 205,80 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.04.2025 г.

Видно от запорно съобщение с изх. № 2992/16.04.2025 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД в „Общинска банка“ АД до размера на сумите, посочени в него.

С писмо с изх. № ЗСи – 101 – 2404 ≠ 1/23.04.2025 г. от „Общинска банка“ АД до ЧСИ М.К. банката е уведомила съдебния изпълнител, че от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло сумата от 720,80 лв.

На 28.04.2025 г. длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал възражение пред ЧСИ М.К. с искане да бъде намалено адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като върху разноските по изпълнението, представляващи приетия за събиране адвокатски хонорар, не следва да се начислява и събира такса по т. 26 от Тарифата.

На 08.05.2025 г. взискателят П.И.П. е депозирал становище, в което поддържа, че възражението следва да се остави без уважение като неоснователно, а при условията на евентуалност – да се намали до размера на сумата от 300 лв.

Със съобщение с изх. № 3506/08.05.2025 г. ЧСИ М.К. е уведомил длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, че възражението му с вх. № 3

4457/28.04.2025 г. е уважено частично, като размерът на адвокатското възнаграждение е намален до размера на сумата от 300 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

По жалбата срещу отказа на ЧСИ М.К. да намали адвокатското възнаграждение по изп. дело до сумата от 200 лв.:

Отказът на ЧСИ М.К., обективиран в съобщение с изх. № 3506/08.05.2025 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в частта за разликата от сумата в размер на 300 лв. до сумата в размер на 200 лв., е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

По делото са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., в чийто размер се включва възнагражение за образуване на изпълнителното дело и възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя.

С разпореждане на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение с изх. № 3506/08.05.2025 г., е уважено частично възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, като размерът на адвокатското възнаграждение е намален до сумата от 300 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. За да достигне до този извод, съдът съобразява обстоятелството, че се касае за парично вземане с определен размер, както и че длъжникът по изпълнителното производство не е заплатил доброволно вземането.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че действията на процесуалния представител на взискателя се изразяват само в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. По изпълнителното дело същият е извършил не само действия по образуване на изпълнителното дело, 4 но и действия по правна защита и съдействие и водене на изпълнителното дело.

Ето защо, жалбата в тази й част следва да се остави без уважение като неоснователна.

По жалбата срещу пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ЧСИ М.К. неправилно е включил разноските по изпълнението при определяне на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Разпоредбата на т. 26 ТТР към ЗЧСИ посочва, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Ето защо, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по см. на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по см. на т. 26 ТТР към ЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ/.

В случая, приетата с постановление от 16.04.2025 г. пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 61,80 лв. с ДДС следва да се намали до размера на сумата от 55,30 лв. с ДДС като последица от уваженото от ЧСИ възражение за намаляване на адвокатско възнаграждение /до размера на сумата от 300 лв./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника „Топлофикация 5

София“ ЕАД срещу разпореждане от 08.05.2025 г. на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20257880400256, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 300 лв. до сумата в размер на 200 лв.

НАМАЛЯВА приетата с постановление от 16.04.2025 г. пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от сумата в размер на 61,80 лв. с ДДС до сумата в размер на 55,80 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6