Решение № 147 от 30.07.2019, Районен съд - Левски

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Левски, 30.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№840 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от ***************

ЕАД, гр.С. против С.И.Х. *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 531,57 лв., представляваща неизплатено главно задължение по договор за кредит и сума в размер на 250,35 лв., представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №314 от 24.08.2018г. по ч.гр.д. №583/2018г. по описа на РС-Л..

Ищецът твърди, че на

18.10.2013г. между ответника и *************** ЕАД, бил сключен договор за потребителски кредит CREX-10398259, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1987,01 лв. Кредитът бил отпуснат на ответника под формата на финансиране на закупени от него стоки – кредитодателят заплатил за сметка на кредитополучателя задълженията на последния към съответния търговец. Твърди, че кредитополучателят удостоверил чрез полагането на подпис върху договора, че е получил заемната сума и че тя е опосредствана чрез финансираните стоки.

Последният от своя страна се задължил да възстанови на кредитодателя предоставената сума на 12 месечни погасителни вноски, установени по размер в погасителен план към договора и в поле „месечна погасителна вноска“ в договора.

Ищецът твърди, че плащанията по договора за кредит били преустановени от ответника на 20.11.2013г. Падежът на цялото задължение настъпил на 20.10.2014г., когато станал изискуем непогасеният остатък от кредита.

Твърди се, че на

10.01.2017г. между кредитодателя *************** ЕАД и ищцовото дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземането спрямо ответника, произтичащо от процесния договор за стоков кредит, станало *************** ЕАД. *************** ЕАД упълномощило ищцовото дружество да връчи на длъжника уведомление за прехвърляне на вземанията. Такова било изпратено до ответника чрез *************** ЕАД, но пратката била върната в цялост. Твърди се, че непогасената част от задължението на ответника възлизала на сума в общ размер на 781,92 лв., от които 531,57 лв. – главница и 250,35 лв.

– лихва за забава за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г. Иска се съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищцовото дружество направените от него в хода на исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв.А.А. - ПлАК, в който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Изложени са съображения, че ищецът не притежава правото на иск спрямо ответника, тъй като сключеният договор за цесия между кредитодателя и ищеца не бил произвел действие по отношение на ответника, предвид несъобщаването му за прехвърляне на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД. Наведен е довод, че уведомлението за извършената цесия не може да бъде надлежно връчено на длъжника чрез назначения му особен представител, тъй като самата нужда от назначаване на особен представител предполагала липсата на връзка между адвоката и ответника, като последният не бил формирал изрична воля конкретно лице да получава от негово име материално-правни изявления. Оспорва твърдението, че ответникът не е изплатил процесните задължения. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба до съда излага подробни съображения за неоснователност на наведените от особения представител на ответника доводи относно липсата на облигационно правоотношение между страните поради ненадлежно съобщаване на длъжника на договора за цесия.

Особеният представител на ответника в писмени бележки поддържа наведените в отговора възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №583/2018г. по описа на Районен съд – Л., че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №314/24.08.2018г. с която е разпоредено длъжникът С.И.Х. да заплати на ищеца в настоящото производство ***************ЕАД следните суми: 531,57 лв. – главница; 71,57 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2013г. до 20.10.2014г.; 250,35 лв. – лихва за забава за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г. – датата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018г.

- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се от Договор за потребителски кредит CREX-10398259 от 18.10.2013г., подписан между *************** ЕАД и ответника С.И.Х., в качеството й на кредитополучател, че дружеството е предоставило кредит в размер на 1987,01 лв., с който е финансирано закупуването от страна на кредитополучателя на спално обзавеждане „Симона Голд“ на стойност 1998,00 лв. от търговски партньор на кредитодателя. Кредитът е отпуснат при следните параметри: първоначална вноска – 141,00 лв.; месечна погасителна вноска – 189,43 лв. брой погасителни вноски – 12; годишен процент на разходите - 28,55%; такса за обработка на кредита – 286,13 лв. обща стойност на плащанията по договора заедно с първоначалната вноска - 2414,14 лв.

Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие сумата по отпуснатия кредит да бъде платена на упълномощен представител на търговския партньор, което представлява изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на паричната сума, предмет на договора. С подписване на договора за кредит ответникът е удостоверил, че е получил съответната стока от търговския партньор, както и че е получил опосредстван чрез стоката кредит в уговорения размер, платим от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

По силата на договора, за ответника е възникнало задължение да заплаща месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора – 12 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 189,43 лв., с падеж съобразно указаното в погасителния план, като падежната дата на последната погасителна вноска е 20.10.2014г. Съгласно договора, кредитополучателят заплаща на кредитора еднократно начислена такса за отпускане на кредита (такса за обработка на кредита), която е начислена и дължима при отпускането на кредита и ще бъде изплащана с всяка погасителна вноска.

В чл.14 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този Договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на Кредитополучателя. С подписването на договора, Кредитополучателят приема горното за уведомление по чл.99 от Закона за задълженията и договорите.

Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., че *************** ЕАД е прехвърлило в полза на ***************

ЕАД вземането си срещу ответника С.И.Х., произтичащо от договор CREX-10398259, съгласно

Приложение №1, неразделна част от договора за цесия.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по договора от цедента ***************ЕАД.

Установява се от пълномощно с нотариална заверка на подписите от 10.01.2017г., че цедентът *************** ЕАД е упълномощил цесионера *************** ЕАД да извърши уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, чиито вземания са предмет на договора за цесия.

Представено е уведомление до С.И.Х. от *************** ЕАД, чрез пълномощника си *************** ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит. Не са представени доказателства за получаване на уведомлението от длъжника.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната допълнителна съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде паричната сума, предмет на договора за кредит, по уговорения в договора начин – чрез финансиране на закупената от ответника стока. Установява се, че до датата на цесията от длъжника е изплатена сума в общ размер на 1670,00 лв., като са налице пет плащания, извършени на 23.10.2013г., 11.11.2013г., 18.11.2013г., 02.01.2014г., 10.02.2014г. Вещото лице изяснява, че при закупуването на финансираната стока е била заплатена първоначалната вноска в размер на 141,00 лв. При изслушването му вещото лице посочва, че със заплатената сума е била погасявана главница, лихва, както и застрахователна премия за застраховка на стоката.

Посочено е, че заплатената част от главницата е в размер на 1325,43 лв., като е останала непогасена главница в размер на 531,57 лв. За тази сума вземането е прехвърлено на цесионера. Незаплатена е останала лихва за забава в размер на 250,35 лв.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №583/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК. Съдебната практика приема, че е допустим иск по чл.422 ГПК имащ за предмет част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, в процесния случай – главница в размер на 531,57 лв. и лихва за забава в размер на 250,35 лв.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за потребителски кредит между *************** ЕАД и ответника, валидно прехвърляне на вземанията спрямо ответника по процесния договор в полза на ищеца, съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и *************** ЕАД. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена, установено е изпълнение на задължението на кредитодателя да предаде паричната сума, предмет на договора. По отношение на процесния договор за потребителски кредит е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013г.

Установява се, че страните по договора са постигнали съгласие кредиторът да финансира част от стойността на закупена от длъжника вещ при търговски партньор, като сумата по кредита е била изплатена директно на него и по този начин задължението на кредитодателя е било изпълнено. Ответникът С.Х. от своя страна се е задължила да възстанови сума в общ размер на 2414,14 лв., включваща първоначална вноска от 141,00 лв., която е била заплатена при закупуване на стоката, стойността на отпуснатия кредит – 1987,01 лв. и такса обработка кредит – 286,13 лв. Сборът от последните две суми (2271,14 лв. след приспадане на първоначално заплатената вноска от 141 лв.) е бил разсрочен на 12 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, всяка в размер на 189,43 лв.