Определение № 289 от 26.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Шумен, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500152 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу определение №634/13.03.2024г. по гр.д.

№628/2024г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е върнал исковата му молба срещу Административен съд-Варна. Сочи, че определението се явявало недопустимо на няколко основания-съдът се бил произнесъл по нередовна искова молба, компетентен да се произнесе по молбата се явявал административния съд. По законосъобразността на акта сочи, че бил предявил иск срещу Административен съд-Варна за нарушение на вътрешното право-било му отнето СУМПС, а той нямал такова, но не знаел защо съдията квалифицирал иска като такъв по чл.2 от ЗОДОВ. Нито настоящия съд бил компетентен да разгледа делото, нито Административен съд-Добрич. Районен съд-Варна, Районен съд-Девня и Районен съд-Провадия не били повдигнали спор за подсъдност на делото. Административен съд-Добрич също не бил компетентен, тъй като не бил приложим чл.8 от ЗОДОВ. Следвало да се повдигне спор между Районен съд-Шумен или Административен съд-Добрич или Административен съд-Варна. Излага също, че исковата му молба не била по ЗОДОВ.

Съгласно определение №189/17.08.2022г. по ч.гр.д.№2246/2022г., І г.о., били допустими искове за нарушение на вътрешното право. Моли съдът да обезсили обжалваното определение и върне делото със задължителни указания за вкарване в редовност и повдигане на спор за подсъдност. А ако приеме, че определението е допустимо, да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно моли, да бъде отменено и частната жалба решена по същество, като съдът повдигне спор за подсъдност или я върне със задължителни указания за повдигане на спор.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.

Обстоятелството, редовна ли е била исковата молба към момента на постановяване на 1 обжалваното определение, не касае допустимостта на последното, а е въпрос по правилността му.

Не би могло да се приеме и че Шуменски окръжен съд не е компетентен да постанови обжалваното определение, доколкото с определение №178/05.03.2024г. по ч.гр.д.

№106/2024г. на ВнАС, подадената от Недалчев искова молба по предявени против Административен съд-Варна искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди е изпратена за разглеждане от Шуменски районен съд, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, по която искова молба е образувано гр.д.№628/2024г. по описа на ШРС, по което е постановено атакуваното определение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за основателна, поради следното:

Адм.д.№1474/2023г. по описа на Административен съд Варна е образувано по искова молба, предявена от Н. А. Н. против Административен съд-Варна за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. С определение №1979/11.07.2023г. производството по административното дело е прекратено, поради наличие предпоставките на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, и делото изпратено по подсъдност на Административен съдДобрич. По исковата молба е образувано адм.д.№439/2023г. по описа на Административен съд-Добрич, като с определение №376/21.07.2023г. производството по административното дело е прекратено и същото изпратено по подсъдност на Варненски районен съд. В мотивите си съдът е приел, че независимо дали предявените искове следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД или като такива по чл.2 от ЗОДОВ, то същите се разглеждат по реда на ГПК от съответния родов съд с оглед цената на исковете, или в случая Варненски районен съд. Поради отводи на съдиите от РС-Варна, РС-Девня и РС-Провадия, попадащи в съдебния район на Окръжен съд-Варна, с определение №178/05.03.2024г. по ч.гр.д.№106/2024г. на ВнАС, исковата молба на Н. е изпратена за разглеждане от Шуменски районен съд. По същата е образувано гр.д.№628/2024г. на ШРС.

С определение 634/13.03.2024г. по гр.д.№628/2024г. на ШРС, исковата молба на Н. А. Н. срещу Варненски административен съд е върната, на основание чл.130 от ГПК и е прекратено производството по делото. В мотивите на определението си съдът е посочил, че доколкото в исковата молба ищецът обосновава претенцията си с обстоятелството, че претърпял посочените вреди в резултат на незаконосъобразни действия на съдии в Административен съд - Варна при постановяване на решение № 576/26.04.2023 г. по КНАХД № 840/2022 г. по описа на ВАдмС и обстоятелството, че съдът не е обвързан с правната квалификация на иска, дадена от ищеца, то предявените искове се явявали такива по чл. 2 от ЗОДОВ /както по принцип отговарят правозащитните органи във връзка с тяхната правораздавателна дейност/. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ можело да се търси точно по този закон, т. е. по специалния закон. Материалноправната норма на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, изчерпателно уреждала хипотезите, в които държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или 2 съда. Изложеното от ищеца в исковата молба, че е недоволен от решение № 576/26.04.2023 г., постановено по КНАХД № 840/2022г. на Административен съд-Варна, с което било потвърдено атакуваното решение, постановено по НАХД № 1673/2021 г. на ВРС, с което му било наложено административно наказание, и се чувствал „засегнат“ от това решение, не попадало в изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ, чийто обхват не може да бъде разширяван по пътя на тълкуването. Поради това и съдът приел, че липсвал правен интерес от производството по делото, което се я в я в а л о абсолютна процесуална предпоставка, за която следи служебно. Посочил е също, че доколкото решение № 576/26.04.2023 г. по КНАХД № 840/2022 г. на ВАдмС било окончателно и влязло в сила, то с актуалната редакция на чл. 70, ал. 1 от ЗАНН /ДВ бр. 109/2020 г. в сила от 23.12.2021 г.

/, бил разширен предметният обхват на подлежащите на разглеждане по реда на този раздел актове, като в него се включвали и решенията на районния съд и административния съд /арг. от чл. 70, ал. 1, т. 7/. По този начин законодателно бил уреден въпроса относно реда за възобновяване на решения на районния съд и административния съд, както и относно органа, който следва да разгледа искането за възобновяване. Съобразно разпоредбата на чл.

73 от ЗАНН, искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира това процедиране за неправилно.

Налице е неправилно квалифициране на заявените претенции от първоинстанционния съд.

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, ищецът е предявил претенции за заплащане обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу Варненски административен съд, обосновавайки същите с твърдения за допуснати нарушения при постановяване на решение № 576/26.04.2023 г., постановено по КНАХД № 840/2022 на Варненски административен съд.. Предвид това и доколкото се претендира обезвреда от правораздавателна дейност на административен съд, то претенциите намират основанието си в разпоредбата на чл.128, ал.1,т.6 от АПК. Съгласно сочената разпоредба, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

От изложените твърдения в исковата молба може да се направи извод досежно търсената от ищеца защита. Дали същите са основателни и налице ли са предпоставките на чл.128, ял.1,т.6 от АПК е въпрос по същество на спора. Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

С оглед неправилната квалификация, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и извършване на преценка подсъден ли му е спорът, по така дадената правна квалификация.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение №634/13.03.2024г. по гр.д.№628/2024г. на ШРС, като връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и извършване на преценка досежно подсъдността на спора.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4