Решение № 1080 от 03.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „С.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 58 001, 55 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.

Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два 1 месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „С.” ЕООД към 30.05.2022 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване. В справката е посочено, че в тежест на молителя са възникнали и задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.

Общият размер на тези публични задължения е 58 001, 55 лв. Възникването на описаните по вид и размер задължения не се оспорва от дружеството-молител, което е длъжник по тях, като дори напротив този факт се признава от него в процеса, тъй като то се позовава на неговото осъществяване в отправеното до съда искане за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това от заключението на изготвената в производството съдебноикономическа експертиза се установява, че посочените задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви върху тях, които са в общ размер от 58 001, 55 лв., са надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, поради което следва да се приеме, че 2 той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни действия по тяхното осчетоводяване. Осчетоводяването на описаните задължения от „С.” ЕООД представлява признание и на факта на тяхното съществуване към 01.06.2022 г., към който те продължават да фигурират в неговото счетоводство като непогасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.

Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.

Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата търговска дейност.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 58 001, 55 лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал.

1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към датата на сезиране на съда – 01.06.2022 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на почти всички задължения, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка /към 01.06.2022 г. не е настъпил падежът само на едно задължение, което е това за корпоративен данък за 2021 г., но то също е станало изискуемо до края на устните състезания по делото, защото падежът му е на 30.06.2022 г./.

След като в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансовоикономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа 3 експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни активи е 80 000 лв., а към 31.12.2020 г. тази стойност възлиза на 180 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати търговецът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, както следва: към 31.12.2019 г. в размер на 37 000 лв., а към 31.12.2020 г. в размер на 86 000 лв. В производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочените моменти „С.” ЕООД е притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на търговското дружество към изследваните две дати са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при анализ на финансовото състояние на молителя към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тези стойности.

При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на молителя към края на финансовите 2019 г. и 2020 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че тази на наличните краткотрайни активи е поголяма от тази на краткосрочните задължения. Това означава, че към посочените дати търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е много над референтната стойност от 1 – от 2, 1622 към 31.12.2019 г. и от 2, 0930 към 31.12.2020 г. Следователно към края на 2019 г. и 2020 г.

„С.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.

В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2021 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, е намаляла многократно спрямо предходния отчетен период, като вече възлиза на сумата от 1 000 лв., представляваща стойността на наличните парични средства. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата, които да не са осчетоводени. Ето защо съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на 4 молителя към 31.12.2021 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.