Решение № 301 от 09.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Благоевград, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500338 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. И. Т., ЕГН **********, и Д. Н. Т., ЕГН **********, против Решение № 37 от 17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 895/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.

С обжалваното решение № 37/17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 895/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев е отхвърлен иска на А. И. Т., ЕГН **********, и Д. Н. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, да бъде разпределено между тях и А. Ш. Л., ЕГН **********, и З. Х. Л., ЕГН **********, двамата с адрес **, ползването на Урегулиран поземлен имота парцел V (пети), отреден за имоти с планоснимачен № 131 (сто тридесет и едно) и имот с планоснимачен № 132 (сто тридесет и две) от квартал 2 (втори) с площ за парцела от 914 кв. м. по действащия план на село Мосомище, община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на Общината, при съседи за парцела: от изток -улица, от запад - УПИ парцел ХV (петнадесети), от север -УПИ парцел IV (четвърти) и УПИ парцел II (втори) и от юг- парцел VI (шести), при дялове от 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. И. Т., ЕГН **********, и Д. Н. Т., ЕГН **********, против Решение № 37 от 17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 895/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. Жалбоподателите сочат, че така постановеното решение е неправилно незаконосъобразно и необосновано.

Твърдят, че първата ищца на основание нотариален акт за дарение на 1 недвижим имот № *** година по описа на районен съд - Гоце Делчев, вписан в партидна книга № *** по описа на съда, е собственик на 1/8 идеална част от имота. На основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** година по описа на Е.Л., нотариус с район на действие РС - Гоце Делчев, вписан във вх.р. №** г. по описа на Службата по вписванията, А. Т. е собственник на 1/4 идеална част от имота и на основание нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ** година по описа на В.Б., нотариус с район на действие района на Районен съд град Гоце Делчев, вписан в дв.вх р.

№ *** година по описа на службата по вписванията, двамата жалбоподатели са собственици общо на 1/8 идеална част от имота в режим на СИО.

Жалбоподателите сочат, че двамата ответници, които са съпрузи, са собственици на основание нотариален акт за покпуко - продажба на недвижим имот № *** година по описа на Е.Л., нотариус с район на действие района на Районен съд град Гоце Делчев, вписан в дв.вх р. № ** г. по описа на Службата по вписванията на 1/2 идеална част от имота.

Твърдят още, че в хода на производството по делото са изследвани всички въпроси касаещи иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС - а именно налице ли е съсобственост между страните по отношение на имота чието разпределение се иска, възможно ли е да се формира решение на мнозинството за ползване на имота, както и да съобрази правата на съсобствениците в съсобствеността.

Сочат, че в хода на процеса е установено че страните са съсобственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел V /пети /, отреден за имоти с планоснимачен № 131 и имот с планоснимачен № 132 от квартал 2 /втори/ с площ за парцела от 914 кв. метра , по действащия план на село Мосомище , община Гоце Делчев , област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на Общината, при съседи за парцела: от изток -улица, от запад - УПИ парцел XV/петнадесети /, от север -УПИ парцел IV/четвърти / и УПИ парцел- II/втори / и от юг- УПИ парцел VI/шести /, при равни квоти за всяка една от страните по на 1/2 идеална част.

Твърдят, че са неоснователни изводите на съда, че е налице неформално споразумение между праводателите на жалбоподателите и на праводателите продавачи на ответниците - сем. Гарбавилови, че е налице споразумение относно начина на ползването на съсобствения имот от предходните съсобственици, поради което не е основателно искането за допускане на разпределението на ползване.

Сочат, че не е изследван въпросът, че са налице нови собственици и че по делото не е установено че фамилиите Д. и Г. /бивши съсобственици в имота/ са имали неформално съгласие относно ползването на имота, както и че е налице масивна ограда в имота.

Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 37 от 17.02.2025 година, постановено по гр.д. № 895/2022 г. по описа на Районен съд -Гоце Делчев, като неправилно незаконосъобразно и необосновано, както и да бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А. Ш. Л. и З. Х.

Л., двамата от с.Мосомище, обл.Благоевград, чрез адв. И. З. З. от АК - гр.

Благоевград, с който оспорват изцяло въззивната жалба, като считат същата за неоснователна.

Сочат, че обжалваното решение, постановено от Районен съд - Гоце Делчев, е правилно и законосъобразно, като съдът е анализирал и съпоставил всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключенията на вещото лице, за да направи своите правни изводи и да мотивира и обоснове решението си.

Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че постигнатото разпределение от праводателите на страните не е вредно за общата вещ и не е налице промяна в съществените обстоятелства /“нови собственици“ не е съществено обстоятелство/, които да налагат извършването на ново разпределение на ползването на недвижимия имот. Сочи, че макар да не е отразено в мотивите на съда, по делото е установено и друго много важно обстоятелство - оградата минава по границата между имот планоснимачен 2 номер 131 и имот планоснимачен номер 132, т. е. начина на ползване между съсобствениците е установен още при закупуването на недвижимия имот от праводателите на страните по делото през 1961 година и не е променян по днес.

Молят да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените разноски по делото.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

С исковата молба ищците са поискали да бъде разпределено ползването на Урегулиран поземлен имот парцел V (пети), отреден за имоти с планоснимачен № 131 (сто тридесет и едно) и имот с планоснимачен № 132 (сто тридесет и две) от квартал 2 (втори) с площ за парцела от 914 кв. м. по действащия план на село Мосомище, община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на Общината, при съседи за парцела: от изток -улица, от запад - УПИ парцел ХV (петнадесети), от север -УПИ парцел IV (четвърти) и УПИ парцел II (втори) и от юг- парцел VI (шести), при дялове от 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили основателността на молбата. Твърдят, че праводателите на страните са станали съсобственици на незастроен недвижим имот. Впоследствие всеки от тях е застроил жилищна сграда и съсобствеността върху дворното място си разпределили в реални дялове, между които била поставена ограда. Това е довело до заснемането на двата реални дяла като самостоятелни имоти, обозначени с различни номера.

Макар по документи страните да са съсобственици на по 1/2 идеална част от 3 парцел, всеки от тях е собственик на самостоятелен имот, в който е построена и жилищната му сграда. От продавача, от който придобили собствеността на имота, ответниците знаят, че мястото, откъдето е техният вход е придадено по плана от общински имот.

Пред първата инстанция са разпитани свидетели, а и е назначено и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е изготвило един вариант на разпределение на ползването на процесния недвижим имота, придружен със скица за предложеното разпределение. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че поради начина на фактическо ползване на имота и застроените в него сгради не е възможен друг вариант на ползване.

Решаващите мотиви на първата инстанция са свързани с наличието на ограда в имота, която в случая е бетонен или тухлен цокъл, с поставени в него циментови колове и с оградна мрежа. Независимо от спора кога точно е изградена оградата, съдът намира, че с поставянето в имота, съсобствениците към онзи момент са разпределили помежду си ползването на процесния имот. Споразумението е неформално, но разпоредбата на чл. 32, ал.1 ЗС не съдържа изискване за форма на това споразумение, поради което и същото може да се установява с всички доказателствени средства и има обвързваща страните сила, както и писменият договор. Съответно е задължително както за ищците, така и ответниците. Промяна на разпределението на ползване може да бъде постановено от съда, ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ или ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието. В настоящият случай постигнатото между страните предходно разпределение не е вредно за общата вещ, поради което не е налице това условие, за да се уважи иска и съдът да извърши ново разпределение на ползването на процесните имоти. Не е налице и промяна в съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието.

В случая предвид настъпилото правоприемство са променени съсобствениците на имота, което не е основание за ново разпределяне на правото на ползване на имота. Промяна на обстоятелствата, даваща възможност за ново разпределяне правото на ползване представлява например промяна на границите и площта на съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността, които пречат на уговореното реално ползване, ново строителство или премахване на съществуваща постройка, каквито в настоящия случай не са налице.

С оглед изложеното, с постановеното по делото решение, съдът е отхвърлил предявения иск.

При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита оплакването за неправилно приложение на материалния закон за 4 неоснователно.

Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е исково, а е спорно производство по съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.

Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила (Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС).