Определение № 604 от 23.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600902 по описа за 2024 година Производството е по реда на ч.249, ал.3 от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от адв. Ц. З. и адв. Т. З., защитници на подсъдимия А. Ч. П., срещу протоколно определение, постановено на 21.11.2024 г. по НОХД № 200/2024 г. по описа на РС – К.. С определението районният съд е оставил без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство по делото и връщане на делото на прокурора.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Правят се оплаквания, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на подсъдимия. Защитниците изразяват становище, че тези нарушения се свеждат до съдържанието на обвинителния акт, инициирал съдебното производство, който намират, че не отговаря на изискванията на закона и не съдържа изискуемите реквизити, съгласно НПК и ТР № 2/2002 г. на ВКС. Сочи се, че тези недостатъци водят до невъзможност подсъдимият А.

П. и неговите защитници да разберат за какво точно престъпление му е повдигнато обвинение.

В жалбата се прави възражение относно това, че в хода на ДП са установени две лица, за които според защитниците се извеждат обективни данни за държане на придобитата и транспортирана дървесна маса. Тези лица обаче били разпитани единствено като свидетели, но не са привлечени като обвиняеми, предвид безспорните данни по ДП. Сочи се също, че в хода на ДП не били събрани доказателства за това, че дървесната маса е от горския фонд на ТП ДГС Г. или от частен имот, попадащ в горска територия. Твърди се в частната жалба, че по делото следва да бъде доказан незаконния произход на предмета на престъплението, като той се определя от специалните нормативни 1 актове – Законът за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Наредба №8/2011 г. за сечите в горите.

Защитниците излагат аргументи още, че по делото не е несъмнено доказано, че подсъдимият е управлявал процесния товарен автомобил, като с това си поведение е реализирал изпълнителното деяние, визирано в чл.235, ал.2 от НК „транспортиране“ на предмета на престъплението. Сочи се, че защитниците не могат за преценят дали правилно е прието в обвинителния акт, че дървесният материал е добит незаконно и то от другиго, тъй като от доказателствата по делото не е установено, че инкриминираната дървесина не е била маркирана, както и подсъдимият не е има документ, позволяващ превозването й. Твърди се още, че по делото не се знае къде се намира инкриминираната дървесина – в дворовете на свидетелките, временен склад в ТП ДГС Г., на друго място или веща е употребена или погинала.

Излагат се твърдения още, че по делото не е установено от служители на Териториално поделение на Държавно горско стопанство /ТП ДГС/ - Г. незаконна сеч. Твърди се, че не е изследвано обстоятелството дали дървата за огрев са от дворовете на двете свидетелки, дали са били добити от други техни имоти, попадащи в горска територия или по друг начин. Намират, че по никакъв начин не се установява несъмнено и безспорно авторството на деянието и предмета на престъплението. Считат, че основното изискване за правилно, безпристрастно и ясно протичане на ДП е да се събират доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитата, което не е направено. С оглед обстоятелството, че не са събирани доказателства в полза на защитата на подсъдимия, намират, също че е допуснато съществено процесуално нарушение.

Предвид така изложените аргументи в жалбата защитниците считат, че посочените процесуални нарушения са съществени и накърняват основните права на подсъдимия, да научи в какво престъпление е обвинен, и да организира успешно защитата си. Сочат, че тези нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, но биха могли да бъдат отстранени ако делото бъде върнато на прокурора, за да ги отстрани.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото установи следното:

Частната жалба е депозирана от активно легитимирана да стори това страна в законоустановения срок в чл.249, ал.3 вр. с чл.342, ал.1 от НПК, поради което е допустима. По същество обаче частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение и атакуваното определение да бъде потвърдено.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. по НОХД № 200/2024 г., състав на РС – К. е оставил без уважение искането на защитниците адв. Ц. З. и адв. Т. З., направено по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

2

Постановеното определение е правилно и обосновано, тъй като както в хода на проведеното по делото досъдебно производство, така и при съставянето на обвинителния акт, с който на подс. А. Ч. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.235, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, въззивният съд намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и до невъзможност същият да разбере повдигнатото му обвинение.

Всички изложени аргументи от защитниците в частната жалба по същността си представляват възражения за допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, които съгласно чл.248, ал.4 от НПК не следва да се обсъждат в разпоредителното заседание по делото. Тяхното обсъждане следва да бъде направено в хода на съдебното следствие по делото.

Въззивният съд намира, че обвинителният акт, инициирал съдебното производство по НОХД № 200/2024 г. отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК като съдържа всички необходими реквизити. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени престъплението, което прокурорът намира, че е извършил подсъдимия и механизма на извършване, времето, мястото и начинът му на извършване, стойността на транспортирания и разтоварен дървен материал, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на подсъдимия и доказателствения материал, от който счита, че изложените обстоятелства се установяват. Заключителната част на обвинителния акт е в унисон с обстоятелствената част и съдържа словесно и цифрово изписване на престъплението в извършването, на което е обвинен подсъдимият А. П.

По отношение на възражението, направено с частната жалба за това, че прокуратурата, не е привлякла две от свидетелките по делото към наказателна отговорност, с оглед на това че имало доказателства за извършено от тях престъпление, следва да се има в предвид обстоятелството, че правомощие единствено на прокуратурата в Република България е да преценява кои лица следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Това правомощие е закрепено в чл.127, т.3 от Конституцията на Република България, като извън правомощията на съда е да дава указания на прокурора кои лица да преследва наказателно.

На следващо място относно възражението, че в хода на ДП не били събрани доказателства за това, че дървесната маса е от горския фонд на ТП ДГС Г. или от частен имот, попадащ в горска територия, въззивният съд намира същото за такова по събирането на доказателства и респ. не следва да бъде обсъждано на осн. чл.248, ал.4 от НПК в рамките на разпоредителното заседание. Така и всички останали възражения, изложени от защитниците в частната жалба, които са повторени по няколко пъти, представляват възражения касаещи допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, които не следва да се обсъждат в разпоредителното заседание, респ. и в съдения акт, касаещ проверката на атакуваното определение по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Такива възражения са твърденията, че по делото не е несъмнено доказано, че 3 подсъдимият е управлявал сочения в обвинителния акт товарен автомобил, като с това си поведение е реализирал изпълнителното деяние, визирано в чл.235, ал.2 „транспортиране“ на предмета на престъплението. Това, че от доказателствата по делото не е установено, че инкриминираната дървесина не е била маркирана, както и подсъдимият не е има документ, позволяващ превозването й също подлежи на изследване в хода на съдебното производство по делото, както и всички изложени от защитниците възражения. Всички тези обстоятелства следва да бъдат доказани от държавния обвинител посредством доказателствата и доказателствените средства, уредени в процесуални закон в хода на съдебното следствие по делото.

Не отговаря на обективната действителност, твърдението изложено в частната жалба, че по делото не се знае къде се намира инкриминираната дървесина – в дворовете на свидетелките, временен склад в ТП ДГС Г., на друго място или веща е употребена или погинала. По делото са приложени разписки за отговорно пазене серия Р014 №****** и серия Р014 №*******, и двете от 29.03.2023 г., подписани от получилите дървесината свидетелки Ц. С. и Л. Б. и /л. 13 и л.14 от ДП/, от което следва, че понастоящем дървения материал се съхранява от тях.

С оглед на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. по НОХД № 200/2024 г. по описа на РС – К. по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4