Решение № 2042 от 22.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. Плевен, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430103564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Топлофикация София, ЕИК *****, срещу „САМАРИЯ“ ООД, ЕИК *****, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 53,86 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 06.2021 г. до 01.2023 г., сумата от 10,73 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2021 г. до 05.08.2024 г., както и сумата от 17,72 лв. дялово разпределение за периода от 07.2021 г. до 02.2023 г. и 4,41 лв. лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение, за периода от 31.08.2021 г. до 05.8.2024 г., ведно със законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№2386/2025 г. по описа на РС Плевен.

В исковата молба се твърди, че е подадено заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, като е образувано ч.гр.д.№2386/2025 г. по описа на РС Плевен, но в срока по чл. 414 ГПК е депозирано заявление, поради което на осн. чл. 415 ГПК предявяват настоящата искова молба. Ищецът счита, че спорното право произтича от неоснователно обогатяване, тъй като между страните няма сключен договор за топлоснабдения и собствен на ответното дружество имот, находящ се в ***********, с аб. №******, инсталация №******. Ищецът твърди, че е изпратено писмо-покана за заплащане ***** г. но към момента не е постъпило плащане.

Ищецът формулира довод за това, че ответното дружество не изпълнило задължението си да сключи договор според българското законодателство, а за процесния период имало действащи ОУ на ТЕЦ-София АД, одобрени с Решение №ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, в сила от датата на решението. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС, се извършвало по система за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Според ищеца, съгласно чл. 155,ал.1,т.2 ЗЕ сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот са начислени от ТЕЦ-СОФИЯ АД по 1 прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период изготвили изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – ТЕЦ СОФИЯ АД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. По този метод били издадени и изравнителните сметки за процесния топлоснабден имот, тъй като съгласно ОУ, ако е налице сума за доплащане, тя се добавя към първата първата дължима сума за процесния период, а ако е налице сума за възстановяване, тя служебно се приспада от просрочените задължения.

Претендираната законна лихва сочи, че произтича от чл. 40,ал.1, глава 4 от ОУ, която уреждала задължението на купувача на ТЕ, а именно да заплати месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. По точка четвърта от указанията на съда, ищецът уточнява, че лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение е дължима на осн. чл. 84 ЗЗД, след като е поканил ответника.

В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „САМАРИЯ“ ООД, който счита предявените искове за неоснователни. Ответникът твърди, че част от исковия период е за време, през което ответникът все още не е притежавал правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това било така, защото съгласно приложения от него нотариален акт, е придобил имота на 14.06.2022 г., респ. 27.09.2022 г. датата на вписване в АВ и за исковия период от 07.2021 г. до придобиването на имота, топлоснабдения имот е притежаван от праводателите на ответника. Ответникът оспорва юридическия факт от който произтича спорното право, а именно неоснователно обогатяване, по причина, че между страните съществува договор №**********/17.02.2023 г. Според ответника наличието на договор изключва възможност за предявяване и уважаване на иск с правно основание неоснователно обогатяване, тъй като този иск има субсидиарно приложение.

Ответникът твърди, че инсталацията на входа е изградена по т.н. „хоризонтална схема“ на разпределение, топлинната енергия постъпвала в отделните имоти през една единствена точка на присъединяване и мерене на физически постъпваща енергия чрез търговски уред, работещ с физически величини и параметри на флуида – ТОПЛОМЕР.

По тази схема според ответника, отделните отоплителни тела не разполагат с ИРИ.

Съответно отоплителното тяло, разположено в гаража е било надлежно пломбирано по смисъла на Наредба №16-334 от 06.042007 г., и на по-късен етап е демонтирано от третото лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Именно поради това ответникът счита, че не дължи нито една от претендираните суми, тъй като имотът не е бил топлоснабден.

Ответникът твърди, че горепосочените обстоятелства са констатирани в други съдебни производства пред РС Плевен, приключили с влязла в сила съдебни решения, които се отнасяли до праводателите на ответника, но обхващали фактите: извършвано ли е топлоснабдяване в имота при демонтиран топломер и в частност пломбирано отоплително тяло в гаража, както и кога е демонтирано. Топлофикационното дружество опитало неколкократно да начисли суми по партидата на конкретния имотна предходен собственик и на последващ такъв, без да съобрази, че никога не са извършвани реални отчети, без да съобрази изготвения протокол от техник на „Техем сървисис“ ЕООД за монтаж на уреди и измерване от 12.04.2024 г. Ответникът счита, че до тази дата не е потребена енергия, тъй като предходния уред е бил демонтиран.

Съгласно действалата към периода Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., параграф 1, т.12 Пломбирано отоплително тяло е тяло, към което е спряно топлоподаването чрез затваряне и пломбиране на спирателна арматура, а не чрез физическо отделяне от сградната отоплителна инсталация. Ако пломбата била здрава, номера отговарял на първоначално монтираната, то не следвало да се начислят суми за топлинна енергия.

Ответникът сочи още, че посочените фактури от 31.07.2023 г. не били приложени 2 нито към заявлението, нито към исковата молба, а всички фактури получени по ел. адрес били оспорени в приложението на инвойс.бг. Ответникът сочи, че прилага и кореспонденцията между двете дружества относно дължимите суми.

В с. з. ищцовото дружество редовно призовано не се явява и представлява.

В с. з. ответникът представляван от адв. А., оспорва предявените и счита, че са неоснователни, претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№***** г. на ищеца е образувано гр.д.№48227/24 г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Плевен, пред който е образувано ч.гр.д.

№2386/2025 г. и е издадена Заповед за изпълнение №***** г., с която „Самария“ ЕООД е осъдена да плати на ТЕЦ СОФИЯ ЕАД сумата от 53,86 лв. главница за периода от 06.2021 г. до 01.2023 г. и сумата от 10,73 лв. лихва за периода от 01.12.2021 г. до 05.08.2024 г., сумата от 17,72 лв. за дялово разпределение за периода от 07.2021 г. до 02.2023 г., и сумата от 04,41 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2021 г. до 05.08.2024 г.

В срока о чл. 414 ГПК постъпило възражение с вх. №16233/22.02.2025 г. от ответника, поради което с Разпореждане №6859/23.05.2025 г. са дадени указания на заявителя на осн. чл. 415,ал.1,т.1 ГПК да предяви иск. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 27.05.2025 г. Представени са доказателства за предявена искова молба на 09.06.2025г.

На 11.09.2002 г. ОС на ЕС гр. София, ***** взело решение да се сключи договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „Кемстийл“ ЕООД и упълномощаване на М.Т. да представлява ЕС при сключване на договора.

С договор №***** г. Етажна собственост –гр. София, *****, като възложител и „Кемстийл“ ЕООД като изпълнител, е възложено доставка и монтаж на разпределители на топлинни разходи и винтили и извършване на услуга „топлинно счетоводство“ от изпълнителя в жилищна сграда с 57 абоната.

С договор от 11.10.2004 г. „Кемсийл“ ЕООД прехвърлило на „Техем сървисис“ ЕООД правата ии задълженията си по договори за топлинно счетоводство на разходите за отопление и и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи, описани в приложение №1.

От договор за замяна, сключен на 14.06.2022 г., обективирано в нотариален акт ************ г., се установява, че М.Г.Г. и П.М.Г. прехвърлили на „САМАРИЯ“ ООД правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, *****, **********. Нотариалния акт е вписан с два входящи номера - ******** Следва да се посочи още в нотариалния акт е допусната техническа греша при изписване на годината на сключването на договора, като вярно посочена е годината, която е изписана словом.

Със заявление от 07.02.2023 г. ответникът е отправил изявление към ищцовото дружество за сключване на договор съгласно общите условия на топлофикационното дружество за обект на адрес гр. София, *****, *****, с инсталация №******, договорна сметка ******.

На 17.02.2023 г. е сключен договор между страните ***** по силата на който ищец като продавач да продаде топлинна енергия на ответникът „Самария“ ООД за обект с адрес: гр. София, *****, *****, инсталация *****, срещу задължението на ответникът да заплаща цената на съответната услуга.

3

С уведомление от 07.08.2023 г. ищецът уведомил ответникът, че към 04.08.2023 г. за горепосочения обект, дължи 153,66 лв. за периода от 05.2021 г. до 06.2023 г. и покана сумата да бъде платена в 7-дневен срок от получаване на писмото.

С уведомление от 20.05.2024 г. ищецът уведомил ответното дружество, че към 17.05.2024 г. дължи суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за ***** с инсталация №****** за периода от 06.2021 г. до 04.2024 .г в размер на 114,68 лв. и покана в 7-дневен срок от датата на получаване на писмото сумите да бъдат изплатени.

Уведомлението е връчено на ответника на 04.06.2024г.

От представеното на л.24 удостоверение се установява, че адресът ******** е идентичен с настоящия – ******

От заключението на приетата и неоспорена по делото ССчЕ се установява, че първоначално за исковия период са издадени фактури на М.Г., но поради късна промяна на партидата(01.03.2023 г. М.Г. прехвърля партидата на „Самария“ ООД), са издадени кредитни известния, а сумите били префактурирани на „САМАРИЯ“ ООД.

След прегледа на документите в ТЕЦ-извлечения от сметка на задълженията за процесния обект- *****, за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г. и 05.2022 г. до 04.2023 г. е начислена главница в размер на 53,86 лв., от която 39,31 лв. отопление и 14,55 лв. дялово разпределение. Лихвата за забава за главница за отопление в размер на 7,83 лв., а лихвата за главница дялово разпределение – 2,90 лв. Вещото лице посочва, кои от фактурите са за периода преди 14.06.2022 г. и начислените по тях суми. Вещото лице е заключило още, че за периода след 1.06.2022 г. са относими фактури с дата 31.03.2023 г., 31.07.2023 г., и съобразно тях, е изчислило втори вариант. Топлофикационното дружество претендирало главница, но в претендираната главница била включена и сума за услуга дялово разпределение. За исковия период начислената главница за отопление 06.20221 г. до 04.2023 г. е 39,31 лв. с лихва от 7,83 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 05.08.2024 г., и 32,27 лв. услуга дялово разпределение за периода от 07.2021 г. до 02.2023 г. и лихва от 7,31 лв. за периода от 31.08.2021 г. до 05.08.2024 г.

За периода след 14.06.2022 г., вещото лице е заключило, че дължимата главница е в размер на 4,89 лв., 3,88 лв. услуга дялово разпределение и лихва 1,81 лв. по фактури ********** г. и дялово разпределение в размер на 11,64 лв. и 2,67 лв. лихва. От така начислените суми – 1,01 лв. е за отопление, 0,13 лихва и 15,52 лв. дялово разпределение и 4,35 лв. лихва.