Определение № 1079 от 28.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500673 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения„ АД, подадена чрез пълномощника юрк.Б., срещу разпореждане №3093/09.10.2025г. на Районен съд- Габрово по ч.гр.д.

№2839/2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с нормата на чл.11,т.10 ЗПК и ГПР не надвишава визирания в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Сочи се, че в случая не намира приложение чл.33, ал.1 ЗПК. Излагат се доводи, че уговорената неустойка за неизпълнение на договорните задължения има обезщетителна и санкционна функция и е начислена поради неизпълнение за предоставяне от заемателя на уговореното обезпечение. Твърди се, че при неправилно изчисляване на ГПР не следва да се прилага санкцията на чл.22 ЗПК. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия, като е свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление. Твърди се, че на заявителя не са давани указания да уточни претенцията си как е формирано вземането за главница.

Навеждат се доводи, че нормата на чл.23 ЗПК визира дължимост на чистата стойност на кредита, поради което установителните искове по чл.422 ГПК не следва да бъдат отхвърляни изцяло съгласно установената съдебна практика.

С оглед на това, при установена недействителност на договор за потребителски кредит, следва да се издаде заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и се издаде 1 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, против В. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за сумата от 644.72 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 09.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 124.98 лева договорна лихва за времето от 29.12.2023г. до 23.11.2024г., сумата 48.04 лева мораторна лихва за периода 24.11.2024г. - 09.10.2025г., както и сумата 21.25 лева заплатена държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, произтичащо от Договор за паричен заем № 5981567 от 29.11.2023г., сключен с „Вива кредит“ООД.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК доколкото в кредитния потребителски договор няма нито ясно разписани допускания, нито методика на формиране на ГПР, досежно компонентите му, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на формирането му и вземащите участие в нея елементи не са посочени. Прието е също, че с клаузите за неустойката за непредставяне на обезпечение и за заплащане на такса за експресно разглеждане се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговаря възнаграждение при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Първоинстанционният съд е отчел факта, че до изпадането си в забава, В. И. е погасявала вноските по заема, в които освен главница са включени и възнаградителна лихва, такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство не e възможно да се извърши преценка относно точния размер на главницата извън сумата, посочена в заявлението, същото е отхвърлено изцяло.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл.410 ГПК.

От данните по делото се установява, че договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

Възможността кредиторът да въвежда такси, в случая „такса експресно разглеждане на документи" извън стойността на договорения размер на заема 2 е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита. В този смисъл е неоснователно е оплакването в жалбата, че този вид такса не бил свързан с управление и усвояване на кредита, а с неговото сключване. Ако таксата стои вън от договора и няма връзка с неговото управление, тогава не е следвало нейният размер да бъде включен в текста на договора и в дължимата сума, като месечна вноска, която потребителят следва да заплати по силата на този договор.

С договорената неустойка за неизпълнение относно предоставяне на обезпечение се цели заобикаляне забраната на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, тъй като от задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.Това налага извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона - чл.

146, ал. 1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С уговаряне на таксата и неустойката, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 3, т.8 от договора относно формиране размера на ГПР е неясна относно допусканията и методиката, но от нея може да се направи извода, че при формиране на ГПР не са взети предвид разходите за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на задълженията, с което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Това обстоятелство, съгласно чл. 22 ЗПК, прави целия договор недействителен. С решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

За да извърши приспадане между плащанията, направени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация в случая заявителят 3 не е представил нито пред районния съд, нито в жалбата си срещу обжалваното разпореждане на заповедният съд. Не е посочен размера на извършените плащания, нито се твърди, при общо извършените по процесния договор за кредит плащания от длъжника, дали остава дължима главница и в какъв размер.

Предвид изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3093/09.10.2025г., постановено по гр.д. № 2839/2025г., по описа на Районен съд Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500673 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения„ АД, подадена чрез пълномощника юрк.Б., срещу разпореждане №3093/09.10.2025г. на Районен съд- Габрово по ч.гр.д.

№2839/2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с нормата на чл.11,т.10 ЗПК и ГПР не надвишава визирания в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Сочи се, че в случая не намира приложение чл.33, ал.1 ЗПК. Излагат се доводи, че уговорената неустойка за неизпълнение на договорните задължения има обезщетителна и санкционна функция и е начислена поради неизпълнение за предоставяне от заемателя на уговореното обезпечение. Твърди се, че при неправилно изчисляване на ГПР не следва да се прилага санкцията на чл.22 ЗПК. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия, като е свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление. Твърди се, че на заявителя не са давани указания да уточни претенцията си как е формирано вземането за главница.

Навеждат се доводи, че нормата на чл.23 ЗПК визира дължимост на чистата стойност на кредита, поради което установителните искове по чл.422 ГПК не следва да бъдат отхвърляни изцяло съгласно установената съдебна практика.

С оглед на това, при установена недействителност на договор за потребителски кредит, следва да се издаде заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и се издаде 1 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, против В. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за сумата от 644.72 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 09.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 124.98 лева договорна лихва за времето от 29.12.2023г. до 23.11.2024г., сумата 48.04 лева мораторна лихва за периода 24.11.2024г. - 09.10.2025г., както и сумата 21.25 лева заплатена държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, произтичащо от Договор за паричен заем № 5981567 от 29.11.2023г., сключен с „Вива кредит“ООД.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК доколкото в кредитния потребителски договор няма нито ясно разписани допускания, нито методика на формиране на ГПР, досежно компонентите му, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на формирането му и вземащите участие в нея елементи не са посочени. Прието е също, че с клаузите за неустойката за непредставяне на обезпечение и за заплащане на такса за експресно разглеждане се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговаря възнаграждение при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Първоинстанционният съд е отчел факта, че до изпадането си в забава, В. И. е погасявала вноските по заема, в които освен главница са включени и възнаградителна лихва, такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство не e възможно да се извърши преценка относно точния размер на главницата извън сумата, посочена в заявлението, същото е отхвърлено изцяло.