Решение № 2312 от 09.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38961/2025
- Вид
- Решение № 2312
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 372, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2312 гр. София, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110138961 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т, с която срещу Е са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1994,95 лв., равняваща се на 1020 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за транспортни услуги, за което е издадена фактура № 000000002/17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане, и 65,71 лв., равняваща се на 33,60 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената сума за периода от 04.04.2025 г. до 29.06.2025 г.
В искова молба се твърди, че между страните бил сключен договор за транспортни услуги, обективиран в заявка-договор от 15.02.2025 г., в изпълнение на задълженията си по който ищецът осъществил възложения му превоз от Република България до Република Франция. За дължимото възнаграждение била издадена фактура № 000000002/17.02.2025 г. на стойност 1994,95 лв., но ответникът не извършил плащане на същото в рамките на уговорения срок. По така изложените съображение ищецът предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В проведеното на 04.02.2026 г. публично съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение и за издаване на изпълнителен лист въз основа на него. Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 1
ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в диспозитива на решението следва да бъде посочена и евровата стойност на присъдените суми.
При този изход на правния спор с право за присъждането на разноски разполага ищецът. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива в размер на 82,43 лв. за държавна такса за настоящото исково производство, 600 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото исково производство, 45 лв. за държавна такса за обезпечителното производство по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав, 480 лв. за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав, както и 550 лв. адвокатско възнаграждение за привеждане в изпълнение на издадената по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав обезпечителна заповед, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника. На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в диспозитива на решението следва да бъде посочена и евровата стойност на присъдените суми.
На основание чл. 416, ал. 2 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист по исковото производство за всички присъдени суми.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 1994,95 лв., равняваща се на 1020 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за транспортни услуги, за което е издадена фактура № 000000002/17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане, и 65,71 лв., равняваща се на 33,60 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената сума за периода от 04.04.2025 г. до 29.06.2025 г.
ОСЪЖДА Е, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумите, както следва: 82,43 лв., равняваща се на 42,15 евро, за държавна такса за настоящото исково производство, 600 лв., равняваща се на 306,78 евро, за 2 адвокатско възнаграждение за настоящото исково производство, 45 лв., равняваща се на 23,01 евро, за държавна такса за обезпечителното производство по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав, 480 лв., равняваща се на 245,42 евро, за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав, както и 550 лв., равняваща 281,21 евро, адвокатско възнаграждение за привеждане в изпълнение на издадената по ч.гр.дело № 2182/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, VI граждански състав обезпечителна заповед.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 416, ал. 2 ГПК, изпълнителен лист в полза на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, съобразно диспозитива на съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3