Определение № 522 от 15.11.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Силистра, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500391 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6801/18.09.2023 г. при РС – Силистра от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, чрез адв. М. против Разпореждане №1925/11.08.2023г., постановено по ч. гр. д. №1201/2023 г. по описа на РС – Силистра, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 55.67лв. – такса за събиране на дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги с партиден №M5211392 за периода 16.02.2021г. до 15.02.2021г.; 94.48лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на Приложение №1 от 24.08.2020г. към договор за електронни съобщителни услуги с партиден №M5211392 за услуга с номер 359876309539, 19.63лв. – мораторна лихва върху главинцата от 94.48лв. за периода 14.05.2021г. до 01.06.2023г., 227.99лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на Приложение №1 от 24.08.2020г. към договор за електронни съобщителни услуги с партиден №M5211392 за услуга с номер 359877205194, 55.93лв. – мораторна лихва върху главницата от 227.99лв. за периода 30.12.2020г. до 01.06.2023г., 135.49лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на Приложение №1 от 24.08.2020г. към договор за електронни съобщителни услуги с партиден №M5211392 за услуга с номер 359882298242, 28.15лв. – мораторна лихва върху главницата от 135.49лв. за периода 10.05.2021г. до 01.06.2023г., ведно със законната лихва от 25.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

1

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага съображения, че клаузата за неустойка не излиза извън обхвата на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера. Доколкото дължимите суми не са платени на падежа за заявителя е възникнало и правото на обезщетение, на основание чл.27.1 от ОУ. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Силистра.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч. гр. д. №1201/2023 г. по описа на РС - Силистра е образувано по подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски срещу Г. Р. Г, ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за суми, дължими по договор за електронни съобщителни услуги с партиден №M5211392.

Районен съд – Силистра е издал заповед за изпълнение само за част от сумите. За да направи това съдът е приел, че потребителят търпи необосновано висока санкция за неизпълнение на задълженията си, като по отношение на тази клауза потребителят не може да влияе, в който случай се реализира хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за ко ито е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по правилността на обжалвания акт, единствено в частта за сумите, предмет на частната жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Съгласно т.6 и т.7 от представените договори за мобилни услуги, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен в този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни такси, в случаите на абонат – физическо лице. В тази хипотеза, в допълнение на тази неустойка се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на съответния абонамент.

2

В случая от една страна е предвидена неустойка, чийто размер е обвързан не с уговорените в самия договор, а с месечни абонаменти, които са в по-висок размер, въпреки че неустойката би следвало да цели обезпечаване на вреди, произтекли от неизпълнение на задълженията по конкретния договор, а не вреди, произтекли от непоети задължения за заплащане на стандартни месечни абонаменти. От друга страна формирането на неустойка включва и част от получената отстъпка в месечните такси за оставащия срок на ползване на съответния абонамент, независимо, че отпадането на договора осуетява само очакваните от доставчика приходи в намаления им размер. Не става ясно с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размера на отстъпката, предвид това, че месечния абонамент по договора подлежи на едностранна ежегодна индексация от мобилния оператор /т.8/. Не е ясен и точният механизъм за начисляване на неустойката, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Предвид това, настоящият състав също намира, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, а и евентуално на чл.143, ал.2, т.6, т.15 и т.19 от ЗЗП. Недължима се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Що се отнася до таксата за събиране на дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги, предвидена в чл.27.1 от ОУ, настоящият състав намира, че се касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния оператор, независимо от съображенията на жалбоподателя, че за тази дейност същият прави разходи за събиране и уведомяване. Това е така, тъй като между страните е налице типично облигационно правоотношение по двустранен договор, свързан с взаимни корелативни задължения във връзка с предоставяне на насрещни престации, при които всички страни по аналогични двустранни договори в случаи на неточно изпълнение се свързват с предвидените за това видове обезщетения за забава и/или неустойки в съответствие с принципа на добрите нрави. В случая, в тежест на абоната възниква задължение да заплати на мобилния оператор законната лихва за забава и всички разходи, свързани със събирането на дължимите суми, както и обезщетение в размер на 2лв. без ДДС за обработка на просроченото вземане, или се предвижда повече от едно обезщетение за едно и също нещо.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран 3 потребител.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1925/11.08.2023г., постановено по ч. гр. д. №1201/2023 г. по описа на РС – Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4