Решение № 260441 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 08.10.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3672 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3672/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.А.Ф. ЕГН ********** и П.Ц.Ф. ЕГН ********** *** срещу решение №268384 от 07.11.2019 г постановено по гр.д.№12308/2019 г на СРС , 168 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че :

- Л.А.Ф. дължи сумата от 758,48 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент

№1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 66,60 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав ;

- П.Ц.Ф. дължи сумата от 463,43 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 40,70 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав .

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС тъй като :

-

Исковата молба е недопустима поради неплатени държавни такси ;

-

При претенции за солидарно осъждане не може ответниците да бъдат присъдени разделно ;

-

Не са потребители на топлинна енергия и нямат молба за откриване на партида ;

-

Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС ;

-

Вещото лице не е работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на въззивника ;

-

Неправилно са начислени лихви върху прогнозни сметки и са извършени приспадания на дължими от ищеца суми ;

-

Не са представени доказателства , че абонатната станция е въведена в експлоатация и са извършвани периодични проверки на топломерите ;

-

Неправилно са отчислени технологичните разходи на абонатната станция и не е ясно дали топлинната енергия е измерена правилно ;

-

Претендираната сума за дялово разпределение не кореспондира с предмета на делото , който е доказване на реално потребена енергия ;

-

Начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп няма характер на неустойка .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 13.12.2019 г, поради което въззивната жалба от 20.12.2019 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

На практика въззивниците оспорват цялостната уредба на доставките на топлинна енергия . Въззивниците биха искали тази уредба да е различна – да има възможност да се „откажат от доставките , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното им жилище се възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .

Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153