Определение № 1719 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1719 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900815 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 670 от 19.11.2024 г., поправено с решение № 498 от 06.10.2025 г., по в. т. д. № 369/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260025 от 16.01.2023 г. по т. д. № 860/2020 г. на Софийски градски съд, ТО „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, гр. София е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ ЕООД, гр. Дупница: сумата от 40 264, 15 лв. с вкл. ДДС, дължима по договор за изработка, доставка и монтаж от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й заплащане; сумата от 4 201,48 лв. договорна неустойка за забавено изпълнение по чл. 51 от горепосочения договор и сумата от 5461,20 лв. с вкл. ДДС за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г. въз основа на акт обр. 19 от 12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забавеното й плащане в размер на 280, 64 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г., като исковете са отхвърлени, както следва главният за заплащане на възнаграждение за допълнителни работи - за разликата над 5461,20 лв. до пълния предявен размер от 22295,87 лв., а 1 акцесорният по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 280, 64 лв. до сумата от 1 135 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 година.

Срещу решение № 670 от 19.11.2024 г. по в. т. д. № 369/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав е постъпила касационна жалба вх. № 113/03.01.2025 г. от „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, по която е образувано настоящото производство, а срещу решение № 498 от 06.10.2025 г. по в. т. д.

№ 369/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено на основание 247 ГПК, е постъпила касационна жалба вх. № 31420/20.11.2025 г. от същия касатор, която подлежи на разглеждане в настоящото производство.

Касационният жалбоподател „Ви-Веста холдинг“ ЕАД обжалва поправения въззивен акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителните му части, и решението, постановено на основание чл. 247 ГПК.

Поддържа, че поправеното въззивно решение в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационните жалби срещу двете решения на въззивния съд излага напълно съвпадащи подробни доводи за неправилност и моли за отмяната им.

Допускането на касационното обжалване на въззивните решения се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касаторът формулира следните въпроси, за които твърди, че са значими за изхода на делото: „1. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да изложи самостоятелни мотиви?; 2.

Трябва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и по всички наведени доводи и възражения във въззивното производство?; 3. Трябва ли при предявено от длъжника възражение за забава на кредитора по чл. 95, ал.1 ЗЗД съдът да изследва каузалността на забавата на кредитора с изпълнението и по какъв начин му е повлияла - дали е попречила на изпълнението или само го е отложила?; 4. Длъжникът, който се позовава на забава на кредитора, следва ли да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора?

2

Трябва ли длъжникът да докаже, че забавата на кредитора е единствената причина за неговото неизпълнение?; 5. Дължимо ли е възнаграждението на изпълнителя съгласно чл. 266, ал.1 ЗЗД при липса на приемане на изработеното от страна на поръчващия (възложителя)?; 6. Може ли съдът да приложи фикцията, че работата е одобрена, ако изпълнителят не е доказал, че е поканил надлежно възложителя да прегледа работата?; 7. При договорите за строителство единствено изпращането на съставен от изпълнителя Акт образец 19 представлява ли покана за преглед и приемане на работата, при липсата на покана за определен ден и час за приемане на изработеното и при липса на спазена процедура по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството относно съставяне на актове по строителството при неявяване на представител на участник в строителния процес?; 8. Въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване достатъчно ли е, за да се считат за приети с конклудентни действия всички изпълнени строително-монтажни работи и че изпълнените от конкретен изпълнител СМР отговарят на одобрените проекти?; 9. Дължи ли се заплащане на стойността на допълнително извършени работи по договор за строителство, при липса на допълнително споразумение между страните за тяхното възлагане и липса на двустранно подписан протокол за приемането им (Акт образец 19)?; 10. Дължимо ли е заплащане на стойността на допълнително извършени работи по договор за строителство, когато в договора се съдържа изрична уговорка, че цената на договорените СМР е окончателна, тъй като са определени количествата и единичните цени? При такава хипотеза разликата в количеството вложени материали подлежи ли на заплащане при липса на приемане от възложителя чрез двустранно подписан протокол (Акт образец 19)?; 11. Достатъчно ли е изпращането на едностранно съставен от изпълнителя Акт образец 19, придружен с проформа фактура, за да се считат претендирани от изпълнителя допълнителни работи за приети от възложителя?“ Твърди, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1 и т. 2 - на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о., решение № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г., II т. о., решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 3

1019/2009 г., III т. о.; по въпросите по т. 3 и т. 4 - на решение № 164 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г., I т. о.; по въпросите по т. 5 - т. 8 – на решение № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. № 972/99 г., V г. о., определение № 325 от 24.04.2012 г. по т. д.№ 747/2011 г., I т. о., решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г., II т. о.; по въпросите по т. 9 – т. 11 - на решение № 94 от 09.07.2015 г. по т. д. № 2094/2014 г., II т. о. и решение № 279 от 12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г., II т. о. Касаторът въвежда въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че обжалваното решение от 19.11.2024 г. на Софийски апелативен съд е очевидно неправилно.

Ответникът по касационните жалби „Стройком Пласт“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивните решения, респ. - за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежна страна срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови поправеното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че страните са обвързани от сключен на 12.03.2018 г. договор за изработка, доставка и монтаж, съобразно клаузите на който „Стройком пласт“ ЕООД, като изпълнител, се е задължил спрямо възложителя „Ви-Веста холдинг“ ЕАД да извърши доставка и монтаж на алуминиева дограма ЕТЕМ, на окачена стъклена фасада ЕТЕМ, на вентилируема окачена фасада от композитен материал ЕТЕМ, на самоносещ се стъклен парапет по балкони и алуминиеви интериорни врати, като общата стойност на договорените работи е в размер на 397 766,94 лв. без ДДС, определена по количества и цени, посочени в приложение № 1 към договора. Решаващият състав е установил въз основа на писмените доказателства и заключенията на съдебнотехническите експертизи, приети в първоинстанционното и въззивното производство, че сградата, на която е следвало да се изпълнят възложените с посочения договор СМР, е снабдена с разрешение за ползване № СТ-05124/14.02.2020 г., издадено от Началника на ДНСК. Посочил е, че по делото 4 липсва спор между страните, че с платежно нареждане от 14.03.2018 г. възложителят е заплатил на изпълнителя аванс в размер на 30 % от уговореното и дължимо възнаграждение, а впоследствие, на 31.10.2019 г., му е заплатил и сумата от 15 766, 26 лв.

Решаващият съд е приел, че ищецът е извършил всички възложени му с процесния договор СМР, които са приети от възложителя ответник по исковете, но изпълнението на част от тях е било забавено. Посочил е, че съгласно договора срокът за изпълнение на възложените СМР е започнал да тече от датата на получаване на авансовото плащане, което в случая е осъществено на 14.03.2018 г., като само СМР, предмет на двустранно подписания акт обр. 19 № 5/25.10.2019 г. /за окачена фасада – Еталбонд, окачена фасада – стъкло, дограми и парапети/ не са били изпълнени в посочения в графика приложение № 3 срок от 121 дни - т.е. до 13.07.2018 г. и реализираното забавяне е повече от година и три месеца. Според съда, посоченото забавяне се дължи на виновното поведение на възложителя, който не е изпълнил всички външни зидарии и не е провел навреме всички административни процедури по одобрение на измененията в техническия проект относно окачените фасади, както и не е осигурил вертикален транспорт и скеле, необходими за изпълнение на фасадните СМР. Посоченият извод е подкрепен с възприетото от съда заключение на техническата експертиза, събрано във въззивното производство, че макар на 16.03.2018 г. строящата се сграда да е била снабдена с Удостоверение за степен на завършеност на строеж Ш-та категория /след подписването на Акт обр.14 на 26.02.2018 г./, то светлите отвори за монтаж на дограмата /подзиждането и надзиждането/ не са били изпълнени към момента на издаване на удостоверението, доколкото в хода на строителството е било извършено изменение на първоначално одобрения основен инвестиционен проект, с което изменение от 04.09.2018 г. съгласно заповед на главния архитект на СО се намаляват „светлите отвори“ за част от прозорците по фасадите. Подчертано е, че според анализа на вещото лице към 30.05.2018 г. на процесния строеж е оставала за изпълнение, съгласно изменения проект от 04.09.2018 г., тухлена зидария, както и че за периода 18.07.2018 г.- 17.07.2019 г. са завършени скрити СМР, от които относими към предмета на спора са монтаж на топлоизолация, монтаж на хоризонтална ивица от вата, шпакловка, полагане хидроизолация по тераси. С оглед така установените факти и при съобразяване на 5 експертното мнение въззивният съд е заключил, че причината за неточното изпълнение във времево отношение на задълженията на изпълнителя е поведение на възложителя, който е дължал извършването на СМР, необходими и предшестващи в технологично отношение договорените от страните, без които изпълнителят не е могъл да престира уговореното. Съдът е направил заключение за наличие на забава на кредитора възложител по договора по смисъла на чл. 95, пр. 2 ЗЗД, която освобождава изпълнителя от последиците на неговата забава, съответно изпълнителят не дължи неустойка за собствената си забава и ответникът не би могъл да прихване с вземането за неустойка задължението си за заплащане на възнаграждение за изпълнените и приети СМР по договора от 12.03.2018 г. Поради това е счел, че направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно.