Решение № 1007 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110200203 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332011913/02.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на С. С. С., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи се, че не било посочено мястото на деянието, което било съществено нарушение на правото му на защита. Иска се отмяната му като се оспорва фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената въззивна жалба. Иска отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрк. М., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Прилага и писмено становище по същество. Иска разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.04.2025 г., около 17:21 ч., жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил „***“, с рег. № ********, в гр. София, по ул. „Доктор Борис Бълчев“, с посока на движение от ул. „Е.иян Станев“ към бул. „Черни връх“.

Срещу него се движил полицейски автомобил, в който били свидетелите Е. В. и Б. В., които възприели, че лицето, които управлява посочения товарен автомобил, който бил брандиран с логото на куриерската компания „***“, нямал поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил фабрично оборудван. Затова, товарният автомобил бил спрян за проверка, установено било, че той е сам в автомобила и на С. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332011913/02.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на С. С. С., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели В. и В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелите са преки очевидци на извършеното от водача нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Относно възраженията за липса на 2 посочено място на деянието, съдът намира, че те не са основателни, тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено, че то е осъществено в София, посочена е и улицата, на която е сто***, както и в каква посока се е движил водачът.

Това е напълно достатъчно за установяването на това формално нарушение.

Това, че не е посочено на кой номер точно от улицата е станало, не е ограничило по никакъв начин възможността на лицето да разбере в какво е обвинено и в какво се изразява допуснатото от него нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че С. е правилно наказан за нарушението, защото то е доказано по несъмнен начин. То е извършено виновно, защото С. е съзнавал, че автомобилът е оборудван с предпазен колан, но не го е поставил съвсем съзнателно, макар да е знаел, че извършва нарушение на ЗДвП.

В заключение съдът намира, че процесното нарушение има типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения, предмет на регулация с нормата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че в процесния случай е осъществено маловажно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горните изводи, съдът намира, че НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Доколкото са претендирани разноски от въззиваемата страна, то съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро (равностойни на 97,79 лева), на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) №

25-4332-011913/02.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на С. С. С., с ЕГН **********, за нарушение на 3 чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 50 евро (97,79 лева), представляваща възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. юрисконсултско

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4