Определение № 527 от 08.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. София, 08.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500428 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД срещу определение № 315 от 24.04.2024 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 1295/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 57 от 18.03.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Изложено е, че адвокатският хонорар е прекомерен и не кореспондира с фактическата сложност на делото. Позовава се на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС. Излага, че процесуалният представител на ищцата няма данни да се е явил в съдебно заседание, не е извършил никакви допълнителни процесуални действия, а само е подготвил бланкетна искова молба, за което следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лева. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място да постановено друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размера от 100,00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна Н. Н., чрез пълномощника й адв. Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 1295/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба подадена от Н. Н., чрез пълномощника му - адв. Д. М. от АК - П., с която против „П. К. Б.“ ЕООД е предявен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 300.00 лева, представляваща платена без основание сума по пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ по сключен между страните договор за потребителски кредит № ..............

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА материално затруднено лице. Във връзка с оказаната безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищеца - адв. Д. М. от АК - П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 480,00 лева с ДДС.

С постановеното по делото решение № 57/18.03.2024 предявеният от ищеца иск е уважен, като ответникът е осъден да заплати на адв. Д. М. сума в размер на 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното от страната безплатно процесуално представителство.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „П. К. Б.“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че хонорарът договорен по реда на чл. 38 от ЗА не може да бъде под минимално определения размер, съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗА, във вр. с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това районният съд е счел, че не може да се намали хонорара под минимума от 480.00 лева с ДДС.

2

Този извод на районния съд е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция.

Действително съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по- висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и 3 преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид посоченото и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.

Настоящият въззивен състав намира, че определеният от първоинстанционният съд адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с ДДС се явява завишен, предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Касае се за защита по един иск, за връщане на получена сума без основание, като делото е разгледано и решено в едно единствено съдебно заседание, в което адв. М. не се е явил. Следва също така да се посочи, че доказателственият материал, приобщен по делото се свежда до представена с исковата молба операционна бележка. Като критерий за преценката си настоящият състав отчита и извършените от адв. М. процесуални действия, които по конкретното дело представляват депозиране на искова молба и на писмено становище преди проведеното открито заседание. При липса на правна сложност на спора, относим критерий е и цената на иска, който в случая е 300,00 лв. (дори при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то не би се стигнало до касационен контрол).

С оглед изложените критерии и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че следва да се определи хонорар за предоставената от адв. М. безплатна правна помощ в размер на 200.00 лева.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени като се постанови друго, с което адвокатското възнаграждение дължимо от ответника бъде намалено на 200.00 лева с ДДС.

По изложените съображения Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 315 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1295/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е оставена без 4 уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 57 от 18.03.2024 г. по същото дело в частта относно присъдените разноски и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 57 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1295/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин В ЧАСТТА, с която „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ......... е осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 480.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, като ОСЪЖДА „П.

К. Б.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № .., бл. ..., вх.. да заплати на адв. Д. М. от АК П. сумата от 200, 00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. Н. Н. с ЕГН: **********, в исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5