Определение № 3459 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3459 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Даниела Талева

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20261100606083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу определение от 09.08.2026г., постановено по НЧД №10643/2026г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №5349/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. №44735/2022г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че изводите на районния съд в атакуваното определение са неправилни. Посочва се, че в отмененото постановление изобщо не се твърди наличието на реабилитиращо основание за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради което и не са изложени мотиви в тази насока. Излага се, че са били изпълнени в цялост указанията, дадени от предходен състав на СГС, който в определение, постановено по ВНЧД №716/2026г. е приел, че е невъзможно приложението едновременно на две основания за прекратяване на наказателното производство – реабилитиращо и нереабилитиращо, с оглед на което в последното постановление за прекратяване на досъдебното производство, прокурорът е посочил като основание изтекла давност, която е абсолютна пречка за наказателно преследване. Изтъква се още, че в постановлението, 1 предмет на проверка от първоинстанционния съд, изрично било посочено, че извършените деяния са престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а давността за това престъпление към момента е изтекла. Твърди се, че в предходни постановления за прекратяване, които са били самостоятелно предмет на съдебен контрол, са били направени изводи за липса на престъпление, но в настоящето постановление подобни изводи липсват, което било пречка за приложението на чл.24, ал.1 ,т.1 НПК като реабилитиращо основание, в каквато насока били изводите на СРС. По всички тези съображения се претендира отмяна на атакуваното определение на районната инстанция и потвърждаване на постановлението за прекратяване от 12.06.2026г.

Протестът против определението от 09.08.2026г. на СРС е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Според чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява и основателен по следните съображения:

Наказателното производство по цитираното ДП е образувано с постановление от 10.11.2022 г. на прокурор при СРП и е водено за това, че в периода от 2013 г. до 2014 г. в гр. София, с цел набавяне на имотна облага е възбудено заблуждение у пострадалия Е. В. Х. и с това му е причинена имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление от 03.12.2024 г., СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратила досъдебното производство поради липса на извършено престъпление. С определение от 25.05.2025 г., постановено по НЧД № 18298/2024 г. по описа на СРС, е било потвърдено постановление от 03.12.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство. Това определение е било отменено с определение от 15.09.2025 г., постановено по ВЧНД № 3717/2025 г. по описа на СГС, като с последното са били дадени указания за привличане на конкретно лице - Г.Г. към наказателна отговорност за престъпление с правна квалификация по чл. 211 от НК, за което 15 - годишният давностен срок за наказателно преследване не бил изтекъл. Дадените указания с това определение не са били изпълнени и с постановление от 10.11.2025 г. на прокурор при СРП, досъдебното производство отново е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С определение от 15.12.2025 г., постановено по НЧД № 17150/2025 г. по описа на СРС, е било потвърдено постановление от 10.11.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство. Това определение на СРС отново е било отменено с определение от 28.04.2026г., 2 постановено по ВЧНД № 716/2026 г. по описа на СГС. Софийски градски съд е приел, че относно посоченото основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК не ставало ясно на кое от двете правни основания по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК представителят на СРП е приел, че следва да прекрати наказателното производство. Правните изводи на прокурора били противоречиви, понеже посочената разпоредба предвиждала две отделни, взаимоизключващи се хипотези - при първата наказателното производство се прекратявало, когато деянието въобще не е извършено, а при втората - когато деянието е било извършено, но е установено, че то не е престъпно. Освен това, прокурорът посочил като прекратително основание и т. 3 на чл. 24, ал. 1 от НПК - погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност, но реабилитиращото прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК или по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, изключвало възможността за едновременното приложение и на претендираното от страна на прокурора в постановлението за настъпило нереабилитиращо основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Според СГС имало противоречие в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство относно прекратителното основание и неяснота в правните съображения, мотивирали държавния обвинител да прекрати наказателното производство, обсъждайки няколко основания за това, съдържащи се в разпоредбите на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, което на практика водело до липса на мотиви на постановлението за прекратяване. Задължителните указания, които СГС е дал, касаели прилагането на процесуалния закон, а не продължаване на разследването в дадена насока или намеса в правомощията на обвинителя да решава дали да привлече някого към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление.

С постановление от 12.06.2026 г. на прокурор при СРП, досъдебното производство за трети път е било прекратено, но вече само на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК - погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност. Именно това постановление е било обжалвано от пострадалия чрез повереника му, въз основа на която жалба е било образувано НЧД №10643/2026г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, по което е постановено определението, предмет на проверка от настоящия въззивен състав.

Този съдебен състав намира, след преценка на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, че определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Фактическата обстановка, приета от прокурора и от районния съд, е следната:

Пострадалият Е. Х. се запознал с лицето Г.Г. през 2013 г. и последният му споделил, че иска да разшири бизнеса си, като за целта поискал парични суми в заем срещу лихва. Казал му, че е закупил материали (електронна скрап) и трябва да изтегли от тях благородни метали. За периода от 2013 г. до 2014 г.

3 свидетелят Х. предоставил на Г.Г. в заем парични суми с неустановен по досъдебното производство размер. За предоставените парични средства и дължимата лихва, на 30.06.2014г. Г.Г. подписал запис на заповед за сумата 67 000 евро пред нотариус М.М., № 063 в регистъра на Нотариалната камара.

Тази сума не била върната на свидетеля Х. от Г.Г., който напуснал територията на Република България и се установил в Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

При така установената от СРП фактическа обстановка, без анализ на събраните доказателствата, прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като извършените деяния са от 2013 г. до 30.06.2014 г., когато е бил подписан запис на заповед за дължимата сума в размер на 67 000 евро пред нотариус М.М., поради което към момента е изтекла относителната давност за наказателно преследване в размер на 10 години, независимо дали се касаело за престъпление по чл. 209 от НК или по чл. 211 от НК, понеже и за двете престъпления давността била една и съща.

Първостепенният съд, постановявайки атакуваното определение, не е възприел изводите на представителя на СРП, които обаче се възприемат от въззивния съдебен състав.

Неправилна е констатацията на първоинстанционния съдебен състав, че с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.06.2026г., прокурорът изобщо не е взел предвид и не е изпълнил указанията на въззивния съд, дадени с определение от 28.04.2026 г. по ВЧНД № 716/2026 г. по описа на СГС, които касаят приложението на процесуалния закон и са задължителни за прокурора. В коментираното постановление била изложена възприетата от прокурора фактическа обстановка, след което били изведени констатации за настъпила относителна давност за наказателно преследване.

В определението си от 28.04.2026 г., постановено по ВЧНД № 716/2026 г. на СГС, въззивният състав изрично е посочил, че основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК са реабилитиращи. Такова е и основанието по чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, а всички останали прекратителни основания са нереабилитиращи.

Обосновано районната инстанция е посочила, че при конкуренция между реабилитиращо и нереабилитиращо основание, наблюдаващият прокурор винаги трябва да прекрати наказателното производство на реабилитиращо основание, но това е само, когато има лице, привлечено към наказателна отговорност. В настоящия случай по делото липсва фигурата на обвиняем, респ. липсва лице, чийто права могат да бъдат накърнени, ако делото бъде прекратено на нереабилитиращо основание. По друг начин биха стояли нещата, ако имаше предявено обвинение. Тогава е безспорно, че обвиняемият винаги има правен интерес наказателното производство да бъде прекратено на реабилитиращо основание и ако то е прекратено на нереабилитиращо основание, съответно има правен интерес да обжалва акта на прокуратурата.

Когато липсва обвиняем обаче, няма никаква пречка наказателното 4 производство да бъде прекратено поради изтекла относителна давност за наказателно преследване без да се изследват въпросите има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление. Това е така, защото Държавата губи възможността да накаже извършителя на престъпление, поради което се явява напълно безпредметно провеждането на наказателно производство, съответно наказателно преследване спрямо лицето, което би могло да бъде привлечено като обвиняем. Според чл.24, ал.1, т.3 от НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Неоснователен е упрека на районната инстанция, отправен към прокурора, че не е посочено в атакуваното постановление за кое престъпление се касае. На л.2, абзац 5 от постановлението, изрично е обсъдено, че става въпрос за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което е изтекла 10 годишната давност за наказателно преследване, тъй като деянията са извършени в периода 2013г. до 30.06.2014г., когато е подписана запис на заповед за дължимата сума от 67 000 евро. Според чл.80, ал.1, т.3 от НК давността за наказателно преследване е 10 години за престъпления, които се наказват с наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 години. За престъплението по чл.209, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години, поради което е верен извода, че относителната давност за наказателно преследване е изтекла към момента на прекратяване на наказателното производство. Касае се за относителна давност, тъй като няма обвиняем, спрямо когото да бъдат предприети действия за преследване, които прекъсват давността.

По-нататък в постановлението е изведено и че дори да се приеме, че деянията са престъпления по чл.211 от НК /в съответствие с предходни указания на въззивния съд/, с оглед предвиденото наказание за това престъпление, което е от 3 до 10 години лишаване от свобода, давността отново е 10 години, съгласно предвиденото в чл.80, ал.1, т.3 НК, което е вярно.