Решение № 624 от 05.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11204/2023
- Вид
- Решение № 624
- Подписан
- 05.02.2024
- Състав
- МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.22, ал.5 и ал.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.22, ал.5 и ал.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.25а, ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 624 гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110211204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.***, против наказателно постановление №СОА2-РД112687/10.09.2020 г., издадено от заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6, във вр. с чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбопоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Взема становище по допустимостта на жалбата, която счита за подадена в законоустановения срок, доколкото процесното НП не е влязло в законна сила на посочената дата, поради допуснати нарушения на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на основателността на жалбата, навежда следните аргументи: в АУАН и НП липсва точно описание на нарушението и на 1 обстоятелствата, при които е извършено, доколкото в тях се твърди, че процесното МПС е паркирано в района на кръстовище, без да се съдържат данни, че това е направено на по-малко от пет метра, в съответствие с въведената забрана за паркиране с посочената като нарушена разпоредба на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за обективната съставомерност на което е от съществено значение отстоянието на автомобила от кръстовището; АНО се е задоволил да прецени конкретното разстояние на „око“, а не с измервателен уред; липсва локализиране на мястото на паркиране на автомобила върху пътното платно и посочване на отстоянието на същия от находящото се в близост кръстовище, поради което така формулираното обвинение създава неяснота и относно точното място на нарушението, а последното води до липса на задължителен съставомерен елемент на деянието.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище, чрез надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адв.М.Г. от САК, в което излага аргументи за допустимост на жалбата и моли съда да отмени процесното НП, като незаконосъобразно издадено.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, не се представлява в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.А.Г., в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните доказателства и приложения по делото снимков материал. Моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от докладна записка, процесното НП е изпратено за връчване чрез полицейски инспектор при 01 РУ-СДВР. Съгласно данните в същата, при извършена на 08.10.2021 г. проверка на адреса, жалбоподателят не е бил установен, както и никой, на който да бъде връчено НП, а при проведен разговор с г-н П., последният съобщил, че на адреса не живее такова лице. Въз основа на тези данни в процесното НП е направено отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес, а новият му адрес е неизвестен, поради което съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, санкционният акт се счита за връчен на 26.10.2021 г. и е влязъл в сила на 10.11.2021 г. Съдът намира, че по преписката не са приложени доказателства, че НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от приложената докладна записка е, че лицето не е намерено на посочения в НП адрес, но към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е издирван за връчване на издаденото НП, и въпреки проведеното издирване, новият адрес е останал неизвестен /липсват справки за актуален адрес, за адрес по месторабота, липсват данни за повторен опит за връчване на НП и др./. При това положение, съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, следователно то не е влязло в законна сила. Ето защо, 3 подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН с бл.№161361 на 12.08.2020 г., от компетентно длъжностно лице: старши полицай С. Б. И., заемащ длъжността: старши полицай в Сектор „ОП“-СДВР, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, затова, че на 12.08.2020 г., около 16:30 часа, в гр.София, на ул.“Петър Парчевич“, в района на кръстовището с бул.“Христо Ботев“, към ул.“Цар Самуил“, е паркирала лек автомобил „БМВ 118Д“, с рег.№***, сив металик, лична собственост, с което пречи на другите участници в движението, с което е нарушила разпоредбите на чл.98, ал.1, т.6, във вр. с чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 12.08.2020 г., със саморъчно вписани обяснения, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи писмени възражения пред АНО в законоустановения срок.
Въз основа на така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице: заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, издал на 10.09.2020 г. процесното НП, в което след като възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, изложил мотиви, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, и отчел липсата на възражения по направените в него констатации, включително и липсата на такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, наложил на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6, във вр. с чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И., които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за 4 непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.; от приобщените по делото писмени доказателства - процесните АУАН и НП, два броя снимков материал; докладна записка; заповеди за компетентност; служебна бележка за заемана длъжност от АНО.
АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило.
Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, относно задължителните реквизити на АУАН и НП, доколкото се съдържат данни за датата, мястото, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени. В тази връзка релевираните в жалбата възражения за липса на локализиране на мястото на паркиране на автомобила върху пътното платно и липсата на посочено отстояние на същия от находящото се в близост кръстовище, се явява неоснователно, доколкото, както в АУАН, така и в НП, по идентичен начин е посочено, че жалбоподателят е паркирал личния си автомобил в района на кръстовището на посочените улици, в нарушение на цитираната законова разпоредба.
По делото, въз основа на събраните доказателства - свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.98, ал.1, т.6, във вр. с т.1 от ЗДвП, тъй като собственият му лек автомобил „БМВ 118Д“, с рег.
№***, е бил паркиран в гр.София, на ул.“Петър Парчевич“, в района на кръстовището с бул.“Христо Ботев“ към ул.“Цар Самуил“. От приложените два броя фотоснимки се установява по несъмнен начин точното местоположение на процесния паркиран автомобил, а именно: намира се 5 точно на самото кръстовище и не на изискуемото от закона разстояние.
Същевременно, въпрос на елементарен логически извод е факта, че местоположението на процесния паркиран автомобил съставлява обективна пречка за другите участници в движението /пешеходци и преминаващи МПС/.
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП императивно забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, а в случая автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на самото кръстовище, образувано от посочените по-горе улици, което не се позволява от нормите на ЗДвП, и по този начин обективно е създал пречки за другите участници в движението, което също не е позволено от нормата на същата разпоредба в т.1 от ЗДвП, с което състава на вмененото нарушение е осъществен.
От субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма на вината - пряк умисъл, защото е съзнавал, че паркира автомобила си на кръстовище, при ясното съзнание, че това е забранено от законоустановените правила за движение, а от това следва, че жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им, поради което следва да понесе административнонаказателна отговорност за него.
Санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП /в относимата към датата на деянието редакция – ДВ, бр.69 от 04.08.2020 г./, предвижда налагането на административно наказание глоба от 50 лева на водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Жалбоподателят е нарушил това правило, тъй като е паркирал в района на кръстовище, поради което правилно е санкциониран с предвиденото в закона по вид и размер административно наказание глоба в абсолютно определения размер. АНО правилно е правилно е приложил материалния закон, като правилно за конкретното нарушение е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 50 лева, което по аргумент от чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на намаляване.
Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/718013f9-0dff-4bdf-b0a4-f9a98b4f1cb5