Решение № 374 от 05.08.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1899/2022
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 05.08.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 374 гр. Пазарджик, 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201899 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „П.“ № *****, против Наказателно постановление № 2022-181801-57 от 30.03.2022 г. издадено от началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, чиято отмЯ. се иска, поради постановяване на същото при нарушение на материалния и процесуалния закон. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично само в първото съдебно заседание, като поддържа жалбата. Не се явява в следващите с.з., редовно призована и не депозира писмено становище по същество.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като 1 законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея, след като съобрази становището на процесуалния представител на наказващия орган, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП при следната приета за установена от АНО фактическа обстановка:
На 12.03.2022 г. около 22.25 часа, в гр.Пазарджик на ул.“Ц.С. **“ №7 била извършена проверка относно работното време на ресторант „К.“. На място бил установен собственика на ресторанта, а именно жалбоподателката М., на която било разпоредено устно от мл.инсп. Н. Р. да спазва работното време на ресторанта за периода от 01.10.2021г. до 31.05.2022г. в часовия интервал от 00,00 часа до 22.00 часа и да не надвишава граничните стойности на нивата за шум. Жалбоподателката заявила, че нямала разрешение за удължено работно време, издадено от Община Пазарджик, във връзка е което били предприети действия за съставяне на АУАН, относно неспазване на работното време и допускане работа с клиенти след 22.00 часа, без разрешение от Община Пазарджик.
Докато полицейските служители оформяли АУАН, в ресторанта обслужващият персонал продължавал да сервира храна и напитки, при което мл.инсп. Н. Р. отново устно е разпоредил на Я. М. да прекрати работата с клиенти, но същата заявила, че след 22 00 часа заведението било частна собственост и казала на полицейските служители да напуснат обекта. На клиентите на заведението било разяснено, че ресторантът няма необходимото разрешително и учтиво са били поканени от полицейските служители да напуснат заведението.
По този начин жалбоподателката Я. М. не изпълнила издаденото й устно полицейско разпореждане и допуснала работа с клиенти след 22.00 часа, като с това си деяние съзнателно е възпрепятствала полицейските 2 органи да изпълнят задълженията си по служба, а именно, възложените им функции по охрана на обществения ред и превенция.
Горното съставлявало нарушение на чл.64, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР за което на жалбоподателката бил съставен АУАН с бл.№ АД 015482/12.03.2022г., който тя отказала да подпише и получи екземпляр, което било удостоверено по надлежния ред.
Въз основа на акта на 30.03.2023 г. било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на санкционираното лице на 09.12.2022 г.
Жалбата против НП била подадена лично от наказаното лице по електронен път директно в съда на 23.12.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като изхожда от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението и в срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място следва да се посочи, че в административнонаказателното производство е допуснато СПН, изразяващо се в това, че приетите за установени съставомерни факти в АУАН, с който за първи път е повдигнато адм. обвинение на жалбоподателката, са допълнени с направеното в обстоятелствената част на НП описание на нарушението. Така напр. в АУАН е посочено, че неизпълнението на устно полицейско разпореждане от мл. инсп. Н. Р. да спазва работното време на ресторант „К.“ за перидоа от 01.10. до 31.05., а именно от 06,00 ч. до 22,00 ч. е „допуснала работа с клиенти в стопанисвания от нея ресторант „К.“, а в НП е допълнено, че в заведението след 22,00 ч. обслужващият ресторанта персонал продължавал да сервира храна и напитки за което на жалбоподателката устно от мл. инсп. Р. било издадено устно разпореждане да прекрати работата с клиенти, след което жалбоподателката заявила че заведението било частно след 22,00 ч. и поискала от полицейските служители да напуснат обекта, а клиентите били поканени от полицейските служители да напуснат заведението.
В АУАН е посочено, че с неизпълнението на полицейското разпореждане се пречи от жалбоподателката на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, без обаче да е посочено на кой полицейски орган и какви задължения по служба. В НП отново е налице неяснота кои са 3 полицейските органи, на които се пречи, но пък е допълнено каква е възложената им функция.
Всичко това води не само до неяснота на повдигнатото на жалбоподателката адм. обвинение, което накърнява правото й на защита, но и до грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като с НП за пръв път на жалбоподателката се вменяват съставомерни факти и обстоятелства.
Допуснатите нарушения са съществени и водят всякога до отмЯ. на НП като незаконосъобразно.
Съдът намира също така, че АНО не е доказал в изискуемата от закона степен на несъмненост, че жалбоподателката в качеството си на физическо лице е собственик и управител на търговския обект, за който е констатирано, че осъществява дейност извън законоустановеното работно време. В тази насока не е ангажирано каквото и да е доказателство от АНО. Нещо повече това обстоятелство не се изясни и от показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители- свидетелите Л. (актосъставител), Р. и Г., присъствали при извършване на проверката в ресторант „К.“. Поради тази причина остава неясно защо полицейското разпореждане е било издадено на Я. М..
На следващо място от показанията на посочените свидетели стана ясно, че на жалбоподателката е съставен АУАН за това че не е изпълнила издадено и преди това писмено разпореждане от мл. инсп. Р., което било станало на инкриминираната дата при посещение на обекта в по-ранен час, като инициираната впоследствие проверка в 22,00 часа била именно с цел дали е спазено това разпореждане и дали се спазва работното време на ресторанта.
Нито един от полицейските служители не заяви, че жалбоподателката не е изпълнила устно разпореждане на полицейски инспектор Н. Р.. Нещо повече.
Тези свидетели не посочиха, че въобще е издавано устно разпореждане от полицейския служител Р. или от някой друг от присъствалите полицейски служители и в какво се е изразявало то. Дори св. Р. бе категоричен в показанията си, че АУАН е съставен на М. за това, че не е изпълнила негово писмено разпореждане.
На следващо място, дори и хипотетично да се приеме, че не са налице горепосочените пороци в НП и че действително е било издадено устно полицейски разпореждане от мл. инсп. Р. на жалбоподателката , а именно да 4 прекрати работата с клиенти, тъй като не разполага с разрешение за удължено работно време, то отново е неясно кои действия М. не е изпълнила същото- от една страна не е посочено в АУАН и НП, а от друга страна от писмените доказателства- докладни записки и посоченото в обстоятелствената част на НП, става ясно, че след това предупреждение полицейските служители сами са обяснили на присъстващите клиенти на заведението, че същото няма необходимото разрешително за работа след 22,00 часа и са поканили същите да напуснат заведението, което е и станало в 22,40 часа.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като съдът не намира за необходимо да обсъжда още доводи по същество.
При този изход на делото- отмЯ. на НП, направеното искане за присъждане на разноски за процесуално представителство на АНО следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2022-1818-01-57 от 30.03.2022 г. издадено от началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВРПазарджик, с което на Я. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № *****, за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
О Т Х В Ъ РЛ Я като неоснователно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5