Решение № 681 от 06.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Варна, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. И.а като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100505 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ***, с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, евентуално спрямо главните искове - и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , за осъждане на М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ****, за следните суми, съставляващи както следва:

25 000евро - главница по писмен договор за заем от 05.10.2017г.;

28 000евро - главница по писмен договор за заем от 10.10.2017г.;

13 000евро - главница по писмен договор за заем от 19.10.2017г.;

70 000евро - главница по писмен договор за заем от 14.11.2017г.;

33 310евро - главница по писмен договор за заем от 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане;

1 958.51лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 05.10.2017г., дължима за периода от 05.10.2017г. до 05.10.2019г.;

2 193,53лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 10.10.2017г., дължима за периода от 10.10.2017г. до 10.10.2019г.;

1 018.42лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 19.10.2017г., дължима за периода от 19.10.2017г. до 19.10.2019г.;

5 483.83лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 14.11.2017г., дължима за периода от 14.11.2017г. до 14.11.2019г.;

2 609.52лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 18.12.2017г.до18.12.2019г.;

1

11 775.73лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 05.10.2017г., дължима за периода от 06.10.2019г. до 18.02.2022г.;

13 112.77лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 10.10.2017г., дължима за периода от 11.10.2019г. до 18.02.2022г.;

- 6024.50лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 19.10.2017г., дължима за периода_от 20.10.2019г. до 18.02.2022г.;

31 450.84лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 14.11.2017г., дължима за периода от 15.11.2019г. до 18.02.2022г.;

14 350.81лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата главница по договора за писмен заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 19.12.2019г. до 18.02.2022г.;

4 500евро - главница по неформален договор за заем от 09.05.2018г.;

- 10 000евро - главница по неформален договор за заем от 17.05.2018г.;

3 000евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.;

2716евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.; ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане; евентуално при отхвърляне на всички главни искове - за същите суми по главните искове, но вече претендирани като получени от ответника без правно основание и невърнати и към настоящия момент на ищцата по делото,ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че през м. октомври 2017г. тя и ответникът постигнали принципна договореност ищцата да предоставя на ответника парични средства в заем в следващите месеци. В изпълнение на тази договореност, на следните дати ищцата предоставила на ответника следните суми в заем, чрез преводи от сметки на ищцата в Германия по сметки на ответника в България, а именно: На 05.10.2017г. - 25 000евро; на 10.10.2017г. - 28 000евро; на 19.10.2017г. - 13 000евро; на 14.11.2017г. - 70 000евро; и на 18.12.2017г. - 33 310евро. Поради реалния характер на договора за заем, с въпросните преводи и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди, че възникнали и заемните на страните правоотношения. Последните, отделно, били обективирани в писмени договори за заем от същите посочени дати.

Сумите били нареждани предишния ден поради международния трансфер на средствата и заверката на сметките на получателя на следващия ден (т.е. деня на сделките).

Твърди още, че на осн. чл.3.2. от всеки от договорите заемополучателят се задължавал да заплаща възнаградителна лихва в размер на 2% от сумата по заема на година. Поради това и с оглед на поддържания срок на действие на всеки от договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от сделките) твърди, че следва да получи от ответника възнаградителни лихви по заемите в 2 размери съответно от 1958.51лв.; 2 193.53лв.; 1 018.42лв.; 5 483.83лв.; 2 609.52лв.

Твърди още, че главниците по заемите следвало да бъдат върнати найкъсно в края на действие на договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от сделките), поради което и с оглед липсата на плащане претендира главниците, но също и мораторни лихви върху всяка от тях в посочените в петитумната част размери и периоди.

Отделно от горното твърди, че на следните дати ищцата предоставила на ответника следните суми в заем, чрез преводи от сметки на ищцата в Германия по сметки на ответника в България, а именно: На 09.05.2018г. - 4 500евро; на 17.05.2018г.- 10 000евро; на 24.09.2018г.- 3 000евро; на 24.09.2018г. – 2716 евро. Поради реалния характер на договора за заем, с тези преводи и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди, че възникнали и заемните на страните правоотношения. За тези заеми писмни договори не били оформяни. Сумите били нареждани предишния ден поради международния трансфер на средствата и заверката на сметките на получателя на следващия ден (т.е. деня на сделките). Поради невръщане на тези суми и след „многокрани периодични покани", които не са посочени, се претендира връщане и на тези средства.

Евентуално, ако се приеме, че исковите главници (по неформалните и по формалните горепосочени заеми) не са предоставени на договорно основание, се претендира връщането им като платени без правно основание.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковите претенции за главници от общо 331 141.58лв. (т.е. главниците по писмените договори за заем), съответно и всички лихви върху тях, с доводи за относителна симулация на писмените сделки, като прикриваща реалните им правоотношения - продажба на акции от дружество на ответника К. в САЩ на ищцата К.. По-конкретно ответникът твърди,че с двустранно подписан писмен „меморандум за разбирателство" от 04.10.2017г.

Ж. К. и М. К. се договорили К. да закупи 5% (25 000 броя) акции от капитала на „Сано ай ти сълюшънс" Инк, седалище в Делауер, САЩ, което е собствено на К., срещу сумата 200 000 щатски долара с равностойност 169 310евро или 331 141.58 лв. В изпълнение на тази договореност К. направила петте превода в периода м.10-12.2017г. общо до 169 310евро, които били по сметката на К., вписана в т.4 от меморандума. За получените акции на К. бил издаден сертификат (с вписани 50 000акции, защото другите 25 000акции придобила по друг начин) и тя била вписана за акционер в дружеството в САЩ.

Причините преводите до общо 169 310евро да се оформят като заеми била тежката процедура в Германия за придобиване на имущество с произход САЩ и проверките от данъчните власти в Германия на К.. А настоящите искове били предявени по договорите за заем поради изтичане на срока по чл.8 от меморандума за обратно изкупуване от дружеството в САЩ на въпросните акции. С оглед на изложеното се твърди, че писмените договори за заем са „нищожни" поради наличието на прикритото правоотношение. Така исковете, базирани на писмените заеми, счита за изцяло неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за заем от 05.10.2017г., по силата на 3 който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника паричен заем в размер на 25000 евро, за срок от една година при уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Представен по делото е договор за заем от 10.10.2017г., по силата на който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника паричен заем в размер на 28000 евро, за срок от една година при уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Представен по делото е договор за заем от 19.10.2017г., по силата на който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника паричен заем в размер на 13000 евро, за срок от една година при уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Представен по делото е договор за заем от 14.11.2017г., по силата на който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника паричен заем в размер на 70000 евро, за срок от една година при уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Представен по делото е договор за заем от 18.12.2017г., по силата на който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника паричен заем в размер на 33310 евро, за срок от една година при уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Представено по делото е банково потвърждение от „Тарго Банк“ АД, Дуисбург, в което се посочва, че от сметка с титуляр Ж. К. в сметка с титуляр М. И. К. са преведени сумите, както следва: на 04.10.2017г. – 25000 евро, 09.10.2017г. – 28000 евро, 18.10.2017г. сумата от 13000 евро, на 13.11.2017г. сумата от 70000 евро, на 15.12.2017г. сумата от 33310 евро, на 09.05.2018г. сумата от 4500 евро, на 17.05.2018г. сумата от 10000 евро, на 24.09.2018г. сумата от 2716 евро и на 24.09.2018г. сумата от 3000 евро.

Представени по делото са извлечения от банкови транзакции от банкова сметка на ищцата в „Тарго Банк, в които се посочва, че на 04.10.2017г. е преведена сумата от 25000 евро в полза на ответника на основание договор за заем, на 09.10.2017г. сумата от 28000 евро на основание договор за заем, на 18.10.2017г. на основание договор за заем, на 13.11.2017г. сумата от 70000 евро на основание договор за заем, на 15.12.2017г. сумата от 33310 евро на основание договор за заем, на 09.05.2018г. сумата от 4500 евро на основание посочено в транзакцията – заем, на 17.05.2018г. сумата от 10000 евро на основание договор за заем, на 24.09.2018г. сумата от 3000 евро на основание договор за заем, на 24.09.2018г. сумата от 2716 евро на основание договор за заем.

Представени по делото са годишни данъчни декларации на ответника от НАП за данъчните 2017, 2018 и 2019г. В приложение №8 към ГДД за 2017г. е декларирано притежаването на 262550 броя акции с посочена държава САЩ, с посочена дата на придобиване 31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната валута.В приложение №8 към ГДД за 2018г. са декларирани отново 262550 броя акции с посочена държава САЩ, с посочена дата на придобиване 31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната валута. В приложение №8 към ГДД за 2019г. са декларирани 262550 броя акции с посочена държава САЩ, с посочена дата на придобиване 31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната валута.

Прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Е. Т., в която се посочва, че за данъчните 2017г., 2018г. и 2019г., ответникът 4

К. не е декларирал продажбата на 50000 акции от капитала на търговското дружество „Сато Аити Салюшънс“. Констатира се, че за посочените 2017г.

2018г. и 2019г. общият брой притежавани акции от ответника е останал непроменен, същите общо в размер на 262550 бр., при дата на придобиване 31.03.2017г. на стойност от 262,55 щатски долара. Не се констатира декларирани данни за дължим данък общ доход, съответно няма данни за заплатен данък във връзка с дейност по продажба на акции, което обстоятелство да е отразено в ГДД за 2017, 2018 и 2019г.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи: